Нова френска революция: жените плащат за секс

Плакатът на филма “Клиентка”, разлепен в метрото на Париж. Снимка: синеюръп.орг

Защо платените сексуални услуги все още са запазена територия за мъжете и имат ли право жените на средна възраст на необвързващ секс срещу пари? Франция изживява тиха сексуална революция, която разбива табутата и дава право на жените не само да имат сексуални фантазии, но и да говорят за тях. Как президентът Саркози се изправи срещу стереотипите и какво казват жените около 50-те за удоволствието на секса разказва в. „Ню Йорк таймс“.

На плакатите, разлепени в парижкото метро, се вижда слаба жена на около 50 години в елегантна рокля, полегнала на кожен диван. Косата й е естествена, а гримът й – оскъден. Усмивката й показва, че е доволна. На преден план се вижда мъж, гол до кръста, който вади от джоба си банкноти от по сто евро. Плакатите рекламират Cliente (Клиентка) – все по-популярния филм, който преосмисля клишетата за проституцията и жиголата във Франция. Джудит, клиентката, в чиято роля е Натали Бей – една от най-скъпоплатените актриси в страната – не е емоционална и приповдигната богата жена. Тя е 51-годишна, работеща много, ръководител и режисьор на телевизионен канал за продажби, чиито брак се е разпаднал. И иска добър секс без обвързване, като е готова да плати щедро за него.

Режисьорката на филма, авторка на едноименния роман и сценаристка, 58-годишната Жозиан Баласко, която е и актриса (във филма тя играе сестрата на Джудит), си е поставила две цели: да разчупи дългогодишното табу във Франция и да изпрати положително послание до жените на средна възраст, които са самотни и искат пълноценен секс. „Проституцията е последната сексуална територия, собственост на жените, казва тя в интервю. Мъжете контролират удоволствието и имат право да го купуват. Жените нямат това право. Много от приятелките ми са сами, разведени. Често те не успяват да се съберат с друг мъж и да създадат ново семейство. Затова реших да покажа жената-клиент на мъжките услуги. Тя не е жертва. Тя контролира живота си, чувствата си, сексуалното си удоволствие.”

Преди шест години Жозиан Баласко не успява да спечели субсидия за телевизионния си сценарий. „Темата, казва тя, беше преценена като прекалено сурова, прекалено гореща.” Но след като книгата става бестселър, получаването на финансова подкрепа за филма е по-лесно. „Клиентка” се появява в момент, когато Франция се бори с ограниченията: публичният образ на секса и сексуалността, границите на личния живот на обществените фигури. Така е, макар че французите изпитват много по-малко притеснения по отношение на секса – поне в исторически план – отколкото американците.


Трейлър на филма „Клиентка“

Все пак Франция е страна, където наскоро съвсем порядъчната Национална библиотека подреди изложба за посетители над 16-годишна възраст от богатата си еротична колекция, включваща шестминутен филм, направен през 1921 година, в който две жени по бельо обслужват един мъж (подробности за изложбата виж тук). Но дори тук има неуловими промени, които отразяват както волята за повече отвореност към секса, така и решимостта нещата да си останат в тайна.

За тези промени частично е отговорен президентът Никола Саркози. За първи път в историята на 50-годишната Пета френска република г-н Саркози и неговата нова, трета поред съпруга – моделът и певицата Карла Бруни – поставиха личния живот на президента и на първата дама в центъра на общественото внимание. Двамата позираха за фотографите в покоите си в Елисейския дворец, като дори седнаха на президентското легло. Г-жа Бруни-Саркози, която е на 40 години, каза на журналистите, че „би се радвала” да роди деца на г-н Саркози. Междувременно в кабинета на г-н Саркози министърката на правосъдието Рашида Дати, на 42 години, която е неомъжена и мюсюлманка по рождение, съобщи, че е бременна, въпреки че не уточни кой е бащата.

„Революцията се случва когато нещо, което е било табу, става общоприето, казва Паскал Брюкнер, интелектуалец и писател, който пише усилено за сексуалността. Когато виждаш в метрото снимки на жена, плащаща за секс, която може да е жената на средна възраст от съседния апартамент, а имаш и неомъжена бременна министърка-мюсюлманка, което не притеснява никого, общоприетото е под заплаха. Може би сме свидетели на тиха революция, която е по-потайна и скрита отколкото през 60-те.”

Тази революция е описана и в новата книга за желанията на жените на гинеколожката Силвен Мимон „Какво предпочитат жените”, основана на изследване на 1542 жени. Тя стига до извода, че 96 процента от френските жени имат сексуални фантазии, което само по себе си не е изненадващо, но по-изненадващо е, че имат желание да говорят за тях. Книгата беше представена на 20 страници във френското издание на „Ел” и вдъхнови новата коментарна колонка във вестник „Льо паризиен”, която попита пет жени какво си мечтаят по отношение на секса. „Да упражнявам Кама Сутра в продължение на три дни без прекъсване”, отговори една от тях – Кармен Биачи, на 40 години, от парижкото преградие Пантен.

В полунощ миналата събота сателитният телевизионен „Канал Плюс“ излъчи шест софтпорно-филма, режисирани от жени. Афиширани като порнография от жени за жени, те призоваваха за „внимание към женското удоволствие като се имат пред вид естетическите аспекти”. В единия филм жена, облечена в къса нощница и с дълга шарена огърлица, мастурбира пред камерата. „Често порното е унизително за жените, казва режисьорката на филма Каролин Льоб в интервю за „Ел”. Тъй като съм феминистка, използвах шанса да представя по-различен и положителен образ на сексуалността.”

Продуцентка на филмите е Софи Брамли. Миналата година тя отвори уебсайт, посветен на фундаменталната за феминизма книга „Вторият пол” (“The Second Sex”) на Симон дьо Бовоар. Сайтът е посветен на удоволствието от секса на жените – интелектуално, социологическо и практическо – и – освен всичко друго продава еротични филми и сексиграчки, които г-жа Брамли описва като „красиво изглеждащи и функционални”. „Жените все още са малко объркани, казва Софи Брамли. Те се стараят много и един ден се събуждат и разбират, че съпругът им е избягал с по-млада жена, която обикновено изглежда точно като тази, за която се е оженил първия път. Затова казваме на жените: „Вземете си малко удоволствие.”

За разлика от общоприетия образ на френските жени като освободени сексмашини, авторите на едно изследване за сексуалните навици, публикувано по-рано тази година, стигат до извода, че сексуалните практики на французите са доста предвидими. Изследването е се опира на интервюта с 12 364 души на възраст между 18 и 69 години. Според него 73 процента от жените и 59 процента от мъжете смятат, че нуждата от секс на мъжете е по-голяма, отколкото при жените поради биологични причини.

„Начинът, по който френските жени живеят живота си, е много различен от това, което виждаме в медиите, казва Натали Бажо, ръководител на проучването на Френския национален институт за здраве и медицински изследвания и автор на доклада. Със сигурност жените имат фантазии, но в действителност сексуалният им живот е много по-скован, отколкото на мъжете. Това създава напрежение – жените явно трябва да бъдат освободени, но все още имаме неравенство. Мъжът, който има пет партньорки, се смята за нещо нормално. Жена, която прави същото, се смята за разпусната.”

Такъв е случаят с 60-годишната критичка и автор на най-продаваните мемоари за 2001 година Катрин Мийе – „Сексуалният живот на Катрин М.”. Книгата описва безкрайните и лишени от любов сексуални срещи на авторката – в офиси, клубове, паркинги, гробища, камиони. Новият й мемоар „Денят на страданието” е класически разказ за обърканата съпруга – пътуване през тригодишната „криза на ревността”, която тя изживяла когато

Снимката на Катрин Мийе на корицата на “Льо Нувел обсерватьор”, който представи новата й книга “Денят на страданието”. Снимка Льо Нувел обсерватьор

любовникът й – който сега е неин съпруг – започнал да изневерява. Сега тя казва, че сексът не е ключът към щастието. Но когато седмичникът „Льо Нувел обсерватьор” представи Катрин Мийе и новата й книга на корицата си, използва нейна снимка, която показваше лявата й гърда, но беше направена преди много време.

Катрин Мийе никога не е плащала за секс. И въпреки че в Интернет има реклами за мъжки услуги, концепцията за жената, която плаща за секс, все още е табу. „Ако жената се съгласи да плати на мъж за секс, тя е курва, казва писателят Брюкнер. Ако във Франция мъж плаща на жена за сексуални улуги, това е прието. Това е един от особените дефекти на феминизма.” Брюкнер сигурно е прав. Преди четири години той написа роман за женен дипломат, който тайно работел като жиголо. Накрая главният герой губи жена си, децата си и работата си. Но и Брукнер не успя да продаде сценария си.

„Клиентка” е по-умерен. Марко, 29-годишният мъж, който предлага услугите си, нает от Джудит за секс, става жиголо, за да помогне на семейството си финансово. Той и Джудит се привързват, въпреки че накрая той се връща при младата си съпруга. Темата обаче остава толкова взривоопасна, дори за Паскал Брюкнер, че когато 11-годишната му дъщеря го попитала за плаката, показващ Натали Бей и жиголото й, той не й казал истината. „Казах й, че е платила на водопроводчика. Ако й бях казал истината, щеше да си помисли, че е отвратително.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.