Трудно е да бъдеш Бонд
"Спектър на утехата" не е на равнището на предишния "Бонд" с Даниел Крейг, според в. "Таймс"
Не е лесно да бъдеш Бонд. Поне не тези дни. Едно време британският таен агент се измъкваше от премеждията с чудновати джаджи и запалка, пръскаща сълзотворен газ, но длъжностната характеристика съдържа много повече изисквания, откакто Даниел Крейг облече смокинга. Бонд кърви. Той е изподраскан, опърлен и изглежда несъмнено сломен в края на филма. Мръщи се с раздразнение на осколките, парещи лицето му, и се отърсва от тях с нетърпелив жест, по-подходящ в случай, че оси са нападнали пикника му, отколкото когато дупчат неговия „Астън Мартин” с автомати.
Пълномощията на Крейг като Агент 00 със сигурност не се поставят под въпрос след садистично ефикасния му дебют в ролята в „Казино Роял”. Неговото присъствие – и конкуренцията, предложена от вдигналото летвата превъзходство на поредицата за Борн – вдъхнаха нов живот на замиращия индустрия „Бонд”. Той е най-зашеметяващо опасния Бонд от времето на Конъри. И макар че „Спектър на утехата”, неговото второ участие като Бонд, е по-малко задоволителен, отколкото дебютната му роля, Крейг предава всичко, което изисква сценарият, със студенина, жестокост и хъс.
http://www.youtube.com/watch?v=UdmEfgc5aYU
За съжаление, въпреки присъствието на сценариста на „Катастрофа” Пол Хагис в списъка на създателите, сценарият на филма изисква сравнително малко от Крейг и използва престъпно недостатъчно неговия талант. Множеството екшън сцени са разпределени с безмилостна ефективност и експоненциално броене на труповете – Джуди Денч в ролята на М гледа с отегчено отвращение как поредният заподозрян умира заедно с тайните си в свръхстарателните ръце на Бонд.
Но къде са сцените, които ни дават поглед по-скоро върху човека Бонд, отколкото върху безмилостната убиваща машина? Къде е нотката на наранена уязвимост, която подчертаваше изпълнението на Крейг в „Казино Роял”? Къде са заредените с остроумие словесни битки, които позволяваха на публиката наистина да влезе под кожата на агент 007? Сякаш този филм разчита, че публиката си спомня емоционалната основа и характеристиките, заложени в предишния филм.
Диалогът е сведен до минимум и служи основно, за да обясни траекторията на препускащата из земното кълбо сюжетна линия. Все още има отблясъци на остроумие между Бонд и една от жените в живота му, страховитата М. Връзката на Бонд с нещастната агентка Фийлдс на Джема Артертън е механична, липсва й каквато и да е искра. И общите неща с агентката от Боливия Камил (Олга Куриленко) не се оказват много повече от техният взаимен вкус към насилствена отплата.
Този продукт на индустрията Бонд е преднамерено и целенасочено ориентиран към екшъна. Трябва да признаем, че екшън сцените са добре поставени. Режисьорът Марк Форстър обича да съпоставя самоотвержените битки на Бонд с драматични сцени от всекидневния живот – например конното състезание в Пулио ди Сиена, а по-късно и кулминацията на насилие с операта „Тоска”. Това е чиста техника. Филмът можеше и да се спаси само с високооктаново напрежение, ако не беше един фатален недостатък: натрапчивото и грубо показване и рекламиране на марки, което боде погледа в целия филм, като е най-очевидно за „Върджин Атлантик”. Т.нар. „продъкт плейсмънт” може и да е нещо неизбежно и общоприето във високобюджетните филмови продукции, но е грозно, глупаво и обезценява художествената стойност на завършения филм.
По. в. Таймс