Москва днес – 2008 или 1962 година?

Никой не може да си позволи нова "студена война"

Либийският диктатор Муамар Кадафи на церемония пред Вечния огън при пристигането си в Москва. Снимка: Ройтерс

Тази седмица в Москва човек можеше лесно да си представи, че светът по някакво вълшебство се е върнал назад във времето – в най-лошите дни на 1962 г. В понеделник държавните телевизионни канали с ентусиазъм показваха визитата на голяма военна делегация в Куба – първата след разпадането на Съветския съюз. Кремъл заяви, че целта на посещението е обмяна на опит в организацията на противовоздушната отбрана и в подготовката на офицерски кадри. Същия ден отряд руски бойни кораби начело с атомния ракетен крайцер „Петър Велики“ стигна до бреговете на Латинска Америка, за да помогне на правителството на Венецуела при разгръщането в дълбокия тил на Америка на изтребители, въртолети и други системи въоръжения, купени от Русия за общо 4 милиарда долара.

Същата седмица Русия проведе преговори с Иран в рамките на мащабно споразумение за доставки на оръжие. А в грузинските региони Абхазия и Южна Осетия, където повечето жители са руски граждани, а това лято нахлу 60-хилядна групировка руски войски, отново избухнаха бойни действия. И американците се държат точно така – в пълно съответствие с традициите на „студената война“. И Джон Маккейн, и Барак Обама не искат да успокоят топката и говорят за Русия само като за заплаха, искат решителни действия срещу нея. Даже Обама, който претендира за ролята на способен преговарящ, също прави явни намеци, че Русия трябва да бъде наказана.

Когато вчера за първи път от 80-те години тук се появи Муамар Кадафи и също подписа голям договор за доставки на оръжия, възникна натрапчивото усещане за прекалено ярка реалност. Но това не е реалност и ние не бива да го забравяме.

Реалната „студена война“ не се ограничаваше с набор от политически жестове, тя беше пълномащабна военна действителност. Въоръжените сили на Съветския съюз бяха огромни на брой и бяха насочени към настъпление и водене на война в Европа. А цялата военна армада на Запада беше ориентирана на Изток и 100 000 нейни военнослужещи бяха готови във всеки момент да се придвижат към източните граници на Западна Европа за нанасяне на мълниеносен и смъртоносен удар. Ако днес действително съществуваше истинско военно напрежение между Русия и Запада, то щяхме да бъдем свидетели как едната или другата страна се готви да отблъсне нападението на противника. Но и тук, и там, става точно обратното.

„Вижте, самият аз съм ветеран от „студената война“, казва Александър Голц, бивш офицер от Съветската армия, а сега един от най-информираните военни коментатори в Русия. Той седи в кабинета си близо до Кремъл и обяснява новото разположение на военните сили на НАТО и Русия: „16 години работих в съветски военен вестник. И помня ученията от онези години… когато американците учеха своите войски да пресичат океани. Те можеха да прехвърлят примерно 1000 танка, 50 000 военнослужещи и т.н. Но такива учения не е имало вече няколко десетилетия, нито от едната, нито от другата страна.“

Руският крайцер с атомен двигател „Петър Велики“. Снимка: Ройтерс

Всъщност, отбелязва Голц, днес Русия и САЩ преустройват армиите си по такъв начин, че те да могат да се противопоставят на заплахи преди всичко в Близкия изток и на юг. Руските армейски ръководители с готовност признават, че американското военно присътствие в България и Чехия е предназначено само за тази цел. Като напуснаха военните бази в Германия, Съединените щати отслабиха своя настъпателен потенциал срещу Русия. „Напълно ясно е, че цялата риторика по повод военната заплаха на НАТО по отношение на Русия е просто безсмислена“, отбелязва Голц.

От другата страна ситуацията е същата. На закритата среща на свързаните с НАТО ръководители, която се състоя преди седмица в Англия, един от известните официални представители на алианса обясни открито: ‘Нито Русия, нито НАТО искат да хабят пари и усилия за подготовка за нова „студена война“. Сега двете страни имат много повече общи врагове и дори ако политиката днес е враждебна, военните все пак правят крачки едни към други.“

На фона на всички тези агресивни жестове и пози руският министър на отбраната провежда радикална реорганизация във въоръжените сили. Той започва преход от огромна армия със система за масова мобилизация и голям резерв, която ежегодно набира в редовете си 130 000 младежи, към елитни и мобилни въоръжени сили, предназначени за противодействие на терористични заплахи и екстремистки държави. „Русия иска, казва московският военен аналитик Павел Фелгенгауер, да преустрои армията си по западен образец и да я превъоръжи с помощта на Запада, а също да създаде по-професионални и компактни въоръжени сили, като отмени масовата мобилизация. А целта на масовата мобилизация е войната със Запада. Затова във военен план се движим към намаляване на равнището на противопоставяне със Запада, макар че политически план това противопоставяне все повече нараства.“

Мнозина смятат, че нито президентът Медведев, нито премиерът Путин са искали да започват военно нахлуване в Грузия – нито единият, нито другият са смятани за експанзионисти. Били са принудени от политическите обстоятелства вътре в Русии, а също и от враждебността на Грузия. „Мисля, че би било справедливо да се каже, че това е еднократна акция, истинско изключение от правилото“, казва високопоставен британски военачалник. Сред малобройните страни членки на НАТО, които смятат Русия за сериозна заплаха и предлагат да се засилва отбраната в Европа, са само наскоро приети в алианса държави: Полша, Естония, Унгария – т.е. онези, които в миналото са били окупирани от Съветите. Такива разговори дразнят повечето други страни-членки, включително САЩ и Канада, които винаги са смятали напредването на НАТО в източна посока не за защитна стъпка, а за начин да се подаде сигнал за готовността им да си сътрудничат с Русия. Те се надяват в бъдеще да приемат Москва в своите редици.

Кремъл потушава опитите на руските генерали да усилват отбраната срещу Запада не по-малко енергично, отколкото командването на НАТО – молбите на източноевропейските държави за разгръщане на бази покрай границите на Русия. Един британски представител призна веднъж, че в армията на Великобритания има само една част, способна да форсира големи реки. За техниката, която ще е необходима в големи количества в случай на планиране на бойни действия в Европа, никой дори не споменава. Всички смятат, че тя не е необходима.

Предстоящите президентски избори в САЩ са крайно важни. Можем само да се надяваме, че всички страшни приказки по повод на Русия са предназначени изключително за привличане на гласовете на избирателите – също както и кремълските антизападни нападки са насочени към вътрешната аудитория. Това са опасни разговори, защото никой не може да си позволи истинска „студена война“. Голц казва, че на новия президент ще му се наложи да свали градуса на експанзионистката риторика, за да не се превърне тази „фалшива“ война в истинска. „Ако ви трябват неприятности, ще ги получите, а Съединените щати за нас са най-подходящият кандидат за ролята на противник.“

По в. Глоуб енд Мейл, Канада

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.