Берлин стана „новият Париж“, който дразни Вашингтон

Германският канцлер Ангела Меркел говори с американския президент Джордж Буш на работна сесия на Групата на осемте в Хокайдо, Япония. Снимка: Ройтер

Малко след като стана канцлер на Германия през 2005 година, Ангела Меркел се срещна с Джордж Буш във Вашингтон, за да отвори „нова глава“ в двустранните отношения. Предшественикът й Герхард Шрьодер беше толкова гласовит противник на войната в Ирак, че започна да изглежда антиамерикански настроен. Меркел, обратно, подкрепи войната. Германия може и да принадлежи към „старата Европа“, както Америка пренебрежително се изказа за опонентите на войната, но г-жа Меркел, която е рожба на комунистическа Източна Германия, имаше инстинктите на нов европеец. Успокояването на напрежението беше подпомогнато и от усилията на президента Буш да поправи трансатлантическите отношения през втория си мандат.

Разочарованието обаче лека-полека се връща отново. Позицията на Германия за Русия, Иран и Афганистан – „горещи точки“ от значение и за двете държави – дразни Вашингтон. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през април Меркел открито се противопостави на американския натиск да се даде на Украйна и на Грузия План за действие за членство – „пътна карта“ за влизане в алианса. Това беше видима промяна от предишни срещи на върха, където на американските предложения обикновено се противопоставяше Франция.

След като през август руските войски навлязоха в Грузия, Америка искаше да се изолира Кремъл, докато Германия държеше да се завърне към обичайните отношения. Германия е главният западен скептик при обсъждането на по-строги санкции срещу Иран, за да бъде отказан от обезпокояващата му програма за обогатяване на уран. В Афганистан пък военното участие на Германия е спънато от редица ограничения, чиято цел е войските й да стоят настрана от боевете в опасната южна част на страната.

В паметна бележка до новия президент на САЩ Американският институт за съвременни германски изследвания предупреждава, че Германия и Америка може да имат сблъсък на позиции заради Иран, а разногласията им за Русия може да нанесат сериозна вреда на отношенията им. Проблемът на Германия отчасти е, че тя, след сближаването на президента Никола Саркози с Америка, повече не може да се крие зад Франция. Той планира да върне догодина Франция в интегрираното военно командване на НАТО.

“Берлин е новият Париж“, казва високопоставен американски официален представител. Сега там протичат „трудните разговори“. Тонът на коментарите във вестниците понякога е безмилостен. „Германия сама по себе си има достатъчно икономически средства за натиск над Иран“, за да го спре да обогатява уран, но не ги използва от меркантилни подбуди, писа в неотдавнашна статия в. „Уолстрийт джърнъл“.

Германските колебания са продукт на историята, търговията и вътрешните напрежения в широкото коалиционно правителство, което свързва в неловко обединение консервативния Християндемократически съюз на Меркел и Социалдемократическата партия. Нещата не се улесняват от факта, че един от лидерите на социалдемократите и основен политически съперник на Меркел – Франк-Валтер Щайнмайер, е и външен министър. Все пак и двамата са на мнение, че Германия има специалната роля да смазва колелата на международната дипломация в служба на интересите на съюзниците си, дори когато те не винаги оценяват това.

След Втората световна война Германия разви алергия към милитаризма и стремеж към приятелства. Първо, тя здраво се обвърза с други държави в Западния съюз. След това с Остполитиката (политиката към Изтока) се сприятели и със съветския блок. Миролюбивият й стил несъмнено помогна за търговията (Германия е водещият световен износител на стоки), което пък на свой ред я прави още по-миролюбива. Германия е най-големият западен износител за Иран. Миналата година Русия беше вторият най-бързо развиващ се експортен пазар сред главните търговски партньори на Германия. След разпадането на Съветския съюз политиката на Русия в различни области се отдалечи от тази на съседите й, което затрудни Германия да се хареса на всички. Правителството на Шрьодер одобри газопровода „Син поток“ от Русия по дъното на Балтийско море, който заобикаля Полша и балтийските държави, като предизвика гневните им реакции. Сега Шрьодер е председател на управителния съвет на консорциума, който изгражда този газопровод.

При все това Германия неохотно изоставя търговския си пацифизъм. Ако Иран продължи да обогатява уран, Германия е близо до това, да одобри санкции, които отиват отвъд стоки, свързани с ядреното разпространение. „Германия играе отговорна роля по отношение на Иран“, казва високопоставен израелски официален представител, чиято страна най-много от всяка друга има от какво да се безпокои при евентуална иранска ядрена бомба. Според него разногласията на Германия със съюзниците й са „тактически, а не стратегически“.

По въпроса за употребата на сила зад граница Германия се променя „почти със скоростта на светлината“, казва Джон Корнблум, бивш посланик на САЩ в Германия. Преди 1992 година германски войници се дислоцираха в чужбина единствено на хуманитарни мисии. Сега тя има третия по големина контингент войски в Афганистан (увеличен от 3500 на 4500 войници), включващ „сили за бързо реагиране“ с готовност за влизане в бойни действия, разположени главно в северната част на страната. Тя има военни мисии в Ливан, Босна и Судан. Проблемът е, че „светът се променя още по-бързо“, казва Корнблум.

Германски официални представители настояват, че нейно относително предимство ще остане умението й да разговаря с почти всеки. Щайнмайер, който ще се състезава с Меркел за канцлерския пост догодина, е известен, и често критикуван, за това, че не допуска недостатъците на някое чуждестранно правителство да развалят плодотворни отношения. Високопоставен дипломат например изтъква, че „риторика, която изключва Русия, я тласка в погрешната посока“. Той отхвърля идеята, че Щайнмайер подкрепя „равноотдалечеността“ от Русия и САЩ – понятие, което се поддържа от някои негови съпартийци. Меркел, макар и по-склонна да си говори директно с автократите, запазва ролята на Германия на почтен посредник. Другите лидери имат доверие на Германия, защото тя „няма амбиции да е велика сила“, казва говорителят на Меркел.

Германия се надява, че ще може да работи по-лесно със следващата администрация на САЩ отколкото с тази на Буш. Обаче нито Барак Обама, нито Джон Маккейн ще се стесняват да отправят искания към съюзниците на САЩ, особено когато става дума за Иран и Афганистан. Сега, когато Германия ще навлезе в собствената си предизборна кампания, може да мине известно време преди тя да каже „да“ на Америка.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.