Русия и САЩ – Маккейн е в миналото, Обама в бъдещето

Джеймс Каръл

Кандидат-президентът на демократите Барак Обама на предизборна кампания в Синсинати, Охайо. Снимка: Ройтерс

Какво подчертава най-категорично разликата между Барак Обама и Джон Маккейн? Всеки читател може да направи предположение, но вероятно най-същественият въпрос, по който кандидатите се разминават, е бъдещето на отношенията между САЩ и Русия.

Маккейн беше неумолим във враждебността си срещу Москва, не се умори да говори най-вече за бързо разширяване на НАТО, което да притисне Русия, и дори призова за изключването й от Г-8, групата на водещите индустриални държави. Мотото на предизборната му агитация беше циничното му твърдение, че когато погледнал в очите на Владимир Путин, видял не душа, а три букви – К-Г-Б. По въпроса за Русия Маккейн кара Джордж Буш да изглежда като благоразумен държавник.

Един от политическите триумфи на Обама е начинът, по който надхитри Маккейн по отношение на националната сигурност, като попречи на републиканеца да го представи като опасно боязлив. Така, когато Русия влезе във война с Грузия, Обама, който е по-премерен в действията си от Маккейн, отправи яростни критики към Москва. Обама говори положително за амбициите на Украйна и Грузия да се присъединят към НАТО, макар и с уговорката, че приемането им зависи от изпълнението на критериите на НАТО за членство – нещо, което нито една от двете страни няма да направи скоро. Маккейн се готви за нова Студена война, Обама се стреми да разтопи ледовете.

По време на старата Студена война, по ирония на съдбата, отношенията между Изтока и Запада се определяха от една активна структура на диалог и сътрудничество – всичко от неправителствени обмени на учени до режим на оръжеен контрол. Тази структура беше демонтирана, като нищо не нанесе по-голяма вреда на взаимността в стил „доверявай се, но проверявай“, постигната от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, както безцеремонният отказ на администрацията на Буш да спазва договорни задължения, особено анулирането от страна на САЩ на Договора за противоракетна отбрана (който незабавно доведе до изтегляне на Русия от Договора за съкращаване на стратегическите оръжия 2 (СТАРТ 2) и неспазването на задълженията по Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО).
Ако Обама стане президент, едно просто потвърждаване на намеренията на САЩ да спазват договорите ще започне да преобразява американско-руските отношения. Всъщност, въпросът за договорите ще бъде незабавно повдигнат от следващия президент, защото СТАРТ 1, който предоставя единствения механизъм за достоверно съкращаване на оръжията, изтича през 2009 година. През 2010 година ДНЯО трябва да бъде преразгледан от страните, които са го подписали.

Ако съдим по цялостния подход на кандидатите, е ясно, че Маккейн няма да направи нищо, за да закрепи тези споразумения или да изпълни обвързващите им условия, докато Обама вижда в тези крайни срокове възможност да възстанови структурата на сътрудничество между Москва и Вашингтон по най-важния в света нерешен докрай въпрос. Това, което сложи край на Студената война, беше американско-съветското партньорство по спешния проект да се освободим от ядрени оръжия. Подновяването на това партньорство сега може да оповести нова ера на международно сътрудничество.

И двете страни се нуждаят от това. Без подкрепата на Русия САЩ никога няма да намерят решение на пагубното си оплитане с Ирак, Афганистан и Иран, и Обама знае това. Той знае също, от друга страна, че чувствителността на Русия относно съседни на нея територии, които са били обект на десетки инвазии през вековете, не може да бъде отхвърляна с приказки за демокрация. Сигурността на „близката чужбина“ на Москва е от значение.

Отвъд политическите теми, които разделят Маккейн и Обама, стои въпросът за темперамента. Историята на Студената война е поучителна. Ако във важния период след Втората световна война управляваше здравомислещият Франклин Д. Рузвелт, а не импулсивният Хари Труман, дали кървавият конфликт със сталинистката тирания щеше да се разгърне по начина, по който се случи? Когато демоничният Сталин почина през 1953 година, можеше ли един по-малко враждебен отговор от Вашингтон (както Уинстън Чърчил се надяваше) да възпре надпреварата във въоръжаването още тогава?

Президенти, които размахваха томахавката на войната, за да прикрият лична несигурност, въвлякоха Америка в три катастрофални войни в Азия. Психологическата предубеденост, характерна за Маккейн, беше отличителна черта на най-значимите неуспехи във външната политика на тази страна. Обама представлява напълно различен вид лидерство.

Финансовата криза, която продължава да люлее света, подобно на неспирен земетръс, е неоспоримо доказателство, че старите категории на регионален и национален спор, включително вододела Изток-Запад, вече не са валидни. Светът се нуждае от безпрецедентно стратегическо партньорство между Москва и Вашингтон, в което Европа и Азия, Северът и Югът да са в основата на политическо и икономическо обновление. Маккейн, прикован в миналото, няма и най-малката идея какво е това бъдеще. Обама е вече там.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.