Обама се доближава до Слънцето, чака ли го съдбата на Икар?

Саймън Дженкинс

Барак Обама излиза на сцената в Синсинати, за да изнесе поредната си предизборна реч. Снимка: Ройтерс

Продавайте акциите „Обама“ сега. Те са надценени и пазарът на фючърси е полудял. Ако той стане президент, балонът ще се спука, предполагам, през пролетта на следващата година. Откакто преди четири години за първи път чух за Барак Обама и прочетох мемоарите му от младежките години, усетих, че израства бъдещ президент. Подобно на младия Нелсън Мандела в Южна Африка, той изглежда носеше около себе си аурата на зараждащ се национален лидер. Положителните му черти, неговото ораторство, интелигентност и енергия го отличиха в надпреварата. Начинът, по който превъплъти американската мечта, беше удивителен.

Днес външният свят, по-голямата част от който се интересува пряко и болезнено от американската политика, иска Обама да спечели и му дава преднина от 20 до 60 на сто. Тези хора нямат право на глас. Но по-тесният електорат на САЩ изглежда също иска Обама да спечели, макар и с по-малка преднина. Светът го предпочита главно защото е чернокож, а американците – главно защото не е републиканец.

Нито една от двете причини не е основателна. За повечето неамериканци да си чернокож все още означава да си далеч от американската държавност. Всеки, който тези дни е бил в Европа, Африка или в мюсюлманския свят, е шокиран от дълбоката антипатия към САЩ. Тя преминава отвъд идеологията, една примитивна, често пъти расова омраза, далеч от всякакво лично отношение към самите американци или към техния будещ завист начин на живот. Противният американец се прероди.

При все това е впечатляващо колко често ни уверяват на същите тези места, че ако Обама стане президент, „всичко ще се промени“. Причината не е, че Обама е против войната и “за” палестинците, или че е ляв или десен в убежденията си. Причината е, че произходът му дава единственото нещо, което той най-енергично отрича, а именно, че не е обикновен американец.

За този свят Обама е предполагаем представител на потисната класа, въпреки че речите му, маниерите му и кариерата му говорят обратното. Той е чернокож и името му е достатъчно доказателство. Той символизира края на господството на „белите англосаксонски протестанти“ (WASP*). Причината неговата кандидатура все още да причинява неудобство на много американци е същата, поради която светът го жадува – Обама е някак нереален. Той е мета-американец. Ето защо ще има ужасно отприщване на разочарование и ярост, ако той не бъде избран. Въпреки това Обама е реален, не просто човешко същество, а политик. Той знае, че ако бъде избран, трябва да направи нещо повече от това, да изнесе хубави речи и да заклейми сегашното управление.

Той трябва да се справи с развалините на световната икономика, чиято разруха до голяма степен се дължи на неправилното управление на американските финанси, за което и той като сенатор има някаква вина. Трябва да възстанови доверието в пазарите и търговията. Трябва да донесе здраве и благоденствие на страната си, в която бедните изглеждат повече от всякога като жители от Третия свят в момент, когато се очаква увеличаване на безработицата. За милиони американци той ще изглежда като месия. Има милиони, които той може само да разочарова.

В чужбина този лидер ще трябва да прекрати не една, а две войни и да внесе благоразумие в американската дипломация, която е хаотична и нестабилна от Източна Европа до Хималаите. Очакването, че той ще е предвестник на мир, приятелство и икономическо спасение, е може би по-голямо отколкото е било за който и да е американец след Рузвелт. Бремето на очакването е величествено и нереалистично.

Харизмата и красноречието, които Обама внася в тази задача, може да й подхождат. Но обявената му политика – не. Желанието му да се отдръпне от Ирак не е особено различно от това на администрацията на Буш и иракското правителство. От друга страна, ясно изразеното му желание да засили войната в Афганистан е безразсъдно. Обама одобри бомбардирането на обекти в Пакистан (и вероятно сега в Сирия) и предложи инвазия, за да постави в сигурни ръце ядрения арсенал на страната. Той се отметна от обещанието си за компромис с Иран и не направи нищо, за да намекне за край на „мачовските“ провокации на Русия.

У дома от изявленията и процента на гласувалите за него в първичните избори личи, че Обама е типичен демократ, особено по отношение на данъците, разходите и тарифите. Част от това си е вътрешна работа на Америка, но световната икономика не се нуждае от протекционистка политика на САЩ. Американски пазари, отворени за стоки от цял свят, са от съществено значение за възстановяването, както и активното участие на Америка в облекчаването на световната търговия. Обама не показа никакъв признак, че приема това.

По всички тези фронтове има още по-алармираща перспектива. Един президент на демократите, дори и с Конгрес, в който преобладават демократите, трябва да внимава да не изглежда мекушав или миролюбив, или „примирен с терора“. Политиката е такава, че колкото по-либерален е човек, толкова по-нелиберално може да се чувства принуден да се държи, какъвто е случаят с Бил Клинтън и Тони Блеър. Обама трябва да покаже, че се разграничава от Патриотичния закон и риториката за „войната срещу терора“ на Джордж Буш.

Всеки съвременен лидер експлоатира езика на промяната. Обама се обяви за въплъщение на революцията в американския обществен живот. Въпреки това миналото му е всичко друго, но не и радикално. Той дори подкрепя правото да се носи оръжие. Ако не беше расата му, той щеше да е част от обикновена кандидат-президентска двойка на демократите, с почти никакви политически предложения, които да са по-конструктивни от тези на опонента му Джон Маккейн, за това как САЩ могат да се справят с многото трудности.

Нищо от гореспоменатото не е причина да не се гласува за Обама. В днешен Вашингтон дори скромните знания може да изглеждат революционни. Но демократичното лидерство е като Икар. Крилете му се стопяват, когато се доближи до слънцето. А Обама всъщност се доближава.

Непосредственото послание, което евентуална победа на Обама ще разпръсне по света, е несъмнено. Такава победа ще преобрази и обнови имиджа на САЩ и ще въодушеви приятелите им. Тя отново ще постави страната в позицията на глобален лидер, която така липсваше в ерата на републиканската ксенофобия. Това ще бъде много хубаво.

Следващото послание може и да е много различно. Уменията, които Обама внесе в своята кампания, са основно лични и организационни, а не свръхчовешките, които ще се изискват от който и да е обитател на Белия дом в близко бъдеще. Колкото по-голямо е очакването, толкова повече ще парализира усилията да се изпълни и толкова по-голямо ще е падението, ако това не стане.

Самата мисъл за възможността от провал на президента Обама някъде през 2009-2010 година, независимо дали заради негови действия или заради независещи от него обстоятелства, е сърцераздирателна. Тя ще опропасти ползите, които избирането му ще донесе, и ще разруши каузата, която според мнозина той представлява. Най-малкото, което поддръжниците му могат да направят, е да не вдигат летвата на очакванията твърде високо.

* Терминът WASP се заражда в САЩ, за да обозначи бели американци от англосаксонски произход, които са протестанти. Днес изразът има много значения, включително се използва като метафора за елитна социална група.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.