Дисидентският клуб се събра в университета след 20 години – фотогалерия

Клуб за защита на гласността и преустройството – така се нарича първото дисидентско сдружение на учени и хора на културата по време на комунизма, който беше учреден на 3 ноември 1988 г.

Точно 20 години по-късно, в същия час – 19 ч. – в същата 65-та аудитория на Софийския университет на възпоменателна сбирка се събраха членовете на клуба, сред които бившият президент Желю Желев, Георги Величков, Петко Симеонов, Велислава Дърева, Копринка Червенкова, проф. Николай Василев и др.

Велислава Дърева (на преден план) и Петко Симеонов (горе дясно) в 65-та аудитория на Софийския университет. На 3 ноември 1988 г. на същото място по същото време е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството - влиятелна дисидентска организация, която предизвика комунистическата власт. В клуба участваха авторитетни хора от науката и културата, които по-късно станаха основни фигури в зараждащата се опозиция. Един от инициаторите на клуба - Желю Желев стана президент на България. Снимки: Иван Бакалов

Велислава Дърева (на преден план) и Петко Симеонов (горе дясно) в 65-та аудитория на Софийския университет. На 3 ноември 1988 г. на същото място по същото време е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството - влиятелна дисидентска организация, която предизвика комунистическата власт. В клуба участваха авторитетни хора от науката и културата, които по-късно станаха основни фигури в зараждащата се опозиция. Един от инициаторите на клуба - Желю Желев стана президент на България. Снимки: Иван БакаловБившият президент Желю Желев чете доклад за ролята на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на същото място преди 20 години. Снимки: Иван БакаловЧленът на клуба Петър Стайков, който беше депутат от СДС във Великото народно събрание. Снимки: Иван БакаловПроф. Николай Василев (с брадата), член на клуба, който по-късно беше учредител на Алтернативната социалистическа партия и министър на образованието в правителството на СДС. Снимки: Иван БакаловБившият външен министър и депутат от НДСВ Соломон Паси слуша изказването на Желю Желев. Снимки: Иван БакаловПрисъстващите на възпоменателната сбирка на клуба почитат с едноминутно мълчание починалите членове на клуба като Радой Ралин, Блага Димитрова, академик Шелудко и др. Снимки: Иван БакаловЗалата събра на възпоменателната сбирка около 60 души. Снимки: Иван БакаловСнимки: Иван Бакалов

Клубът беше предизвикателство за тогавашната тоталитарна власт. Във висшия й орган – Политбюро – нееднократно на заседания е разглеждана дейността на клуба и изказванията на негови членове по западните радиостанции по онова време. Мнението на хората от Политбюро е било, че решенията на клуба се диктуват от външни сили и той е проводник на западната пропаганда. През 1990 г. клубът е преименуван на Клуб за демокрация и в България е направена федерация от клубове за демокрация. От тях излизат основни фигури на зараждащата се опозиция и депутати във Великото народно събрание, а един от учредителите – Желю Желев – става президент на България.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.