Боян Бойчев: 200 лева се спестява годишно от ток при изключване на компютъра след работа

В България няма организиран пазар за компютри втора употреба

Боян Бойчев. Снимки: авторката

Боян Бойчев е председател на Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). От два дни в София тече изложението БАИТ ЕКСПО, на което са представени повечето български фирми в IT сферата. Бойчев е управител и на най-големия софтуерен дистрибутор Би Ем Джи, с над 13 години стаж в бранша. Завършил е Технически университет – София. Владее английски, немски и руски език.

– Защо избрахте зелено мото за тазгодишното изложение БАИТ-ЕКСПО 2008? Как технологията следва природата?

– Бизнесът го избра, не ние. Днес за клиентите е важно да оптимизират разходите си. От друга страна всички, както производителите, така и потребителите на техните решения, имат желание, това което използват да бъде енергийно ефективно и съобразено с изискванията за чиста природа.

– Дайте пример как информационните технологии могат да станат по-зелени отколкото са. И всъщност енергийно ефективни ли са те или харчат много ток?

– В момента IT индустрията е нетен потребител на енергия. Това е нормално, защото тя произвежда продукт. Енергийната ефективност на IT технологиите може и трябва да бъде подобрена.

– Как?

– Тя може да се подобри по много начини. Например чрез преминаване от разпределен тип на данните към централизиран. Имам предвид уплътняването на IP мрежата и образуването на центрове за данни, където по един централизиран начин се съхраняват всички данни. Използването на такива центрове позволява вместо данните да бъдат разпръснати между десктопи, да бъдат съхранявани централизирано.

Следващото предизвикателство е тези центрове за данни да бъдат управлявани от гледна точка на енергийна ефективност. Малко по-малко от 40% от енергията, която влиза в такъв център, отива за охлаждане.
Една оптимизация намалява рязко енергийните разходи.
Известна част от енергията се използва от UPS –и , тоест от захранващи източници на ток, когато електричеството прекъсне за час. Много малко от нея практически отива за захранване на самите сървъри – по-малко от 6%.

– Но каква е сигурността за тези сървъри?

– Центровете са в пъти по-сигурни от разпределените данни. Когато данните се съхраняват на едно място има възможност за архивиране и съответно за извличане на информацията много по-бързо и надеждно отколкото при традиционните десктопи.

– Има ли възможност за кражба на информация?

– Не. Разбира се съществуват възможности, когато говорим за онлайн- търговия, част от данните да бъдат компрометирани. Четем заглавия : Еди колко си кредитни карти изтеглени… Но това са неща, които се дължат не толкова на технологиите, колкото на несъвършенство на процесите на компаниите, които съхраняват данните.

– Бихте ли посочили интересни данни за консумацията на електроенергия от компютрите, от големите Интернет компании…

– Компанията Гугъл например е най-големият консуматор на електроенергия в САЩ.

– Най-голям консуматор от IT компаниите или …?

– Не, като частна компания. Най-голям консуматор на електроенергия е правителството на САЩ, но от комерсиална гледна точка Гугъл е най-големият консуматор. Има технологии, като влизане на десктоп-машините в режим, при който се спира използването на екрана, спира се използването на хард диска, който е консуматор на енергия. Дори тези намеси в интерфейса да са минимални от софтуерна гледна точка, умножено по броя на компютрите спестяванията са огромни.

– Например. Колко?

– Правено е изследване при изпробването на новата операционна система Windows Vista и било доказано, че 10 компютри с Windows Vista са равни на един автомобил по-малко на пътя. Дава се следния пример: една лампа 100 вата, ако свети непрекъснато, за едно денонощие консумира около 2,4 киловата електроенергия. Ако приемем, че цената на тока в момента е около 16 ст. на киловат, лампата ще харчи 38 стотинки на ден, а за година сумата ще нарасне на 140 лева.

Ако компютърът се използва в икономичен режим слийп мод (спящ режим)– при него основните процеси в машината спират. Тоест не се захранва напълно монитора, спира работата на хард диска, на процесора и на вентилатора. За по-малко от 2 секунди компютърът преминава от икономичен в нормален режим на работа.
Друга възможност е да се осигури автоматично гасене на компютрите малко след края на работния ден и автоматичното им стартиране малко преди началото.

– Това не е ли опасно за компютъра, не се ли съкращава живота му?

– Не е опасно. Но компаниите са тези, които ще решат дали компютрите да бъдат спирани в края на работния ден.

– Ако не бъдат спирани, колко повече енергия ще употребят?

– Съвременните компютри консумират около 200 вата. Ако се върнем към примера със 100- ватовата крушка, се вижда, че компютърът консумира два пъти или малко повече от два пъти повече енергия от нея. Ако 140 лева на година струва консумацията на една крушка 100 вата , то ако компютърът не работи две трети от времето – се спестяват 200 лева на година. 140 лева по 2 равно на 280 лева – толкова ще консумира компютърът, ако работи непрекъснато цяла година. Ако е работил само една трета от времето – изваждаме една трета от сумата и получаваме – 200 лева спестяване на година). Никак не е малко, имайки предвид колко струва един компютър в момента.
Периферните устройства също стават умни или “зелени”. Консумират както по-малко енергия, така и по-малко мастило. Най-простият пример – да се въведе практиката отпечатването да бъде на двете страни на листа. Просто е, възможно е, и икономиите са огромни.
Самите производители на IT решения в глобален мащаб предлагат такива технологии. Ако се върнем в недалечното минало – замяната на монитори CRT (б. р. – с кинескопи – катодно лъчеви тръби) към монитори LCD (б. р. – с плоски екрани с течни кристали) доведе до рязко намаляване на електронните компоненти в самите монитори и до намаляване консумацията на електроенергия.

– Електронните отпадъци са предизвикателство. Защо в България не мога да си заменя стария компютър за нов срещу някаква отстъпка в цената на новия или да си купя втора употреба лаптоп?

– Това е по-скоро въпрос към бизнеса. Доколко те виждат потенциал, както при колите има пазар на стари коли, така и при компютрите да има пазар за машини втора ръка. Но нека видим как се променят цените на хардуера при компютрите и цените на автомобилите. Ще видим, че ако преди 20 години един компютър с мощност, каквато се намира в момента, е струвал десетки милиони долара, сега може да се купи за 1000 лева. И ако се отнесе към цената на един влак, ще се получи, че в момента цената на подобен влак от гледна точка на информационните технологии ще струва колкото кутийка безалкохолна напитка. Ако приемем, че вие имате компютър, който сте купили преди 3 години за 1000 долара, в момента той ще струва по-малко от 200 лева. Именно това може би е нещото, което не позволява да се развие пазар за компютрите втора употреба.

– Но стигаме до момент, когато се чудим къде да хвърлим стария си компютър или монитор. И го оставяме до контейнера със смет.

– Стигаме до ролята на държавата. Има европейски норми, които задължават правителството да създаде такава среда, че електронните отпадъци да бъдат събирани и извлечени. В компютрите има достатъчно стойностни елементи, които могат да се използват още.

Боян Бойчев. Снимки: авторката

– Но човек не е заинтересован да си предаде някъде старата техника. Защо да не получава някаква малка сума за нея?

– Това може да стане по два начина – като се използва правилото за моркова и тоягата. Ако някой хвърли компютъра в контейнера с боклук да носи някаква наказателно- административна отговорност. И да се стимулира предаването на компютрите на определени места срещу някакво финансово обезвъзмедяване.

– Има ли такава практика в България?

– Не.

– Вашата компания какво прави старите си компютри?

– Имаме практика да даваме сравнително старите си компютри, които не са по-възрастни от 3 години, на едно учебно заведение. Ние в срок между 2,5 и 3 години обменяме всички наши компютри.

– Използването на компютри и Интернет в България как влияе на нивото на обучение в училищата и университетите?

– Възможността на хората да използват компютри дори и на базово ниво може да се сравни с грамотността на хората преди 50 години. В днешно време почти няма ниша от бизнеса, в която по една или друга причина да не се налага работникът да работи с компютър. Така че компютърната грамотност е абсолютно задължителна, което ние сравняваме с възможността човек да може да пише и чете.

В момента в България има работещи около 2 милиона компютри на едно или друго място. Един компютър се използва средно от двама души. Това означава, че половината от населението на страната ползва компютър.

– Малко или много е тази цифра в сравнение с другите страни в Европа?

– Най-напреднали като процент на използване на информационни технологии са Скандинавските страни. Там понякога покритието с компютри достига 90%. Там има разстояния, които не са лесни за преодоляване при зимни условия. Швеция и Норвегия са сравнително малко населени страни, където комуникациите са изключително важни. А те вървят неразделно с Ай Ти технологиите. Ако в една държава наситеността с мобилни технологии е висока, това означава, че информационните технологии също имат голямо проникване.

– Загубихме ли славата на българските софтуерни специалисти?

– Не само у нас, но и в цял свят има недостиг на качествени софтуерни и ай- ти специалисти. Информационните технологии дават квалификация, която е валидна за цял свят за разлика от други професии. Човек, който се справя с информационните технологии няма да има проблем да упражнява своята дейност навсякъде по света.

– Българските софтуерни специалисти могат ли направо да бъдат назначени в чужбина?

– В Европа няма никакъв проблем, в САЩ – ако притежават съответните документи – Зелена карта или визи за специалисти по програмата за кадри, от които САЩ изпитва недостиг. Ако се върнем към българските софтуерни специалисти – България е отворена като икономика. По отношение на софтуера ние имаме потенциал да се реализираме в определени ниши. В Индия всяка година повече от 700 000 души завършват информационни технологии. В България – около 10 000 и ние нямаме шансове там, където се изисква голямо количество специалисти да работят на едно и също място. Нашите шансове са по-скоро в софтуерната архитектура, където се изискват познания, сравними с по-висш пилотаж. Тоест българските компании са добри за бутикови проекти, където за кратко време трябва да се изпълнят сложни неща от не много хора.

– Успяват ли българи да привлекат такива проекти?

– Да. Има компании, които успяват. Например проекти във финансовия бизнес.

– Като казахте финансовия бизнес, бихте ли коментирали какъв е приносът на високите технологии във финансовата криза. Могат ли да ни измъкнат от нея?

– IT технологиите са един от инструментите, които генерират допълнителен вътрешен продукт на всяка държава от гледна точка на икономиката. Затова вярвам, че внедряването на IT технологии позволява драстично намаляване на разходите в някои сектори. При свиващ се пазар, първото нещо, което се прави е да се намалят разходите.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.