Синият цвят на Червено море

Тук рибите ядат от ръката ми. И няма гора от високоетажни хотели като в Слънчев бряг

dedo-stefcho-bw.jpgГмуркал ли се е някой в Червено море?

Не е червено. Кристално чисто, бистро, виждат се коралите и белият коралов пясък на дъното на 20 м дълбочина.

Като го наблюдаваш от брега е безумно синьо. Всички нюанси на синьото. И малко зелено. Казват, че поради чистата вода, небето се отразявало от бялото дъно. Затова цветовете са такива.

Намира се само на 2 часа и половина от София със самолет. Полетите са чъртърни, стоварват туристите директно в Хургада – бедно рибарско селище, което преди 30 години започва да се превръща в курорт. Днес има над 250 хотела, голяма част от тях са от световните вериги “Хилтън”, “Шератън”, “Мьовенпик”, “Фор сийзънс” и т. н.

Шокът започва още от самолета. В момента, в който той влезе над Червено море, цветовете стават съвсем други. Ако си летял преди това над Средиземно, веднага се забелязва разликата. Червено море е прозрачно, вижда се дъното, как островите се издигат от него и излизат над водата, как се диплят пясъците на дълбочина. И невероятни градации на синьо, зелено, жълто…

През февруари денем температурата стига до 25 градуса, а на водата е 23. Нощем температурата на въздуха може да падне до 8-9 градуса, ако има вятър. През март става жега, през юни-август вече е непоносимо горещо. Туристите намаляват.

Повечето хотели в Хургада са на първа линия, със собствен плаж. Всеки хотел има прилежаща площ, която обхваща около 700 м от плажната ивица и около километър навътре в сушата. Не е като бетонната джунгла на Слънчев бряг и Златни пясъци.

Хотелите не са на самия бряг, а на няколкостотин метра навътре – разпилени нискоетажни постройки, алеи, палми, зеленина, по няколко басейна, тенискортове, фитнес зали, ресторанти и барове, извън и вътре в сградите.

В морето навлиза собствен кей. Наоколо няма нищо освен бял коралов пясък. Мек, все едно стъпваш като върху разтопена тахан халва.

Тук се научих да се гмуркам на 15 м дълбочина – само с очила и шнорхел. Скачаш от кея пред хотела и в следващите 2 часа забравяш да излезеш.

Така изглежда курортът Хургада от самолета. Снимка:авторът
Така изглежда курортът Хургада от самолета. Снимка:авторът
Така изглежда курортът Хургада от самолета. Снимка:авторътСкат се крие под скала. Някои видове са опасни. Снимка: личен архивМорените изглеждат заплашително. Снимка: личен архивКостенурките не се плашат от човека. Снимка: личен архивПонякога делфините плуват на една ръка разстояние от теб. Снимка: личен архивТака изглеждат хотелите в Хургада. Снимка: авторътХотелите в Хургада не са многоетажни бетонни блокове като в Слънчев бряг. Заобиколени са с паркови площи, зеленина, алеи, басейни. Снимка: авторътПод водата отвсякъде си заобиколен с ята риби. Снимка: авторът

Коралите са на 15 до 50 метра навътре от брега. Те са живи организми. Приличат на растения, но не са. Тук се намират над 200 вида. Хора, които са ходили навсякъде по света, казват, че само Големият бариерен риф на Австралия може да съперничи по красота на коралите в Червено море. Те са червени, лилави, жълти, с форма на еленови рога, клони или като човешки мозък, като гъби. Между тях са се настанили тридактни – огромни миди, които могат да се затворят, ако бръкнеш в разтворените им черупки и да те заклещят на дъното. Върху коралите растат треви и мъх, с който рибите се хранят – целодневно. Като се гмурнеш, попадаш на стада от риби, които пасат по коралите. Дори се чува под водата как скубят тревите. Малки, големи, средни, всякакви шарки, цветове и форми. Някои са риби-изроди като от фантастичните филми за космически чудовища, с изпъкнали очи, с бивни като на глиган, с грозни джуки или с уста като фуния, с която смучат дребни животинки от пясъка. И всичките нямат никакъв страх от човека. Навират се в лицето ти, в ръцете ти. Научих, че били общо към 2600 вида. Не знам дали съм видял и една четвърт от тях, а ми се струва, че съм видял хиляди. Научих се да ги храня. Влизам под вода с пакетче топено сирене, взето от закуската и протягам ръка. Около мен започва да кипи като в джакузи. Всякакви видове риби скриват морето и се бият помежду си да ядат от ръката ми. Струва ми се, че най-нахална е рибата-папагал. Такива ми нахапаха пръстите. Приличат на истински папагали с човка, само че накиснати във вода. Забелязват се 5-10 вида риби-папагал с различни цветове и големина.

Веднъж се наврях близо до една риба, чиито очи стърчаха върху муцуната й, като залепени топчета за пинг-понг и се въртяха на всички страни. От устата и излизаха завити нагоре жълти грозни зъби като глиги на нерез. Този звяр беше голям около 60 см и плуваше странно наклонен ту наляво, ту надясно. Доближих го колкото можах, на половин метър, нерезът побягна.

Веднъж видях гигантска манта (скат), с размах на крилете поне 2 метра. Казват, че имало и с по 6 м. Още не съм срещнал. Но отзад има застрашителен шип. Казват, че този вид – гигантска манта – били много добродушни. Но един от другите видове скат уби неотдавна прочутия “Ловец на крокодили” Стивън Ъруин, добре известен от филмите по “Дискавъри чанъл” и “Анимал планет”.

Срещах и калмари, но те бягат, не можеш да ги доближиш. Вечер, като се разхождаш по дългия кей навътре във водата, на светлината на лампите долу на 2-3 метра дълбочина се виждат как светят очите на калмарите. Плуват бавно под кея, но светкавично променят цвета си – от червен в бял, в жълт, всякакъв.

Морските таралежи дремят под коралите и само мърдат с бодли. Много са остри. Предупредиха ме, че ако се набода, ще получа инфекция. Като се одереш на коралите пък, после може да те сърби с месеци.

Предупредиха ме и за отровни риби – били не знам колко си вида. Има и отровни медузи – т. нар. португалско корабче – лилаво, много красиво балонче. За всеки случай заобикалях всички видове медузи и всичко съмнително. По добре да не пипаш нищо, което не знаеш какво е.

Най-кротки и безопасни са делфините и морските костенурки. Доближих един и внимателно го хванах за опашката, без да му тежа. Той плясна два пъти и вече беше на 15 метра от мен. После се гмурна някъде надълбоко да си чеше корема на коралите.

На 300 км на юг от Хургада има друг курорт – Марса Алам. Там морето е по-чисто и обитателите са още повече, защото Индийският океан е по-близо. На един от плажовете там – Абу Дабаб – в по-голямата му част няма корали. Дъното е обрасло с треви. Тук виждаш костенурки излезли на паша, на групи по 2-3. И морски крави. Никакъв страх от човека. Можеш да ги доближиш, да ги докосваш, дори да се возиш на тях, стига да не си нахален и да не ги плашиш с резки движения.

Тук е абсолютно забранено да се изнасят от страната миди, корали, раковини. Глобата е от 200 долара нагоре. Много рядко можеш да видиш да се продават и подобни сувенири. Ако на летището те хванат с корал, глобата не ти мърда.

Местните казват, че морето щяло да се замърси. Някакви микроорганизми, които го пречистват, се хранят с тукашния вид морска краставица. А краставицата е подложена на истински контрабанден лов. Килограм струвал към 250 египетски паунда (около 43 долара) – разправят, че от нея се добивала някаква съставна част на виаграта. Кой знае. Но под заплаха от тежка глоба и затвор, местни контрабандисти скубят краставици от дъното.

За разлика от нашето Черно море, където ловят калкана, примерно, и го продават в ресторанта дори през забранен сезон, тук наистина вкарват в затвора и наистина глобяват сериозно.

Лежах вчера върху шезлонг, в нещо като вигвам от палмови листа, гледах изумруденото море, пиех мохито и се чудех как на брега тук може да има толкова зеленина и простор – на брега на пустинята. И как Слънчев бряг или Златни пясъци, където морето е засрано с бетон и хотели на самия пясък, вече няма как да ме привлекат.

Писмо от Кайро
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.