Медведев бетонира вертикала на властта в Русия

Руският президент Дмитрий Медведев говори пред Дискусионен клуб „Валдай“. Снимка: Ройтерс

Решението на президента Дмитрий Медведев за поправки в конституцията изглежда революционно, но в тези промени ясно личи опитът да бъдат закрепени постиженията от епохата на Владимир Путин. В послание до Федералното събрание Медведев разгласи първото си принципно наглед отстъпление от курса на Владимир Путин – държавният глава „посегна“ на конституцията. Реално погледнато обаче, предложената от Медведев реформа на политическата система изцяло следва „монархическия“, имперския вектор в развитието на Русия, набелязан при управлението на Путин.

Като президент Владимир Путин неведнъж и последователно отхвърляше инициативите основният закон да бъде пренаписан „в негова полза“ – по-специално с цел да остане на поста за трети мандат. Същевременно в последното си президентско послание и в други публични изявления той одобри евентуално удължаване на президентските пълномощия. Освен това самият Путин безспорно наруши ако не буквата, то със сигурност духа на конституцията – например като отмени общонародните избори на губернаторите.

Политическата реформа на Медведев не променя конфигурацията на властта в Русия, залегнала отчасти в елцинската конституция, но далеч повече – в путинската практика за прилагане на документа. Без друго почти монархическа по обем на пълномощията, властта на президента ще трае занапред един и половина пъти по-дълго – мандатът му ще бъде увеличен от 4 на 6 години. Лесно е да се досетим, че първият шестгодишен мандат на следващия руски лидер, който и да е той, ще започне да се отброява от 2012 година, щом изтекат пълномощията на действащия държавен глава.

Това означава, че самият Медведев, ако успее да се задържи на власт в апаратната борба срещу Путин, ще има възможност да управлява Русия цели 16 години без прекъсване. Ако пък през 2012 година видим на президентския пост Путин или някоя нова фигура, те също ще разполагат с резерв от цели 12 години, през които да управляват. Още повече, че мерките за удължаване на депутатските мандати и преструктуриране на двете камари в парламента не променят неговия характер на чисто декоративна притурка към изпълнителната власт. Медведев не се реши нито да свали изборната бариера за влизане в Държавната дума, нито да въведе преки избори за горна камара – Съвета на федерацията. Наистина, имаше идея милостиво да се отпускат по 1-2 мандата в Думата за партии, събрали между 5 и 7 на сто от гласовете, с цел „да се разшири представителството“. Но това изобщо няма връзка с демократичността и с реалната политическа тежест на парламента – щом Единна Русия разполага с конституционно мнозинство, оттук нататък няма значение колко ще са другите партии в долната камара.

Наивно е да мислим, че ако правителството започне редовно да се отчита пред парламента, това радикално ще промени политическата система или ще постави кабинета под контрола на Държавната дума. Това би станало възможно, само ако президентът свали правителството чрез депутатите, които да признаят, че министрите не се справят със задълженията си. Засега обаче Думата е изцяло под контрола на Единна Русия, а председател на партията в момента е Владимир Путин.

Освен това, не се връщат и губернаторските избори – просто партиите, спечелили вота за местни законодателни събрания, ще получат правото да предлагат на президента кандидатури. При днешната изборна система от това трудно би се възползвала друга партия освен Единна Русия. Изобщо не е ясно кое налага въпросът за пълномощията на президента и на парламента да бъде поставен тъкмо сега и защо мандатите им трябва да траят точно 6 и 5 години.

Русия наследи монархическите традиции, осигурявали на практика доживотна върховна власт. Сега тези традиции по пряк и явен начин се закрепват с удължаването на президентския мандат при положение, че всички останали клонове на властта нямат реално влияние.

Водещите демократични държави, в които има реална междупартийна конкуренция и реална възможност за смяна на управляващия режим чрез избори, не удължават президентския мандат, а Франция дори го намали неотдавна от 7 на 5 години.

Идеята за „стабилна“ власт в Русия все още е псевдоним на друга идея – властта да е несменяема по легален начин и недосегаема за контрол от обществото. В този контекст революционните наглед предложения на Медведев са само логично развитие на путинската политическа конструкция. Базовият принцип на тази конструкция предвижда президентът да ръководи страната „в режим на ръчно управление“ (по израза на самия Владимир Путин), като разполага с абсолютно опитомени депутати от всички равнища, питомни губернатори, питомни политически партии, а политическата върхушка на практика да е несменяема (до момента Медведев не е отстранил от властта нито една съществена фигура от екипа на Путин). Предложенията на Медведев за реформа на политическата система просто укрепват тази конструкция, без ни най-малко да я променят.

Показателно е и друго – след като не променят същината на политическата система в Русия, след като закрепват нейния авторитарен и имперски характер, предложенията на Медведев не отстраняват и принципните вътрешни противоречия, залегнали в путинската властова конструкция. Подмолните борби между кремълските сенчести политически кланове и съответните днешни групировки в правителството остават, както и преди, ключово съдържание на реалната политика в страната. Както и досега, нито президентът, нито премиерът не са длъжни да бъдат партийни, не е направена нито една стъпка към истинска демократизация на изборната система. Сенчестата политика не се мести в легалното поле. Съответно и „конституционният преврат“ на Дмитрий Медведев е само опит по-здраво, планомерно да бъде закрепен путинският вертикал на властта. Което съвсем не гарантира, че тази конструкция няма да рухне под бремето на реалните политически и икономически предизвикателства пред днешна Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.