Авторът на „Джурасик парк“ и „Спешно отделение“ се пресели в своя изгубен свят

Майкъл Крайтън. Снимка: Ройтерс

Тази седмица Майкъл Крайтън, авторът, създал въображаемия свят на „Джурасик парк”, почина след тежка борба с рака, която криеше от очите на обществото. Това се случи неочаквано в Лос Анджелис, когато той беше на 66 години. Майкъл Крайтън беше неоспоримият крал на научния трилър. Всеки от неговите романи след „Щамът Андромеда“ съчетаваше шеметен сюжет, смразяваща криминална интрига и шокиращи научни прозрения, които неведнъж намираха потвърждение в действителността скоро след това. Последните му два романа – „Състояние на страх“ и „Ген“ (у нас издадени от ИК „Бард“), атакуваха безкомпромисно и аргументирано общоприетите представи съответно за глобалното затопляне и генното инженерство и станаха обект на ожесточени спорове. Впрочем, така става с всичките му книги през годините, затова те се продават в над сто и петдесет милиона екземпляра по целия свят и стават основа на едни от най-гледаните филми в историята на киното.
Стивън Спилбърг, режисьор на филма „Джурасик парк”, създаден по едноименната книга на Крайтън, казва: „Талантът на Майкъл надмина дори неговите собствени динозаври… Той беше най-способен в съчетаването на науката с големи художествени идеи. Именно това придаде правдоподобност на динозаврите, които получиха възможност отново да се разходят по земята.”Спилбърг добавя: „Майкъл беше чувствителна душа, чиято светла страна пазеше за своите романи. Никой в неговата област не би могъл да го замени.” На сайта на писателя неговото семейство каза, че борбата му с рака е била „самоотвержена и лична”.

Майкъл Крайтън е роден през 1942 г. в Чикаго, но израства в Ню Йорк. Баща му е журналист. Крайтън се дипломира в Харвардския университет и след това отива да преподава в антропология в университета в Кембридж, Англия. По-късно се записва в медицинското училище в Харвард. По времето на своята специализация като лекар започва тайно да пише романи и ги публикува под псевдоним, но бързо е „разкрит” след като през 1968 г. спечелва американската награда „Едгар Алан По” за своя роман „Случай на необходимост” (“A case of need”).

Романите на Майкъл Крайтън

Творчеството на Крайтън е сериозно повлияно от неговата научна специализация. Първият му бестселър „Щамът на Андромеда”, в който размишлява над разрушаващите ефекти на извънземни организми над човешката раса, е публикуван, още когато той е студент по медицина. Тринайсет от неговите книги са превърнати във филми, включително и „Джурасик парк”, в който динозаврите се завръщат чрез ДНК, съдържащо се в кръвта на комар, съхранил се в парче кехлибар. Филмът излиза на екран през 1993 г. и печели близо 1 милиард долара от прожекциите си по цял свят. През 2002 г. Крайтън има ново откритие – анкилозавър кръстен на него – „Крайтонозавър”.

На малкия екран той е създател на американската медицинска драма „Спешно отделение”, откъдето се разнася славата на актьора Джордж Клуни. За този сериал Крайтън печели награди „Еми”, „Пибоди” и награда от американската гилдия на сценаристите. Също така той винаги изпитва силен интерес към компютрите и през 1973 г. „Западен свят” (“Westworld”) става първия филм, при който са използвани комютърни ефекти. На сайта на писателя неговото семейство казва: „Чрез своите книги Майкъл Крайтън вдъхновяваше студентите на всякаква възраст, предизвикваше науката в много области и осветяваше тайните на света по начин, който е разбираем за всички ни.”

През 1993 г. Майкъл Крайтън пише есе със заглавие „Медиазаври”, в което предсказва смъртта на масмедиите и гневно критикува „Ню Йорк таймс” и всички комерсиални издания. „Медиазаврите ще живеят още не повече от десетилетие, казва той в своето есе, вече агенти с изкуствен интелект ще се разхождат в базата данни на компютрите в Интернет и ще свалят единствено нещата, които са ми интересни.” Той казва, че масмедиите са заслужили своята смърт, като дава пример с американската журналистика. „Американските медии произвеждат много нискокачествени продукти, казва Крайтън. Тяхната информация не е надеждна, има прекалено много показност и кич, техните врати тракат и се разпадат във всеки момент, те продават без гаранция. Те блестят, но в основата си са боклук”.

Техники на работа на писателя
– Легендата говори, че на върха на своята писателска кариера Крайтън пишел над 10 000 думи на ден. Въпреки това той описва този процес като мъчителен и признава, че е имал тежък период през 1980 г., когато получил т.нар. „писателски блокаж“ и не можел да напише нито дума. „Излекувал” се като се посъветвал с най-големите гурута на Ню ейдж.
– Режимът за писане на Крайтън бил ексцентричен. Пишел седем дни в седмицата и се криел в просто обзаведена стая, за да не се разсейва. Всеки ден обядвал едно и също нещо.
– Той се отделял от своята работа, само когато правел гимнастика или се виждал със семейството си. Когато напредвал с работата, започвал да става все по-рано и по-рано, докато към края на книгата не започвал да сяда на компютъра си в 2 часа през нощта.
– За да бъде сигурен, че неговата творба е колкото се може по-точна и прецизна, става експерт по всички теми – от генно инженерство до международна икономика, изучава северни митове, приматология, средновековна европейска история и дори авиационна дерегулация.
– Когато е студент по медицина пише в стил „пълп фикшън” („криминале”) и използва два псевдонима – Джон Ланг и Джефри Хъдсън. И в двата има игра на думи, Ланг („lang”) на немски, холандски и датски означава „висок”. А пък Джефри Хъдсън е известно джудже от XVII век.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.