Малайзия: Бившият диктатор стана блогър и опита цензурата

Бившият премиер на Малайзия Махатхир Мохамад днес е активен блогър и се бори със системата, която сам е изградил. Снимка: Malaysian Internet Resources

Бившият министър-председател на Малайзия Махатхир Мохамад има ново занимание. В големия си офис на последния етаж на една от най-високите сгради в света, той стои на широкото си бюро и прави план на поредната си статия. 22 години Мохамад беше най-силният човек в страната – всички се вършеше по негова команда и страната се развиваше в зависимост от неговите желания. Днес, пет години след оттеглянето си от власт, Мохамад е изненадващо нервен. Той се е обърнал срещу лично избрания си наместник Абдула Ахмад Бадауи и моментално е станал жертва на строгия контрол в пресата. Усъвършенстван навремето лично от него.

„Къде е свободата на пресата, попита той преди две години, след като изведнъж се оказа игнориран. Излъчвайте това, което искам да кажа! Вместо това вие само интерпретирате погрешно думите ми в пресата!“ През май тази година, Мохамад излезе от тази изолация, откривайки силата на Интернет. Като много други неудобни критици, той се присъедини към политическата вълна на бъдещето – блогърите. По няколко пъти на седмица Мохамад пише на сайта си www.chedet.com – на английски и малайски.

В региона блогърите се превръщат в нещо като пета власт – предизвиквайки правителственият монопол върху информацията в Сингапур, избягвайки цензурата във Виетнам, и влияейки на събитията в страни като Тайланд, Камбоджа и Китай. През март политически експерти коментираха, че малайските блогъри са повлияли сериозно на изборите, помагайки за най-слабите резултати на правителствената партия UMNA от 1957 г. насам. За пръв път от десетилетия, тя спечели по-малко от две трети от местата в парламента и загуби контрола над пет от 13-те региона на страната.

Сред опозицията личаха имената на няколко известни блогъри, главно Джеф Оой, който твърди, че е подтикнал Мохамад също да води свой блог. „Правителството си няма идея как да се справя с блогърите, казва Оой в интервю. И аз да бях диктатор, щях да съм отчаян. Какво можеш да направиш срещу това?“ Интернет в момента е основното оръжие за борба срещу цензурата в Малайзия. Там системата на самоцензуриране и атмосферата на правителствен натиск и заплаха, успя да произведе една много ограничена преса.

82-годишният Мохамад обаче изпитва удоволствие да се бори със системата, която някога е контролирал. Освен това не е загубил саркастичността, която го характеризираше и като министър-председател. „Време е така наречените интелектуалци да разберат, че са били измамени от специалиста в това“, пише Мохамад за един от изявените си врагове Ануар Ибраим, бивш негов заместник и сега водач на опозицията. Мохамад го обвинява също, че е „вярващият мюсюлманин пале на Пол Уолфовиц, евреинъа“. Става въпрос за бившия заместник-секретар по отбраната на САЩ.

На трети септември Мохамад публикува нещо като манифест. В него уверява, че има голяма подкрепа. „Много хора ме подкрепят, но се страхуват да го кажат публично, пише той. Затова започнах моя блог. Той беше посетен от над шест милиона, а десетки хиляди ми писаха с подкрепа.“ Ако някой се съмнява, може да разгледа стотиците коментари в блога на Мохамад, ден след ден, страница след страница. Явно наистина има фенове. „Невероятно брилянтно!“, гласи един от коментарите. „Не мога да спра да се смея… направихте деня ми хубав, сър!“ За да предотврати евентуално недоразумение, друг пише: „Вие, сър, сте най-великият политик, с който Малайзия е била благословена.“

52-годишният Оой, който преди е работил в рекламния бизнес, е един от първите политически блогъри в Малайзия – още от 2003 г. В момента доста негови привърженици редовно го четат на www.jeffooi.com. Правителството не харесва много писанията на Оой – той беше заплашван с директно вкарване в затвора, без предварителен процес. Също така беше засипан от атаки в про-правителствената преса и с съдебни процеси за клевета, които са доста популярни сред лидерите в Югоизточна Азия. Всичко това обаче допълнителни изгради героичния му образ и когато той се кандидатира в листите на опозицията, вече имаше много подкрепа. „Аз съм човек, който вече се е сблъсквал с много заплахи като блогър. Спечелих си имидж на личност, на която човек може да се довери. Хората знаят, че правителството се страхува от мен и за това трябва да съм в парламента“, обяснява Оой.

Оттогава насам Оой признава, че блогаването е станало по-трудно. „Влязох в парламента, но цената е, че сега трябва да пиша с по-умерени думи,“ казва той. Оой разказва, че е участвал на публична дискусия с Мохамад и там го е убедил да води блог. „Поставих му го като предизвикателство. Трябва ти няколко условия, за да си блогър. Първо, трябва да имаш силно лично мнение. Второ, трябва да си скандален. И трето, трябва да провокираш събития. Маохамад отговаряше и на трите условия.“

Оой е бил прав в преценката си. Само за няколко месеца, блогът на Мохамад отчита над 10 милиона посетители. Там бившият премиер е в нова роля – на защитник на свободата на словото. Мохамад активно се обяви в подкрепа на последната жертва на правителствената цензура, Раджа Петра Камарудин, най-видният блогър в страната, който пише на www.malaysia-today.net. Сайтът му беше блокиран, но бързо читателите се пренасочиха към алтернативен блог, който продължава да се обновява.

Затова сега правителството прибягва до мерките, с които заплашваше Оой. Петра беше обвинен в противодържавна дейност и вкаран в затвора за две години – без предварителен процес. Коментирайки това, Мохамад звучи почти като Че Гевара: той пише, че „арестът показа потисническа арогантност достойна за тоталитарна държава.“Той също коментира, че вкарването на хора в затвора е безплодно усилие, защото няма как да бъдат арестувани всички блогъри – дори и правителството да иска. Мохамад все пак добави: „Или поне така се надявам. Иначе и аз ще съм в кюпа.“

По в. Ню Йорк таймс

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.