Утро.ру: САЩ и ЕС не търсят изход от кризата, а нови сфери на влияние

Финансовите министри и шефовете на централни банки от страните от Г-20 на откриването на срещата им в Сао Паоло. Снимка: Ройтерс

Основно събитие на седмицата се очаква да стане форумът на „Голямата двайсеторка“, насрочен за 15 ноември във Вашингтон. Стремежът на участниците да се грижат само за собствените си интереси обаче поставя под съмнение възможността да вземат общо решение по най-важния въпрос – за съвместно противодействие срещу глобалната криза.

Миналия петък ЕС проведе в Брюксел неформална среща на високо равнище, за да разработи единна европейска концепция за реформа на световната финансова и политическа архитектура. “Подготвили сме пакет от мерки, които ще представим на срещата във Вашингтон, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу. Заедно с президента Саркози представлявам интересите на 27-те страни членки на Евросъюза. Ще предложим на партньорите си от чужбина конкретни мерки, за които сме на единни позиции. Искам да отбележа, че за постигане на този консенсус много допринесе президентът Саркози. Убеден съм, че срещата във Вашингтон няма да е напразна. Предстои една историческа среща на върха, която ще приеме работно решение“, каза Барозу.

Междувременно самият френски президент отбеляза в Брюксел нарастващата роля на Евросъюза за вземането на ключови решения, по-специално в сферата на световната икономика. От устата му, сякаш от рог на изобилието, се сипят нови и нови предложения за глобално прекрояване на финансовия и на политическия свят. Саркози смята например, че е необходима коренна реформа на Международния валутен фонд, която да отреди на Евросъюза отделно място сред участниците в организацията. Същевременно френският президент предлага размерът на финансовите ангажименти на страните от ЕС да бъде намален, а за сметка на това да се увеличат вноските на Китай.

Последните инициативи на Саркози изглежда са опит в навечерието на вашингтонската среща да бъде създадена коалиция, която чрез съвместна операция да принуди САЩ да се откажат от ролята на световен финансов и политически център. Президентът на Франция предлага Г-8 да се превърне в по-широко обединение – Г-14. В новата формация според него трябва да влязат Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка, а сред кандидатките за останалите две кресла са Нигерия, Южна Корея, Австралия и Мексико.

Предложението за разширяване на „Осморката“ обаче най-вероятно ще срещне решителна съпротива от страна на САЩ. Защото Г-8 винаги е била елитен клуб, а САЩ са неформален лидер на групата. Едно разширяване на „Осморката“ на фона на глобалната икономическа криза би довело до отслабване на американското влияние. Освен това, ако броят на членките й нарасне, клубът ще се превърне в някакво подобие на „световно събрание“, а практиката сочи, че образувания от този род действат крайно неефективно.

Саркози и съюзниците му явно търсят „противовес“ на САЩ и е възможно да разчитат, че избирането на нов американски президент ще лиши администрацията на Буш от стимули да се противопоставя на „коалицията“. А има доста време, докато Барак Обама започне реално да участва в политическите и в икономическите процеси в САЩ и в света. Освен това, програмата на новоизбрания президент показва, че първите му стъпки за противодействие на кризата ще са от вътрешен характер.

Президентът на Франция гори от желание да влезе в схватката; логично е, че се опитва да включи в създаваната „коалиция“ и Китай. Мнозина смятат, че икономическото влияние на тази държава и огромните й международни ресурси са добро оръжие в борбата срещу глобалната криза.

Китай обаче разглежда днешните събития по свой специфичен начин. В последно време представители на китайските власти неведнъж заявяваха, че страната ще се справя с текущите икономически проблеми, като развива вътрешното потребление. Това решение наистина е твърде нееднозначно – днешната китайска икономика подчертано е ориентирана към износа, а вътрешното потребление все още е слабо. Безспорно е обаче желанието на КНР да овладее ситуацията със собствени сили. Не е изключено освен това, Китай да се надява да бъде изграден двуполюсен свят, а ролята на полюси да изпълняват той самият и САЩ.

В тези разсъждения няма нищо чудно. Въпреки сериозните си проблеми, САЩ остават лидер в икономическата, военно-техническата, научната и в технологическата сфера; в близките години това надали ще се промени. Трябва да се вземе предвид също дългогодишната взаимна икономическа и социално-политическа експанзия, която свързва и сближава САЩ с Китайската народна република. Съответно евентуалният американско-китайски алианс се очертава като доста перспективно формирование, в което не се вписва Евросъюзът с неговите вътрешни противоречия. Нека припомним, че в Европа все повече нарастват вътрешните напрежения, подсилвани от кризисните явления в икономиките на страните от ЕС. Политиката за икономическа координация, лансирана от Франция, не среща подкрепата на редица европейски държави, включително Германия и Великобритания.

Това означава, че форумът на 15 ноември едва ли ще вземе решения, които биха могли реално да предотвратят по-нататъшно влошаване на кризата. Участниците в Г-20 нямат единно виждане за ситуацията и за целите на евентуалната съвместна дейност. Затова в момента е преждевременно да се говори, че започва изграждането на нова световна финансова архитектура.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.