Ники и Дарън пред новия им дом. Снимка: Сън

Да се преместиш в друга страна е голямо предизвикателство. Стремежът на британците към повече слънце и хубава храна накара най-тиражния таблоид на Острова „Сън” да се срещне с някои от новите емигранти. Сред тях са Ники Уийвс и съпругът й Дарън, които напуснаха Девън, за да се установят в селце край Ямбол. Двамата пристигат в България през декември 2006 г. Отговарят на въпросите ни онлайн.

- Защо се преместихте в България?

- Искахме да сменим начина си на живот и да види какво друго може да ни се случи. А и децата ни пораснаха.

- Какви са основните разлики в начина ви на живот?

- Сега имаме къща с три спални, разположена на повече от половин акър земя. Имаме лозе и още няколко постройки. Живеем в края на селището, откъдето се простира фантастична гледка към дивата природа. Единственото нещо, което загрозява панорамата, са боклуците. Хората изхвърлят нещата си навсякъде, а пластмасовите торбички са огромен проблем.

- С какви проблеми са сблъскахте в началото?

- Без съмнение, езикът е едно от най-трудните неща за чужденците тук. Нещата в България са променят много бавно, но ние сме късметлии, че имаме за съседи едни от най-приятелски настроените хора. Сближихме се само за няколко седмици и бързо се почувствахме част от общността.

- Във финансов аспект качеството на живота ви подобри ли се?

Ники си има приятел. Снимка: Сън

- Да, не мислим за ипотеки, а и стандартът тук е по-нисък. Бензинът и електричеството обаче скочиха видимо напоследък, а също и някои храни, олиото, хляба. Докато развиете вкус за българските ястия, опитвате с нещо алтернативно, но нямате голям избор. Аз съм доволен от местната кухня, но винаги съветвам нашите гости да носят английски чай и сандвичи.

- Какво работите?

- Ние събираме пари за местен детски дом. С помощта на приятели, роднини и нашия онлайн-форум набавихме достатъчно пари за инвалидни колички, матраци и нова пералня. Сега Дарън е по-зает, тъй като три пъти седмично тренира футболен отбор. За първи път от 25 години селото ни има тим в местната лига. Той започна с шепа деца, които до този момент бяха играли само уличен футбол. Те не знаеха голяма част от правилата на играта, но с всяка седмица стават все по-добри. Усеща се, че вече имат колективен дух.

- Замисляли ли сте се да се върнете във Великобритания?

Футболният отбор - гордостта на Дарън. Снимка: Сън

- Да. Не мисля, че ще останем в България завинаги, защото не можем да си го позволим. Може би ще започнем отново да работим някой ден. В момента обаче сърцето ми казва да останем тук, а и имаме доста работа с футболния отбор.

- Кое е най-необичайното нещо от живота в тази страна?

- Това, което най-много ни изненада, е колко са гостоприемни българите в нашето село. А също и почитта, с която младите се отнасят към родителите си и към по-възрастните.

- Разкажете ни за някоя странна местна традиция.

- За местна не мога да се сетя, но има една национална – мартениците. На 1 март българите подаряват и получават малки гривни в червено-бяло, които трябва да носят, докато не видят щъркел. Тогава закачате мартеницата на плодово дръвче, което носело здраве. Чудесна коледна традиция са коледарите – местни мъже, облечени в традиционни одежди, пеят и танцуват. Има също и т.нар. кукери – мъже се дегизират, вдигат невъобразим шум със звънци, за да плашат злите духове и да прогонят зимата.

- Кои са националните герои?

- Знаем за българският поет Христо Ботев – революционер, който умира геройски на 2 юни 1876 г. в битка срещу османската империя.

- Как е трафикът?

- Плашещо е по по-натоварените улици, но много красиво по селските пътища. Представете си, че не виждате кола за 20 минути и повече, а разминавате магарета, каруци и добитък.

- Има ли някакви неприятни насекоми?

- Много, но научихме кучето ни да ги яде.

- Какво е най-доброто нещо, което може да се купи там и го няма във Великобритания?

- Има много вкусни плодове, тази година сама си отгледах няколко дръвчета. А и доматите, които не изглеждат толкова перфектни, колкото в магазините в Англия, са много по-вкусни.

- Какво местните най-много обичат и най-много мразят в британците?

- Че идваме тук и не се интегрираме, а това им налага да учат английски език.

- Има ли някакви абсурдни правила и закони?

- Не става въпрос за правила и закони, а за начина, по който тук се вършат работите. Никой не бърза за никъде. Само един човек пък отговаря за конкретно нещо. Ако той отсъства, няма кой да ти помогне. Няма многофункционални специалисти, което очевидно е наследство от комунизма, когато всеки е имал работа. Може да отнеме дни, за да си купиш кола или да регистрираш нещо. Неприятно е, когато на едно място ти удрят печат, на друго плащаш такса, после се връщаш на първото. В крайна сметка се въртиш в кръг. Макар да ми е смешно сега, по-скоро е абсурдно. България може да е в компютърната ера, но със сигурност не разчита на машините.

- Най-лошото нещо, което ви се е случвало досега?

- Не можах да си поправя „Киа”-та, макар че е на дизел. Казаха ни, че в близките години тази марка ще стане популярна тук и няма да имам проблеми. Сега е в гаража. Вкарах я там през май и така си стои.

По в. Сън