СофияПловдивВарнаБургасРусе

Колко беше добре при соца – със 165 лв. заплата на млад специалист и 50 лв. пенсия

Запазен брой на „Работническо дело“ от 80-те. Вижда се какви важни заглавия имаше на първа страница на българския официоз.

Колко беше добре при социализма, по времето на Тато – изчетох куп коментари в този дух из форумите в Интернет тия дни. Повод бяха материалите за годишнината от 10 ноември.
На самия ден бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров направи пред една телевизия много впечатляващо изказване. Тодор Живков, каза той, взема България на 6,5 милиона население и на 10 ноември я остави 9 милиона. Тоест жените раждаха, хората правеха любов, а сега за 19-20 години от 9 милиона станахме 7 милиона, заключи Чакъров.
Изказването му, като особено оригинално, го цитираха няколко вестника.

Ех, соц незабравим…
Така ли беше, наистина? Дали от скръб по Тато и по соца жените спряха да правят любов и да раждат?
Ако трябва да се отговаря сериозно на Чакъров, това, което казва, е голяма лъжа, в стила на живковите. Първо – България не стана 9 милиона. Аха да стане и Живков разгони към половин милион с възродителния процес. Толкова се изселиха в Турция, напъдени от родината си, от държавата по-точно.
А самата държава беше като затвор за българите. По границата й дори имаше телени мрежи. На Запад пътуваха малцина. Затова, естествено, след като България престана да бъде затвор, около 1 милион емигрираха. Има и временни гурбетчии, сезонни работници и т. н. Тръгнаха да търсят щастието си по света, докато тази забатачена държава „се оправи”. Защо някой трябва да ги вини?
Мнозина мотивират емиграцията си с това, че „комунистите” в България още дърпат конците, станали са червени капиталисти и т. н. И че заплатите са ниски, нагласите на хората са още комунистически, няма свобода за частна инициатива, предприемачество. И хората се радват на изказвания като това на Костадин Чакъров.
Привържениците на онова време пък повтарят, че тогава всички ходели на море, а парното и тока били евтини…
Такива спорове в Интернет колкото щеш. Дали обаче може да се измери в цифри било ли е по-добре при социализма?


Неотдавна размествах на балкона едно шкафче и като го обърнах, видях етикета на гърба му. Останах като гръмнат – цена 88 лв. Цялата икономика на социализма изведнъж изникна пред очите ми. Шкафче, изработено от популярния за соца материал талашит. Широко една педя и половина, с едно чекмедженце (от фазер – пресован картон) и една дървена вратичка. За непосветените ще кажа, че тогава заплатата на млад специалист беше 165 лв.

Курсът на долара беше 1 лв. официално, 3-3,50 на черно. В магазините се продаваха маратонки „Ромика” за 36 лв. После пуснаха и „Адидас”. Всичко – българско производство. Разбира се, за тях ставаха опашки. Като се чуе, че ще пускат „Адидас” в спортния магазин до хотел „Рила” в центъра на София, отпред се струпа опашка. Случайни минувачи виждат, зарязват работата си и се нареждат. Почват скандали и се правят списъци. Екипировка за ски беше цяло състояние. И тичане, търсене, връзки, да си купиш примерно вносни ски-обувки. Но това със ските бяха глезотии.

„Не съм предполагал, че парите няма да ми стигнат за храна” – това ми сподели мой приятел актьор, пратен по разпределение във Видинския театър. Всъщност не е тайна – Иван Балсамаджиев, тогава млад талант. Живееше в квартира, за която не плаща наем – това му беше уредила местната власт (без да е длъжна). Иначе заплатата му от 165 лв. на млад специалист нямаше да стигне. Но се оказва, че не му стигаше и за храна. Това – към 1980-та. Същите бяха заплатите и за млад инженер, млад архитект 155-165 лв…. След това положението се влоши и храните ставаха все по-скъпи. Ако влезеш в магазина, 5 лв. не ти стигат за нищо, казваха недоволните тогава. А 5 лв., поне до края на 70-те години, се смятаха за прилична сума.

Запазена бутилка „Гроздова ракия“ от 80-те години. Въпреки еднаквия етикет тя се произвеждаше на различни места в България и пиячите търсеха една или друга партида от еди кой си винпром. Снимка: Блог на Багера

Алкохолът беше евтин (традиция, която у нас се поддържа и досега). Гроздова 3,70 лв., отвратителна българска водка „Средец”, правена от кой знае какви производствени отпадъци. Водка „Столичная” в началото на 70-те беше 1,78 лв. бутилката, учениците си я купуваха с джобни. Към края на 70-те стана 4 лв., после поскъпна още, към края на 80-те беше 10 лв. Бутилка уиски струваше 12 лв. – направо лукс. По магазините имаше два вида – едното японско (!) -„Сънтори голд”, а другото някаква куча марка -„Жокей клуб”, с конска глава на етикета, май произвеждано тук. Имаше и известни марки, но …в „Кореком” (за това – виж по-долу). „Корекомските“ уискита се появиха тук-там и по другите магазини към края на 70-те.

Запазена бутилка от водка „Царевец“. Тази марка, също и „Средец“, се правеха от софийския винпром и бяха с лош вкус, подобни и дори по-лоши от днешните евтини водки. Снимка: Блог на Багера

Баба ми през 60-те получаваше 10 лв. земеделска пенсия. Плащаха й я веднъж на 3 месеца – 30 лв. накуп. До последно си гледаше зеленчук, кокошки – как иначе? И крава имаха с дядо ми, в малкото троянско село. Неговата пенсия беше 45 лв., после му я вдигнаха на 65 лв. – бил участник във Войнишкото въстание. Така ще ги запомня двамата – цял живот блъскали, без течаща вода вкъщи – носеха си с дамаджана от чешмата наблизо. Цялото село беше така и към края на 70-те започнаха да дупчат, да прокарват тръби за вода в дворовете. Но някои старци се отказаха от тази „инвестиция” и така си умряха без течаща вода в схлупените къщи, строени през 20-те години. Баба ми почина с 30 лв. пенсия – дотам я хвана увеличението. Да, имаше много села, където строяха къщи по на два ката. Обикновено неизмазани. Вътре беше соц-мизерия. Храната и бурканите не са всичко в живота…

Още не мога да си обясня защо в село при комунизма хората си изхвърляха боклука в едно дере и в реката, а трябваше да дойде демокрацията, да сложат контейнери и да започне сметосъбиране.

Не ми се спомня пък как се пътуваше тогава. Бензиностанциите бяха нарядко, с по-една тоалетна отзад, осрана още от вратата. Край всеки паркинг горичките отстрани бяха осрани.
Да, имаше пенсии и по 250 лв. Средните българи, или, да ги наречем средната класа на соца, взимаха заплати по 350-400 лв. през 80-те. Сега има стачки за учителските заплати – традицията да унижават учителите започва именно от соца. Те, заедно с университетските преподаватели, бяха от най-бедните прослойки. Военни и милиционери взимаха повече от тях.

Много ценени бяха професии като бензиджия, барман (тогава имаше лаф – за да станеш барман, трябват връзки с политбюро), които изкарваха пари с разни финтове. Водопроводчици, автомонтьори – това бяха галениците на социализма. Поради особеностите на тодорживковия режим тук, за разлика от други соцстрани, не се разрешаваше и най-малката частна инициатива. Нямаше частни сервизи. Всички бяха на държавна работа, а отделно взимаха в брой на ръка. Склададжиите (за някои видове дефицитни стоки) бяха също много престижна длъжност. Плащаш си хладилника в магазина, а отиваш с кола да го вземеш от склад край София. Ако се уредиш с връзки.

С цветните телевизори настъпи истинска комедия – за руски „Електрон” и „Рубин”, тежки по 60 кг, отначало бяха записвания, опашки.
Докато не се развихри ”Кореком” и не започна да внася масово електроника. Тогава настъпи невероятна търговия на валута на черно. Арабските студенти у нас забогатяха – долар за 3 лева. Японски магнетофон, телевизор, стереоуредба (а не полски „Грундиг”или руски „Електрон”)… В магазините – дънки „Рила”, в „Кореком” – „Райфъл”. Всичко хубаво, качествено и престижно беше от „Кореком”. Само там можеше да се намери кафе например, когато на пазара то изчезваше напълно за месеци и продаваха заместители. На фона на пленуми, конгреси и концепциите на Живков…

Плакат от 80-те години. Снимка: e-vestnik

Оттогава е един друг лаф, реплика на пропагандата срещу капитализма – „Капитализмът е като мушмула – колкото повече загнива, толкова по-хубав става”.
Това събори социализма – всички видяха безпомощността на системата.

За коли е ставало дума неведнъж при безкрайните сравнения тогава и сега. Тогава се записваш на ред, плащаш 1500 лв. в ДСК и чакаш ред – за „Лада” – от 13-14 до 17 години. За „Москвич” и „Трабант” – от 2 до 5-6 години (разликите в годините се дължаха на разпределение по окръзи и др.). Като се роди дете или като влезе в техникума, дядото, родителите му правят вноска за кола. До сватбата може да му излезе редът. Вносът на коли на практика беше забранен от живковия режим още от 70-те години – с 200% мито върху цената на колата като нова – независимо на колко е години. Сега в София има регистрирани 1,1 млн. автомобила, някои семейства имат по 2-3.
В средата на 80-те бензинът поскъпна страшно още преди Горбачов да врътне кранчето – 80 ст. литъра за обикновения, а за супер 96 – 98 ст. Дизелът беше евтин, но нямаше дизелови коли. Само тираджии, работещи в Либия и дипломати, ако си бяха купили чрез „Кореком” „Пежо”-дизел или „Мерцедес”, се радваха на комунистическите цени.

Но социализмът беше един енергиен разгул. България произвеждаше нафтови отоплителни печки. Истинско разхищение – нафта за отопление. Те имаха регулатор с въртящо се копче от 1 до 6. Оттогава е лафът „Всичко на 6”.
Енергията не се плащаше по реални цени. Токът на месец беше по 3-5 лв., ако не се топлиш с радиатор. Парното също беше евтино – към 20 лв. месечна сметка за апартамент, а там, където го нямаше, много на мода бяха акумулиращите електрически печки – по 5-6 киловата. Никой не санираше, не търсеше енергийна ефективност. Първа атомна в Козлодуй бумти до пръсване, печките – на 6, а от некачествената дограма подухва.
И дойде моментът всичко да се плаща… Сега, който е свикнал да плаща по няколко лева за отопление, реве. Иска пак държавата да поеме дълговете на топлофикация, да държи ниски цени… Но Русия не дава газа за стотинки, а „Лукойл” не продава петрола по-евтино. Дори бензинът му е по-скъп от европейския.

Плакат от 80-те години. Снимка: e-vestnik

Който хвали социализма за ниски цени на ток и парно, е наивник. Те бяха за сметка на друго. Оказа се, че АЕЦ „Козлодуй” въобще не е имал фонд, в който да се отделят средства за закриването му. Токът от него бил евтин… А точно при социализма започна режим на тока. Във всичките години след това токът не е спирал толкова, колкото по време на соца. А т. нар. енергийна мафия постоянно плаши с тоя ток.
Сега плащаме сметката от тогава – започнаха реални отчисления за АЕЦ. И уж била безопасна, а в нея бяха налети 500 млн. долара за повишаване на безопасността й.

Може би най-унизителното при социализма беше, че младите не можеха да се откъснат от възрастното поколение. В една къща или апартамент често живееха и по 4 поколения – дядо или баба, майка, баща, син, снаха и внуче. Двама спят в хола, кухнята изнесена на остъкления балкон на панелката… За апартамент се чакаше като за кола. Някои по 20 години, други по-бързо – с молби от общини, комисии, с връзки – кой както се нареди.

Наемите, в сравнение със сега, не бяха по-ниски. На тогавашните заплати студент плащаше за стая 80-100 лв. в София. И си я деляха по двама. Въобще нямаше практика семейства да живеят „на свободен наем”, както му казваха. Само в общински жилища, ако се вредиш. И партията на разни конгреси правеше програми колко жилища щяла да построи. И винаги не достигаха.

Сега се видя, че ако отпуснеш частната инициатива, тя строи по-бързо от партията – предлагането превишава търсенето в София, където при соца дефицитът беше тотален. Само в Банско стоят непродадени 20 000 апартамента, а по морето – 100 000. Да, сега един апартамент струва 200 средни заплати, тогава беше 50-60 заплати. Но спекулата отминава и цените падат. Няма да станат много евтини, но има жилища, има и кредити. Заплатите не се определят с постановления. Хората не са крепостни селяни и могат да се местят тук и там, да търсят по-високоплатена работа, да развиват собствен бизнес, ако щат. Или – да емигрират. Преди не можеха да си покажат носа навън от България. Живееха като в резерват.

Но политическият режим е цяла отделна тема, която вече 20 години се дискутира…

В спомените за социализма има романтика, така, както човек изпитва носталгия по младостта, първата любов, времето, когато човек е бил по-лекомислен, по-смел, с по-малко отговорности…
Тепърва ще се изчислява икономическата ефективност на …свободата. България не отива на по-зле, както хленчат дежурните оплаквачки у нас.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.