Мик Джагър и филма за „Ролинг стоунс“ – на софийски екран

Мик Джагър на премиерата на „Shine A Light“ в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Не е много „рок енд ролско“, но Мик Джагър – човекът, който ни донесе песни като „Sympathy for Devil”, “Angie”,… момичетата супер модели и тесните дънки по тялото, наскоро достигна статуса на пенсионер, като навърши 65 години. Узрял ли е с годините? Спомняте ли си песента на Мик Джагър „Mother’s little helper”, в която той извива с неповторимия си глас: „Какво тегло е старостта”? В крайна сметка тази година беше вододелна за водещия вокал на групата. Той навърши 65 години през юли и всички шеги за сбръчкания рок музикант, станал достатъчно стар, за да си взима пенсията, се оказаха действителност. Сър Мик – както вече го наричаме след 2003 г. – вече официално е пенсионер.

„Не си лягам преди 5 сутринта”, заявява гордо той, може би противно на имиджа представен от бившата му жена Джери Хол пред таблоидите, където го описват като човек, който по цял ден се излежава пред телевизора и си ляга рано. И докато начинът на живот на рок енд рол звезда е взел своето от друг член на групата като Кийт Ричардс, то Мик Джагър изглежда в забележителна форма. Тялото му е кокалесто, а плътта му сякаш се е вакуумирала.

Трейлър на филма „Shine A Light“

Роденият в Дартфорд (Англия) певец обяснява своето кльощаво тяло с факта, че е израснал в годините след Втората световна война. „Това е от диетата, на която бяхме като деца, с усмивка казва той. Като цяло имаше много малко за ядене, нямаше нездравословна храна, нито захар”. Въпреки, че баща му Джо е бил учител и в сравнение с други хора са били сравнително заможни. „Да, но това не ти носи много храна, добавя той. Учителите не печелеха толкова много пари. Без да звуча натрапчиво, но се смята, че това е една от причините, поради която нашето поколение не е надебеляло – освен разбира се, ако не пиеш много бира.”

Едно от най-известните символи, свързвани с Мик Джагър, са неговите устни – по-скоро розови, отколкото ярко червени, каквито ни карат да ги виждаме маркетинговите стратези на групата. Мик казва: „Няма тайна как се поддържам във форма. Просто като станеш на 30, трябва да правиш по малко упражнения във физкултурния салон. Преди 30-те няма за какво да се тревожиш.” Облечен в размъкната тениска, лилав пуловер и черни дънки, Джагър мъдро не прави опити да изглежда по-млад като се конти като рок звезда.

Каквото и да прочетете за Мик Джагър, то със сигурност ще е концентрирано в неговата наистина забележителна енергия на сцената въпреки напредналата му възраст. Дори днес в него има нещо животинско, когато е под прожекторите. Дали той вижда представлението почти като сексуален акт? „Дали е като секс? Не знам. Има ли момент на оргазъм? Не е нужно действително да бъде секс. Това е нещо различно. Често пъти ти трябва да си по-пресметлив за това, което правиш”.

Именно енергията и силата на Джагър зареждат „Shine A Light”, най-новия документален филм за „Ролинг стоунс” правен след излезлия през 1983 г. – „Let’s spend the night together”. Режисиран от дългогодишния фен на групата Мартин Скорсезе, филмът улавя изпълнението на бандата в „Бейкън тиътър” в Ню Йорк, кратка спирка сред голямото турне „Bigger Bang”. Дори с участието на Скорсезе, филмът не се приближава достатъчно близо до известния документален филм „Cocksuker blues”, който проследява в детайли подгряваното от наркотиците турне в САЩ през 1972 г. или „Gimme Shelter“, разказ за концерта в Алтамонт през 1969 г., където член на рокерската банда „Ангели от Ада“ наръгва до смърт един фен.

Официалната премиера за зрители на филма „Shine A Light” в София ще бъде на 14 ноември. В Англия той вече излезе на DVD. В основата си това е филм за концерт на групата, но в същото време намеква в каква голяма корпоративна машина са се превърнали „Ролинг стоунс”, начело с Джагър. В един от началните кадри той седи в първа класа в самолета, пие шампанско и работи върху сценария за шоуто. Тази сцена разкрива истината, че голяма част от успеха на „Стоунс“ се дължи на факга, че Джагър управлява бизнеса на групата. Както самият той казва: „Аз не мисля, че който и да е друг от групата е заинтересован от тази част на нещата, докато всичко върви успешно.” Той е човекът, накарал „Стоунс“ да станат една от първите групи, които наистина влагат парите си от турнета и мърчъндайзинг. Има различни оценки, но днес Джагър „струва“ около 200 милиона евро, а американската преса нарича бившия студент по икономика „най-големия бизнесмен в историята на рок енд рола“.

Мартин Скорсезе, Мик Джагър и Кийт Ричардс на пресконференция в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

В документалния филм на Кевин Макдоналд „Да бъдеш Мик Джагър”, който е в програмата на „Киномания” в София и също ще бъде показан на на 14 ноември, Мик Джагър е показан отблизо с неговите многобройни деца около него. Изглежда сякаш това е изцяло нагласено. Както Джагър обяснява: „Всичко беше под моя контрол.” Въпреки това Джагър има слаб контрол върху таблоидните медии, които го представят като най-различни личности: хулиган тинейджър слушащ блус, диаболичен гуру (вдъхновен от класическото парче „Симпатия към дявола”), сексуално безразборна рок звезда, която излиза с всяка жена от Карла Бруни до Софи Дал, джентълмен, обичащ да играе крикет. „Хората трудно приемат, че човек може да има няколко личности едновременно. Не съм само подскачащ хипар на сцената, казва Джагър.„Разбира се това е друга личност. Ако си поканен на вечеря и отидеш с личността, с която излизаш на сцената, няма да си много добре приет гост”.

В момента Джагър излиза със стилистката Л’урен Скот, която е повече от две десетилетия по-млада от него. Той обича да се представя като грижовен баща. Карис е детето му от кратката връзка с певицата Марша Хънт; Джейд е от първия му брак с Бианка; има и четири деца от Джери Хол – Елизабет на 24 г., Джейми на 23 г. , Джорджия на 16 г. и Габриел на 11 г. След това е и 9-годишният Лука, резултат от тримесечна връзка с бразилския модел Лучиана Морад. Джагър в ролята на отговорен родител на група буйни тийнейджъри е забавна гледка.

Днес почти въздържател, Джагър най-много се наслаждава на 8-часовия сън. Той вече е далеко от музиканти като Джими Хендрикс и Джим Морисън, които живяха бързо и умряха млади. „Повечето хора оцеляха, прави той равносметка. По-важно е как си преминал от другата страна и в каква форма се намираш”. Джагър си спомня времето, когато „Стоунсите” са взели участие в епохалния наркотичен гуляй, когато къщата на Кийт Ричардс в Съсекс е обискирана през 1967 г. „Като си спомням сега, изглежда много забавно, спомня си той, но тогава въобще не беше смешно. Това се отрази на живота ни. Не можехме да правим каквото си поискаме, защото трябваше постоянно да се разправяме с полицията. Нас определено ни бяха нарочили.”

Джагър не смята, че наркотиците са им били практически полезни при писането на песни. „Мисля, че са надценявани като по-креативен метод“, казва той. Със сигурност след като е виждал бившия член на бандата Брайън Джоунс да изпада в наркотично забвение, преди да си удари главата и да се удави в басейн, Джагър е проявил достатъчно разум да остане по-настрани. Опасни за него се оказват събитията след концерта в Алтамонт. Наскоро стана ясно, че група рокери от „Ангелите на Ада” са планирали да убият Джагър, когато той ги отстранява от охраната на турнето след убийството. Слава богу, всичко е приключило благоприятно.

Мик Джагър по време на концерта на „Ролинг стоунс“ в Осло през август 2007 г. Снимка: Ройтерс

„Аз мисля, че журналистите помогнаха много на „Стоунс“ да изглеждат опасни и респектиращи, казва Джагър. След като си бил на върха около 10-15 години, ти не можеш нито да си нов, нито разрушителен. Хората, които се опитват да са разрушителни за повече от 10 години, не стигат до никъде. Така публиката просто свиква с тази идея. В средата на 70-те беше много трудно. Затова пънкът се опита да повтори този разрушителен момент в рока.” Как вижда той рок енд рола днес? „Вече е друго време, но все още има хора, които правят това, което ние правехме. Има тонове от банди, които свирят на китари! Има милиони такива! Аз ги виждам ежедневно.”

Друга страна от личноста на Джагър е неговата работа във филми. Като изключим документалния „Shine A Light”, Джагър се изявява като филмов продуцент, започвайки през 2001 г. с „Енигма,” трилър за Втората световна война. Тази година той продуцира филма „Жената”, римейк на комедията на Джордж Кукър от 1939 г. „Понякога ми предлагат малки роли, на мен ми харесва идеята и се чувствам добре и просто решавам, че ще участвам. Разбира се никога не знаеш какво ще излезе от филма. Може да участват велики хора, но филмът да се окаже пълен боклук. Затова просто трябва да скочиш в тъмното.” Може би е разбираемо защо Джагър го прави. Той по природа е изпълнител, който не може винаги да бъде на сцената. Но в същото време съзнава колко пристрастяващо е това. „В действителност ти не искаш да го правиш през цялото време. Както когато си млад, ти си мислиш, че ако не правиш секс, значи си губиш времето. Но когато остаряваш, ти осъзнаваш, че всяко нещо си има мястото.”

„Същото е със сценичние изпълнения, казва той. Не искаш да си мислиш: „Тази вечер нямам изпълнение. Защо нямам изпълнение? Аз просто излизам на вечеря с приятелите си. Трябва да бъда някъде на сцена!“ Това е страхотно нещо, но не би искал да го правиш през цялото време. Но много от хората, от актьорите, са точно такива. Те имат осем сценични изпълнения на седмица. Това е пристрастяващо. И ако не се втурнат веднага към следващото шоу, те смятат, че животът им е безсмислен и не си струва. Искам да кажа, ти отиваш на вечеря с няколко комици и те продължават с майтапите си дори пред теб. Те все още играят. Не искам да кажа, че съм отегчен, но човек трябва да има и нормален живот. Не би искал да бъдеш изпълнител през цялото време. Не би искал аз сега да седя на масата и да пея.”

Все пак е учудващо как „Ролинг стоунс” останаха заедно толкова години и се задържаха на върха, въпреки напускането на Уаймън през 1993 г.? „Останахме заедно, защото имахме успех, казва Джагър. Не мисля, че останахме заедно само заради успеха, но ако го нямахме, ние нямаше да останем заедно. На човек му трябват тези две неща – любов към това, което прави и любов от другите хора, които искат от теб да го правиш.” Джагър твърди, че не се чувства напрегнат защото трябва да продължава да бъде секси, но е интересно дали се буди нощем с мисълта, че един ден няма да може повече да свири на сцена? „Със сигурност, отговаря той, но не гледай към утрешните облаци през слънчевите лъчи днес.” Това е съветът на сър Мик Джагър, който макар и вече пенсионер, по дух винаги ще бъде онзи Джагър, когото феновете познават от 60-те.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.