Да търгуваш истината срещу счупени кости в България

Стойчо Раданов. Снимка: Булфото

Кореспонденцията на Дорийн Карвахал за престъпността в България, публикувана едновременно в „Интернешънъл хералд трибюн“ и „Ню Йорк таймс“ на 13 ноември, предизвика голям интерес и у нас, но беше само преразказана накратко от българските медии. Е-vestnik публикува пълния текст като пример за журналистиката на едни от най-авторитетните вестници в света, които до голяма степен определят с публикациите си и общественото мнение за България в Европа и САЩ.

Авторката Дорийн Карвахал е медиен репортер на „Интернешънъл хералд трибюн“ в Париж, работила е в някои от най-големите американски вестници като „Ню Йорк таймс“, „Лос Анжелис таймс“ и „Филаделфия инкуайър“, носител е на редица журналистически награди.

Когато белокосият съдебен медик от столицата на България умря, обесен на катерушка на спокойна детска площадка, той не остави предсмъртно писмо, а само поредица от зашифровани следи, които според дългогодишните му помощници водеха в тази посока.

На съдебните медици им се наложи да преживеят ужаса да извършат аутопсия на бившия си учител Стойчо Раданов. По времето на смъртта му в средата на октомври 76-годишният мъж беше все още енергичен, занимаващ се с политически радиоактивни случаи, които разкриват лошо свършена работа на следователите и бой до смърт от висши полицейски служители. Може ли смъртта на съдебен лекар да е убийство? Или е била самоубийство, провокирано от напрежението, че се противопоставя на системата?

„Не можем да кажем със сигурност какво го е накарало да предприеме тази стъпка, казва Станислав Христов, началник на съдебномедицинския отдел в Александровска болница в София. Но ясното му послание е, че трябва винаги да се борим за истината.”
Изобличаването на корупцията не е за хора със слаби сърца в България, която е една от най-новите и най-бедните нстрани в ЕС, където подкупите са се превърнали в начин на живот, обхващащ почти всичко – от откриването на колбасарски цех до изграждането на магистрали.

Този месец България се опитва да избегне загубата на милиони евро от европейски субсидии за строителство на пътища и земеделие, след като Европейската комисия реши, че парите са уязвими за измами, криминални мрежи от престъпници с бели якички и слаб финансов контрол.

Но в тази седеммилионна страна има и тихи ъгълчета, където срещу корупцията се надигат гласове – на журналисти, две неправителствени организации, няколко природозащитни организации и дори някои политици. Много противници на корупцията работят тихомълком, като методично събират информация в местни неправителствени организации, за да разкрият системната корупция, която накара „Трансперънси интернешънъл“ да обяви България за най-корумпирана от 27-те държави в ЕС.

Някои журналисти и изследователи предприемат публична битка с корупцията и се изправят пред заплахи за убийство, бомби в домовете им, телефонни обаждания от представители на организираната престъпност и дори потрошаване на костите с тръби и чукове. Природозащитниците често се изправят срещу едри частни охранители, включително един, който удари с вратата на кола главата на протестиращ.

Журналистът Огнян Стефанов. Снимка: frognews.bg

„Корупцията засяга цялото население – от чиновници в провинцията до висши представители на правителството. За съжаление хората ги обзема апатия. Те я приемат като част от живота си”, казва Огнян Стефанов, който преди почти година стартира „Фрогнюз“, новинарски уебсайт, спонсориран от Младен Мутафчийски, заможен собственик на хотел на Черно море.

Когато говори, 54-годишният Стефанов потрепва и свива рамене в пристъп на болка. Той е облечен със светъл анцуг и развързани маратонки, но няма къде да избяга от инвалидната си количка, спряна сред опадалите есенни листа пред софийската болница. „Някои хора не бяха щастливи от нещата, които пишехме, казва Стефанов, който е журналист от 25 години и е свикнал да игнорира заплахите. Започнахме да разкриваме връзките между организираната престъпност и политиката, корупцията, която е видна за всички.”

В септемврийската нощ, когато напуска ресторант „Кипарисите” в София след среща с Евелин Банев, предприемач на недвижима собственост, разследван за пране на пари, няма предупреждение. Стефанов е нападнат от четирима мъже в черно с тръби и чукове, които методично натрошават най-чувствителните му кости, счупват лактите и двата му крака на четири места. Банев се намесил и отнесъл счупен нос и мозъчно сътресение.

„Определени хора просто си мислят, че могат да действат както си искат, казва Стефанов, претърпял осемчасова операция и спомнящ си онази нощ като пелена от болка. Най-тъжното е, че те могат да решат каквото си искат. Тук те са недосегаеми.”
Никой не е арестуван, а съсобственикът на „Фрогнюз“ Мутафчийски нарече полицейското разследване „жалко”. Но влизанията в сайта скочиха от 40 000 на повече от 250 000. А заместникът на Стефанов Александър Иванов, подготвя новините с двама полицейски служители, които дискретно дебнат след него.

Новите придружители на Иванов пристигнаха след като той чул пронизителния звън на домофона и рязката анонимна заплаха: „Тебе ще те пребием още по-зле.”

„За журналистите в България е много трудно да пишат за корупцията”, казва Иванов, като отбелязва, че получил заплахата в деня, в който вестник съобщил за предстоящо интервю с шефа му от болничното легло.

Но заради европейския натиск да изкорени корупцията, походът срещу нея се е превърнал в модерна идея и дори остро политическо оръжие. Представителите на опозицията, изправящи се срещу воденото от социалистите коалиционно правителство, използваха обвиненията в корупция, за да разклатят позициите на противниците си, като не е лесно да се определи разликата между чистите и тъмните мотиви.

„Борбата срещу корупцията се превърна в политическо шоу, заяви Стефан Попов, изпълнителен директор на фондация „Риск монитор“, основана през 2006 година и финансирана от институт „Отворено общество” в Ню Йорк и София. Ако всички са срещу корупцията, това означава, че никой не е срещу корупцията. Тогава можеш да използваш борбата с корупцията за свои собствени политически цели.“

С осем изследователи, ръководени от Попов, „Риск Монитор” разследва прането на пари, организираната престъпност и купуването на гласове, докато градските власти са под обсада от престъпни мрежи, примамени от милиардите евросубсидии, които могат да потекат към България до 2013 година.

Освен това „Риск Монитор” организира годишни срещи по проблема с българската организирана престъпност, като събира експерти, които разработват стратегии за противодействие. Засега е нямало засечки, но някои от боязливите членове на управителния съвет се притесняват за сигурността на офиса на групата, намиращ се на партера.

Един от изследователите на „Риск Монитор” e Ива Пушкарова, юристка и изпълнителeн директор на Съюза на съдиите  в България, който представлява над 900 съдии от правосъдната система, покварена от подкупи. „Да се бориш срещу корупцията означава да се бориш за демокрация, за човешки права и за господството на закона”, казва Пушкарова, чиято група разработва програми за обучение и етични кодекси.

„В българския юридически елит, казва тя, адвокатите са съвсем наясно за съществуването на съдии с криминални връзки.” „Как разбираме ли? Те имат брачни или бизнес връзки с шефове на организираната престъпност. Те са съседи. Обикновено босовете на организираната престъпност живеят в защитени територии, в комплекси, а те живеят в същия район.“

Усилията на организацията й за по-високи стандарти доведоха до напрежение. Група от около сто съдии се обособи като конкуренция през последните две години. „Те знаят, че европейските средства идват в България, казва Пушкарова, а голяма част от тях ще бъдат отпуснати за проекти за реформа на съдебната система.”

Българите, които разследват корупцията и организираната престъпност, често развиват собствени стратегии, за да сведат до минимум рисковете. Дългогодишният криминолог към Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов говори открито по радиото и телевизията, като разчита, че публичността му носи защита.

Атанас Атанасов, депутат от опозицията и бивш шеф на контраразузнаването, направил политическа кариера, разобличавайки корупцията, гледа на проблема саркастично: „Дядо ми казваше, че ако му е писано на човек да го ритне кон, няма да го ритне магаре. Някой трябва да каже какво се случва.“

Но атмосферата е още по-объркваща за външни хора като Дейвид Хамерщайн, испански законодател и член на Европейския парламент от Зелената партия, който обикаля България, за да разследва подозрителни сделки със земя.

През май в Национален парк „Рила“ Хамерщайн и група български природозащитници се сблъскаха с частни охранители в гориста местност, където се изграждаше път без екологични разрешения. Охранителите им заповядали да се махат, казва той.
„Пристигнаха коли, пълни с момчета с черни кожени якета и  ни следваха 40-50 километра, разказва Хамерщайн. Това е типично за хората на местно ниво.”

Когато Хамерщайн се върнал през октомври, той се сблъскал с корупцията очи в очи. Таксиметров шофьор от летището му поискал пет пъти по-висока сума, за да го откара до града. Хамерщайн се оплакал директно на министъра на транспорта на България, но не намерил помощ.

За Раданов, основател на българската съдебна медицина, да противоречи властите била най-деликатната част от работата му. Когато полицията казала, че наркотърговец починал от сърдечен удар в ареста, Раданов стигнал до заключението, че е бил убит от силен удар в главата. Той отхвърлил и твърденията, че две сестри-тийнейджърки били изнасилени и пребити до смърт с камъни, като вместо това заключил, че са били блъснати от кола. Миналия май стигнал до извода, че грешките на полицията са унищожили доказателствата.

Две седмици преди да почине, казва колегата му Христов, Раданов бил замислен. Бил заплашен от глоба от 25 000 евро по дело за клевета, заведено от професорка, ядосана, че Раданов оспорил компетентността й в разследването на убийството на момичетата. Той се притеснявал, че трябва да продаде къщата си в провинцията, която построил сам, за да събере пари.

Раданов не оставил писмо, но според Христов съдебният лекар планирал всичко, включително странния избор на детската площадка. По тялото му, например, щяло да има следи от борба, ако бил завлечен под катерушката от някой друг, казва Христов. Но нямало знаци, които да доказват, че е било убийство.

На бюрото на Раданов в болницата Христов намерил две книги – автобиографията на съдебния медик и книга със стихове на приятел, наречена „Завещание”. Било отбелязано стихотворение за борбата на човек, който върви през бурята.

„Обществото му причини това, размишлява Христов, докато пуши цигара пред дървените рафтове, отрупани с медицински книги, дарени от Раданов. Не изключвам това да е мотивът.”

Колегите събраха пари за мраморна скулптура на гроба на Раданов, която ще бъде поставена там в края на ноември, 40 дни след смъртта му. Христов е избрал епитафия, вдъхновена от завета на съдебния медик: „Винаги казвай истината.”

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.