Защо цените по бензиностанциите са еднакви? (Или как ни дерат кожата)

По бензиноколонките в Европа разликите в цените варират с около 5%, в България – до 1 ст. (0,5%)

Цени в бензиностанциите в София на 13 ноември 2008 г. ОМВ, „Шел“, „Петрол“ и „Лукойл“ продават на еднакви цени – А95 е 1,92 лв. за литър, обикновен дизел 2,06 лв., газ пропан-бутан – 1,13. На някои бензиностанции „Лукойл“ „подбива“ цените с 1 ст. за А95, а „Петрол“ го дава по-скъпо с 1 ст. за дизела. Снимки: e-vestnik

Като се разходи човек по бензиностанциите у нас, вижда, че в момента по всички големи вериги бензин А95 струва 1,92 лв., газ пропан-бутан – 1,13 лв., дизелът – 2,06 лв.

Защо цените на горивата по бензиностанциите на „Лукойл”, „Шел”, „Петрол” и ОМВ са еднакви? Да не би България да се е върнала във времето на Тодор Живков и цените на горивата да се определят с постановление на Министерския съвет?
Няма ли свободен пазар и конкуренция? Или тя се изразява в 1 стотинка разлика – само на някои бензиностанции на „Петрол” и „Лукойл” дизелът е плюс-минус 1 ст. от 2,06 лв. за литър. Същевременно в Западна Европа цените на горивата на различните бензиностанции се различават с по 3-5 цента на литър (6-10 стотинки), а в някои съседни страни като Гърция има разлики дори 10 цента и повече.

Тази еднаквост в България породи подозрения, че има картелно споразумение между търговците на горива – тоест те държат еднакво високи цени и нарушават правилата на свободния пазар и ликвидират конкуренцията. Въпреки че Комисията за защита на конкуренцията се самосезира и разследва участниците в пазара на горива за картелно поведение вече осми месец, цените са еднакви навсякъде като при комунизма.

В Европа цените на горивата са „шарени”. В почти всички райони разликата в цените на колонките на големите вериги бензиностанции варира около 5 % , коментира Койчо Русев, председател на Националната транспортна камара. Той се позовава на информация от шофьорите на камиони и автобуси, извършващи международни превози. Те зареждат с гориво както у нас, така и в държавите, през които минават. В България разликите в цените са под 1 процент – около 0,5% – на бензиностанциите на „Лукойл”, ОМВ, „Петрол”, „Шел”, каза Русев.
В Европа търговците са много по-гъвкави, бензиностанциите реагират на промените в пазара за много кратък интервал време, каза Румен Крумов, шеф на Съюза на превозвачите.

Защо горивата не поевтиняват пропорционално на петрола?

Сега цената на черното злато тръгна надолу, но родните играчи на пазара на горива отново са изненадващо предсказуеми. Никой не си позволи да смъкне цените с повече от производителя „Лукойл”, нито преди него. Когато цената на петрола стигна 140 долара за барел, на бензиноколонките у нас литър дизел се продаваше за около 2,50 лв., литър бензин А95 – за около 2,30 лв. Сега цената на петрола падна под 60 долара за барел, а цената на дизела е 2,06, на бензин А95 – 1,92 лв. Цената на петрола се е понижила с близо 60%, а цената на дребно на дизела и бензина – с около 17%. Това ако не е спекула, здраве му кажи, псуват шофьорите.

Разбира се, голям процент от цената е акциз – 63 ст. на литър за бензина, 53 ст. на литър за дизела. Въпреки това понижението на цените на дребно е слабо, в сравнение с това на петрола. Като се извади стойността на акциза, цената на дизела и бензина е паднала с около 22%. Сега цените на дребно са такива, каквито бяха при цена на петрола 90 и няколко долара за барел, а в момента цената на барел е 56-58 долара. Подобно е и по света, и цените на горивата у нас са близки до тези на международния пазар. Все пак, у нас акцизът е по-нисък и е необяснимо защо дизелът и бензинът у нас струват колкото в някои страни в Западна Европа (и дори по-скъпо).

И защо дизелът е по-скъп от бензина, като акцизът му е по-нисък от този на бензина? (виж тук повече).

Дългото разследване на Комисията за защита на конкуренцията

“Към момента в КЗК има образувано производство за установяване на евентуални нарушения на този пазар. Срокът, в който комисията ще излезе с решение зависи от вида и обема на събраните доказателства. След приключване на разследването, КЗК ще обяви резултатите публично.” Така отговориха на въпрос на e-vestnik за хода на проверката от антимонополния орган още преди месец, а официално оповестени резултати още няма. Преди седмица председателят на КЗК Петко Николов уточни в интервю за вестника, че заседанието ще бъде насрочено за началото на 2009 г. и че може да се наложи експертиза. И това след 7 месеца разследване до момента.

През април, когато цените на горивата препускаха главоломно нагоре, Българската стопанска камара (БСК) и Съюзът на превозвачите поискаха КЗК да провери търговците на горива за картелно споразумение. Обосноваха се с трудно разбираемата еднаквост в цените на дребно, независимо дали горивото е внос или е купено от родния производител. КЗК проверява и производителя на горива „Лукойл-Нефтохим”, който има господстващо положение на пазара, дали задаваните от него цени отговарят на разходите и на цената, по която доставя суровия петрол.

Цената на руския петрол, добиван в Сибир, е най-ниската на Средиземноморския пазар, по който бургаската рафинерия уж се равнява при определяне на цените на едро. Рафинерията обаче продава горивата на цена все едно, че преработва арабски петрол, коментира Крумов. През лятото, когато цените на петрола скочиха над 130 долара за барел, а към края на лятото надминаха дори 140 долара, цените на дизела например у нас надминаха тези на няколко страни в Западна Европа (виж тук).

Негласно споразумение?

Цени на пътя между Варна и Търново в основните вериги бензиностанции от лятото. Бензин А95 навсякъде е 2,26 лв. литъра, дизела – 2,44. Отклоненията са 1 стотинка на някои бензиностанции. Снимки: e-vestnik

Картелните споразумения между конкурентите най-често са неформални, в устна форма и без писмени доказателства, което изключително затруднява тяхното разкриване, обясниха от Комисията за защита на конкуренцията. Може дори да липсва договорка, но самото обявяване на нова цена от господстващата на пазара компания е знак към останалите и те незабавно го следват. Но достатъчно е да се анализира обичайната практика – примерно днес „Лукойл-Нефтохим” обявява, че увеличава цената на бензина и дизела с еди колко процента. На другия ден поскъпва горивото не само в бензиностанциите на „Лукойл”, но и в другите големи вериги и то с един и същ процент или почти със същата стойност, независимо дали те търгуват с гориво от рафинерията в Бургас или с вносно.

По информация от различните компании в медиите, те купуват много от горивата от „Лукойл”, но имат и вносни – ОМВ от заводите си в Румъния, „Петрол” – също оттам, „Шел” и ОМВ внасят от други рафинерии скъпия си бензин и дизел (e-vestnik ще представи скоро свое проучване коя компания какъв бензин продава). На промяната в цените на горивата, определяни от „Лукойл”, реагират и малките бензиностанции, но техните цени се случва да са по-ниски дори с по 10-15 стотинки на литър, отколкото тези на големите вериги. Работата е там, че „Петрол”, „Лукойл”, ОМВ и „Шел”държат около 90% от бензиностанциите в България. И техните еднакви цени влияят на останалите.

През лятото имаше и други странности – цената на бензина в бензиностанциите на „Лукойл” около Бургас, където е рафинерията, беше по-висока, отколкото във вътрешността на страната, заради туристическия сезон. Обяснимо е и когато бензиностанции от един район поддържат близки цени. Например по данни, предоставени от читател на e-vestnik в Германия, там бензинджиите следят на какви цени продават съседните търговци и сменят цените по няколко пъти на ден само и само да не загубят клиенти. Но там има разлики от няколко процента между цените на бензиностанции дори в една и съща верига – на магистралите е по-скъпо, отколкото в градовете наоколо.

Игрите с цените на газа

„Какво, ако не картелно договаряне, беше убиването на газостанциите в страната от големите търговци на горива?”, подсеща Румен Крумов Комисията за защита на конкуренцията. Той обяснява: „Ако си спомняте, отначало газ пропан-бутан се продаваше само на сините станции. Когато голяма част от автомобилния парк се преориентира да мине на газ, големите търговци се договориха и сложиха на бензиностанциите на веригите по една колонка за газ пропан-бутан. Пуснаха го на еднаква много ниска цена, продаваха дори на загуба. Зарибиха пазара, хората започнаха да зареждат от тях, повечето от съществуващите частни газостанции извън големите вериги бяха затворени. А тези, които останаха, сложиха и по една цистерна с бензин и дизел, за да издържат натиска. Тогава големите вдигнаха монополно цената на газта. Защо не ги глобиха тогава за картелно споразумение?”, пита Крумов.

„За нас истината е, че няма картелно споразумение, но нека комисията да провери и да съобщи резултата от проверката”, заяви Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, веднага след като бе обявено, че КЗК ще разследва компаниите. Но „Лукойл” и ОМВ не отговориха на въпрос на e-vestnik как формират цените си и не коментираха има ли картелно поведение на пазара на горива на дребно в България. Въпросът им бе зададен преди месец и e-vestnik получи отговор само от „Шел”, в който се обяснява, че компанията се конкурира с другите играчи на пазара по честен и етичен начин и цените се определят на принципа на търсенето и предлагането (виж целия отговор на „Шел” тук).

Според таблиците за официалните цени на горивата, публикувани на интернет-страницата на Министерството на икономиката и енергетиката преди седмица, в Румъния дизелът е струвал 1,01 евро за литър, а в България – 0,97 евро за литър.
Но в същото време на бензиностанциите в Букурещ горивото се е продавало по 0,990 евро на литър, а в София на колонките на „Шел” литър дизел е струвал 1,048 евро, на ОМВ – пак 1,048 евро и на „Лукойл” също 1,048 евро.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.