Медведев – изгубен в бездната на реалността

Руският президент Дмитрий Медведев говори при визитата си в Санкт Петербург на 7 ноември. Снимка: Ройтерс

Руският президент Дмитрий Медведев започна шумна обиколка, в рамките на която ще участва в срещата на върха на ЕС във Франция, а след това и в срещата на Г-20 във Вашингтон в събота, за да обсъди глобалната икономическа криза. Според руски служители той ще направи важни предложения и на двете събития.

В Ница Медведев обсъди с френския президент Никола Саркози идеите си за нов европейски ред за сигурност. Те са неясни, но изглежда планът всъщност предвижда да замени, или поне ограничи, настоящия ред, който се установи след Студената война, в това число НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Медведев иска да включи в преговорите всички бивши съветски републики, включително държавите от Централна Азия, а също САЩ и Канада.

Що се отнася до Г-20, Медведев каза, че има планове, които ще предложи за обсъждане, макар и те също да са неясни. В годишното обръщение към нацията миналата седмица той говори за „нови правила за световната финансова архитектура“, които да заменят настоящия „монопол в тази сфера“ – израз, с който визира САЩ. Той говори също за практически стъпки, предприети с цел „да засилят ролята на рублата като една от валутите за международни плащания“, както и за създаване на „един от водещите световни финансови центрове в Русия“. Проблемът е, че изглежда никой не обръща сериозно внимание на нито една от големите инициативи на Русия и това предполага, че Кремъл, който е далеч от спечелване на нов авторитет на световната сцена, все още е третиран като изоставащ играч.

Медведев пусна в пространството идеята си за нова европейска структура за сигурност за първи път в реч в Берлин през май, малко след като беше избран за президент. Не последва реакция. Той направи втори опит – на конференция в Евиан, Франция миналия месец. Тогава идеята беше учтиво приета от Саркози, който предложи тя да бъде обсъдена на срещата на върха на лидерите от ОССЕ в края на 2009 година. С предложението подобна инициатива да бъде разгледана именно в ОССЕ, Саркози умишлено подразни руснаците, които са все по-враждебно настроени към тази организация заради това, че следи за „свободни и честни“ избори, включително в Русия, и подкрепя правата на малцинствата. Москва иска ОССЕ да бъде по-слаба, а не по-силна.

Що се отнася до идеите на Медведев за световните финанси, те вероятно ще получат още по-малко внимание във Вашингтон от тези на Китай и дори на Индия. Сривът на московската фондова борса и решението на руските власти да оставят рублата да се обезцени, след като в продължение на месеци я подкрепяха, подкопава твърдението на Русия, че е рай за финансовата стабилност на фона на финансовия хаос, предизвикан от САЩ. Освен това руският президент явно реагира твърде зле на избирането на Барак Обама за следващ президент на САЩ. Вместо да изрази надежда, че новият човек в Белия дом може да се окаже добър партньор, той използва случая, за да обяви разполагане на ракети „Искандер“ в Калининград, насочени към Запада. Наложи се служители да изяснят думите му тази седмица и да уточнят, че ракетите ще бъдат разположени, само ако САЩ изпълнят проекта за разполагане на елементи от противоракетния щит в Полша и в Чехия.

Медведев и Владимир Путин, неговият предшественик и настоящ премиер, искат уважение. Проблемът им е, че Русия няма да бъде един от основните приоритети на следващия американски президент. Преодоляването на проблемите в световната икономика, при това без да се обърне голямо внимание на съветите на Москва, и приключването на войните в Ирак и Афганистан, ще са много по-важни задачи за Обама.

Всъщност не е ясно дали новоизбраният президент въобще е мислил за Русия. Това съвсем не е въпрос на уважение, а на реалност.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.