Ще се изправи ли Обама пред криза с ракети като Кенеди?

в. Вашингтон таймс

Барак Обама произнася речта си за края на войната в Ирак по време на предизборната кампания в университета „Ешфорд“, Айова. Снимка: Ройтерс

Новоизбраният вицепрезидент Джо Байдън прогнозира в предизборната кампания: „Няма да минат и шест месеца преди светът да изпробва Барак Обама, както направи с Джон Кенеди.“ Това не беше просто поредното загатване за предстоящия Камелот 2.0, а уместно сравнение (след убийството на Кенеди през 1963 година Джаки Кенеди описва управлението му като „американски Камелот“ по аналогия с легендарния замък с кръглата маса на крал Артур и препратка към любимия на Кенеди едноименен мюзикъл на Бродуей – бел.ред.). Един нов млад президент винаги изкушава чуждестранните сили да проверят докъде стигат възможностите му.

Издигането на Берлинската стена и Карибската криза дойдоха отчасти защото Никита Хрушчов определи Кенеди като „твърде интелигентен и твърде слаб“. Сега Русия е готова да предизвика нова ракетна криза заради споразуменията, които САЩ сключиха по-рано тази година с Полша и Чехия за разполагане до 2012 година на елементи от системата за противоракетна отбрана (ПРО) в тези страни.

На сутринта след избора на Обама руският държавен глава Дмитрий Медведев заяви, че Русия ще разположи тактически ракети „Искандер“ в малкия руски анклав Калининград край Балтийско море, на североизточната полска граница. Кой можеше да помисли, че кризата, която Байдън прогнозираше да се случи след шест месеца, ще започне да се заражда само след шест часа? Системата за ПРО е едно от най-важните наследства от правителството на Буш. През последните седем години САЩ постигнаха забележителен напредък в проучването, разработването, изпитанията и разполагането на усъвършенствани системи за ПРО. Усилията получиха нов тласък през декември 2001 година, когато Буш обяви, че САЩ ще използват възможността да се оттеглят от Договора за ограничаване на системите за ПРО от 1972 година.

Оттогава стратегическите основания за ПРО са все по-убедителни. Страни разпространителки на ядрени технологии като Северна Корея и Иран продължават да усъвършенстват своите ракетни и ядрени програми. За разлика от Студената война, когато критиците оспорваха ефикасността на отбранителната система срещу хилядите съветски бойни глави, съвременните сценарии предвиждат по-ограничени ракетни удари от участници в международните отношения, които по-трудно могат да бъдат възпирани. Така подобно на възможностите и заплахите, се увеличи и нашата способност да се справим с тях.

ПРО обаче има упорити противници. През 2001 година Байдън нарече плановете на Буш за ПРО „богословска мисия“, мотивирана от „идеологическа обвързаност“, водеща до „абсолютна лудост“. Той поддържа тази теза и днес. Но аргументът за ПРО не е идеологически, а е основан на стратегически реализъм. В крайна сметка противниците на ПРО са тези, които имат „основана на вярата“ стратегия, а именно – надяват се нищо да не се случи. Ако новоизбраният вицепрезидент иска да обсъжда богословски мисии, той наистина трябва да отнесе този въпрос към режима в Техеран.

Бъдещото правителство на Обама е по-малко ангажирано с ПРО от своя предшественик, но дали ще подкрепи нашите съюзници? Външнополитическият съветник на Обама Денис Макдъно заяви, че новоизбраният президент „не е поемал ангажимент“ за противоракетния щит в разговора с полския президент Лех Качински и „позицията му е такава, каквато е била през цялата кампания – той подкрепя разполагането на система за ПРО, когато се докаже, че технологията е работеща.“

„Да се докаже, че технологията е работеща“, е предупредителен сигнал. Това е резервният аргумент срещу ПРО от 60-те години на 20-и век. Критиците на системата могат да избягват да обсъждат стратегическите основания, като цитират предполагаеми недостатъци на технологията. Винаги може да се намери някой учен, склонен да твърди, че технологията на ПРО е несъвършена, но в крайна сметка коя технология е перфектна? Аргументът обаче вече изглежда твърде изтъркан, особено на фона на доказаната приложимост на системите за ПРО.

Безпокойство буди и нежеланието на Обама да вдъхне увереност на Качински. Руснаците следят развитието на тези събития много внимателно с надежда, че САЩ ще отстъпят, особено след уверения и успешен риск в Грузия. Предвид това нашите източноевропейски съюзници „стъпват“ внимателно. Заради опасения от очертаващата се липса на решителност в САЩ, Полша и Чехия отложиха окончателното ратифициране на споразуменията за ПРО до идването на власт на новото американско правителство и докато получат конкретни уверения, че САЩ ще ги подкрепят. За страни в периферията на Русия, понесли над 40 години съветска окупация, националната сигурност е твърде важна, за да разчитат на американската неопределеност.

Хората от екипа на Обама полагат големи усилия да управляват прехода към властта с убеждението, че могат да контролират събитията и да избегнат капаните на не толкова дисциплинираните преходи на техните предшественици. Но както показва разразяващата се Калининградска ракетна криза – има фактори извън техния контрол. Прогнозата на Байдън, че „ще има международна, предизвикана криза, за да се изпробва куража на новия президент“ определено беше безпогрешна. Докато планира законодателните промени за първите 100 дни, новоизбраният президент трябва да отдели малко време за справяне с неизбежните непредвидими събития, с които ще го притиснат амбициозни световни лидери, които искат да покажат, че те също могат да донесат промяна.

* Д-р Джеймс С. Робинс е старши сътрудник по въпросите на националната сигурност в американския Съвет за международни отношения.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.