Цитат в десетката: „Цветан Тодоров: България не може да излезе от мен“

Анонимните писания в интернет са бедствие, твърди Цветан Тодоров

Цветан Тодоров получава наградата „Принцът на Астурия“ от испанския престолонаследник принц Фелипе на 24 октомври 2008 г. в Овиедо. Снимка: Ройтерс

Цветан Тодоров е от малкото българи, които са известни по света. Неговите книги в сферата на критиката, философията, изкуството, политиката и литературата са преведени на 25 езика. Прочутият интелектуалец беше в Испания, за да получи престижната награда за социални науки „Принцът на Астурия“. Журито му я даде заради личен принос в „развитието на демокрацията, разбирателството между културите и отпечатъка, който оставя насилието върху колективната памет“. По искане на писателя по време на церемонията бяха издигнати два флага – българският и френският. „Аз съм излязъл от България, но България не може да излезе от мен“, заяви Тодоров и даде ексклузивно интервю за „Стандарт“.

– Г-н Тодоров, как се идентифицирате – като французин от български произход или българин, станал натурализиран французин?

– Не съм свикнал да давам интервюта на български, защото прекалено много съм се отдалечил от България. Не знам в какъв контекст ще излязат думите ми и на какво отговарят в съвременното общество. Като какъв се чувствам ли? Поисках да сложат и двете знамена на тържеството, защото съм българин и французин. 24 години съм живял в България и 45 във Франция. Интелектуалният ми труд е почти изцяло на френски. Но съм много повлиян от детството си, от първите двайсет години и поради това никога няма да се дистанцирам напълно от България.

– Може би сте човек, който е сменил родината, мястото си?

– Не знам каква формула би подхождала за моята личност, но съм l’homme depayse, както казват на френски. Написах книга с това заглавие. На испански са го превели като hombre desplazado – човек, който е сменил мястото си. На български томчето се казва „На чужда земя“, защото думата depayse не съществува. Тя показва, че съм човек, който е израснал на едно място, а живее на друго. Френският израз е по-подходящ, защото означава „който е сменил страната си“, но и същевременно „учуден човек“, което се губи при превода. Но всеки може да бъде depayse и в собствената си къща, ако изведнъж я погледне с други очи. Такъв съм аз и такива са много хора днес. Формирали сме се в една страна и сме оформили възгледите си по определен начин, а после се преместваме да живеем в друга и се налага да се адаптираме към различния живот. Подобен тип хора нямат единствена личност, а представляват преминаване от едно състояние в друго. За да ме разберат, казвам, че аз съм излязъл от България, но България не може да излезе от мен.

– Как осмисляте промените в България след падането на комунизма? Как бихте я определили като страна – посттоталитарна, демократична, европейска, балканска или, цитирам най-крайни мнения, като нихилистична държава, от която мозъците изтичат и в която цъфти политическият водевил? Кои според вас са враговете на демокрацията?

– Връщам се в България, но винаги за кратко време. Обикновено на частно посещение, виждайки само много близки хора, а те с годините остават все по-малко. От България нямам лично впечатление. Колкото до враговете на демокрацията, първият й голям враг беше тоталитарният режим. Такъв бе и комунизмът, и германският тоталитаризъм. Днес те не съществуват в Европа, но въпреки това демокрацията има врагове. Особено опасно е убеждението, че във всичко сме прави, че притежаваме истината и можем да отидем навсякъде по света и да я налагаме в името на доброто на каквито и да било други хора с каквито и да било средства. Насилието в налагането на демократичните идеали разрушава демократичния дух. В политиката средствата имат по-голяма тежест от целите. Ако не са приемливи, целите никога няма да бъдат достигнати…

– С какво се отличават литературата и журналистиката на XXI век? Новите технологии и интернет направиха така, че всеки чрез блог, youtube и други интерактивни платформи може да бъде лидер и да има последователи.

– Не мисля, че сега литературата е качествено различна. Тя е само два вида литература – писана от даровити и от бездарни хора. За съжаление не познавам съвременните български творци и не мога да кажа нищо конкретно. Журналистиката, за разлика от литературата, е изправена пред опасност
Оригиналният авторски материал днес съперничи с безконтролния поток от анонимна информация, изобилстваща в мрежата и в безплатната преса. Всеки може да публикува в интернет, да има свой уеб сайт или блог. Не всички са наясно, че това не са проверени данни и не са гарантирани от никого. Макар в други случаи печелим, намирам, че в това отношение губим от интернет.

Виж целия текст на интервюто на standartnews.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.