20 български мита за наркотиците*

Марихуаната не води до употребата на твърди наркотици, но това не я прави безвредна, казва д-р Юлиян Караджов

cannabisimg_2.jpg1. Марихуаната, която се пуши днес, е до 20 пъти по-силна от тази през 70-те години на 20-и век, а в хероина слагат отрова за мишки

Според проучване, направено през 2005 година от Европейския център за изследване на дрогите, марихуаната в Европа през 21-и век е с до 50% по-силна от времето на 70-те, но в никакъв случай не може да се твърди, че е в пъти по-силна и вредна. Конкретно в България към момента тревата е почти изцяло местно производство и е още по-слаба, отколкото в Европа. Има възможност да се обработва с различни химикали и да се отглежда по специален начин, за да става по-силна, но почти никой не го прави. Защото първо, инвестицията не се изплаща и второ – никой не би си купил следващия път „друсана“ трева.
Бизнесът с дрога е като всеки друг бизнес, така че се избягват практики, които ще изгонят клиентите. По същата причина са неверни и слуховете, че в хероина слагат едва ли не отрова за мишки. Дилърите си пазят клиентите, защото от тях живеят. От стремеж за по-голяма печалба някои разреждат хероина със стрити на прах хапчета с упойващ и наркотичен ефект. Случват се и страшни неща като във всеки нерегулиран пазар, но те са изключение, а не правило.

2. Има доказана връзка между марихуаната и психозите

По този въпрос има много изследвания. Може да се каже, че в западното общество трева се пуши от 40 години. В ЕС около 100 милиона човека признават, че са пушили трева, но най-вероятно броят им е по-голям. През последните 40 години никой не е забелязал увеличаване на честотата на психозите и шизофренията в нито една развита страна, в която е водена паралелна статистика, за да се разбере има ли връзка между употребата на канабис и психозата. Изводът от изследванията е, че не ни заплашва епидемия от “канабисова шизофрения”.

Коноп във вегетативна фаза на растеж. Снимка: Уебшотс.

От друга страна, всекидневната употреба на трева от подрастващи води до известно увеличаване на честотата на психозите в по-късна възраст. Тоест – тревата е опасна за един малък контингент, най-вече подрастващи, които имат наследствена предразположеност към шизофрения. Много важен, но рядко споменаван факт е, че всекидневната употреба на тютюн от подрастващите има абсолютно същия ефект, само че 4 пъти по-силен от този на тревата.

3. В много европейски държави тревата е легална

Марихуаната не е легална в нито една държава, въпреки че притежанието й в малки дози за лична употреба е декриминализирано в повечето страни. Българското, гръцкото и шведското законодателства са сред най-консервативните по отношение на тревата, но като цяло в Европа тенденцията е марихуаната да се декриминализира. Най-либерална в това отношение е Холандия, където дори продажбата на трева е декриминализирана.

4. В България може да влезеш в затвора за една цигара марихуана

В момента за притежание на малки количества марихуана за собствена употреба се налагат само глоби. Със затвор се наказват предимно притежателите на големи количества. За съжаление, законът в момента все още не е достатъчно конкретен и дава много възможности за произволни тълкувания, поради което изходът от делата за притежание зависят от съдията и от града, в който се води делото. В София например съдиите са по-добре подготвени по темата „наркотици“, но в едно малко градче, в което съдията е с представа за дрогите от времето на социализма, трудно може да се разчита на обективен процес.
Сред най-драстичните случаи на съдебни практики, свързани с марихуаната у нас, е делото срещу Георги Василев, който в момента излежава присъда от 6 години затвор за притежание на 180 грама трева. Неговото обяснение пред съда било, че е ходил до Петричко и си е купил марихуана за цяла година, но със съмнителни свидетелски показания, които съдът безкритично приема за верни, го обвиняват, че е дилър и го осъждат. Следователката Мария Янкова, която го арестува обаче, по-късно самата е арестувана, докато си купува хероин от своя дилър. Делото й е засекретено и се гледа при закрити врата.

5. У нас има организации, които се борят за легализиране на наркотиците

Истината е, че нито една организация или човек в България досега не е предлагал или внасял в Народното събрание предложение за легализиране на която и да било дрога. Като държава-членка на ЕС, не бихме и могли да приемем подобен закон, защото в Европа засега се смята, че декриминализацията е най-разумният и умерен подход.

6. Марихуаната е безвредна

Когато говорим за каквито и да е дроги, трябва да правим разлика какви са ефектите за един възрастен човек и за един подрастващ. Мозъкът на един тийнейджър има различна химия от този на възрастния. Това, което за един възрастен не представлява сериозна заплаха, за един подрастващ може да се окаже изключително опасно, особено ако той има определени предразположения, за които не подозира.
Заблудата, че марихуаната е безвредна, се е разпространила покрай честото сравняване на вредите от тревата с тези от алкохола и тютюна. Тъй като е доказано, че двете легални дроги нанасят много повече щети върху здравето на човек от марихуаната, някои приемат, че тревата е напълно безвредна. Марихуаната обаче е много по-слабо разпространена сред населението в световен мащаб от алкохола и цигарите, и към нея няма физическо пристрастяване, което още повече ограничава употребата й.
Много дроги, смятани за изключително вредни, реално също се оказват много по-безобидни от алкохола и тютюна. Наскоро английски изследователи наредиха канабиса на 11-о място в таблица за рационално изчисляване на вредата от потенциалната злоупотреба с наркотици, докато алкохолът и цигарите заемат съответно 5-о и 9-о място. На първите две места са хероинът и кокаинът. Изненадващо, спряганите за особено опасни наркотици ЛСД и екстази бяха определени като по-безопасни от тревата. Главното, за което апелираха учените, работили по изследването, бе законодателството за дрогите да започне да се основава не на легалния или нелегалния им статут, а на реалните им вреди върху здравето на хората.

7. Пушенето на марихуана тласка към употребата на твърди дроги – „Всички хероинови наркомани са започнали от трева“

В България употребата на твърди дроги започва през 1969-а – 1970-а без никаква трева. През 1989 – 1990-а година у нас са регистрирани 1 400 зависими от твърда дрога. Хероиновата епидемия в началото на 90-те години на 20 в. също се развива без трева. Когато се появява марихуаната около 1995-а година, употребата на твърди дроги в страната намалява. За съжаление, този факт никога не влиза в новините.
Според директора на Европейския център за мониторинг на дрогите, между тревата и твърдите наркотици не съществува зависимост. Това е мнението и на специалистите по цял свят. Самото послание към младите – „Тревата ще ви тласне към твърди дроги” е много опасно, тъй като създава у тях нагласата, че е “нормално” след като си пушил трева, да преминеш към нещо по-сериозно. В материалите за превенция в цивилизованите европейски страни на децата се казва, че “повечето хора, които пушат трева, никога не използват твърди дроги”. С което се подчертава, че не е “нормално”, ако си пушил трева, да започнеш да се боцкаш и да взимаш безкритично всичко, което ти попадне. В този смисъл, митът за зависимостта между марихуаната и хероина създава повече проблеми, отколкото може да разреши.

8. Кварталът и приятелите са решаващият фактор подрастващите да посегнат към наркотиците

За съжаление, основният рисков фактор за употреба на дроги е не “злият дилър”, а семейството. Има достатъчно изследвания, които доказват, че отношенията в семейството на децата, които са склонни към ексцесивна употреба и зависимост от наркотици, са далече от нормалните, много преди да се появи зависимостта. Проблемът не е толкова в средата, в която попадат децата, а в това, че те не са подготвени за една среда, пълна с твърде лесни решения за психологическите им проблеми.

9. Още от ранна детска възраст трябва да говорим на децата си за наркотиците

Всяка възраст си има различни подходи. На едно дете в 3-5 клас, може да му се каже – пази се от тези неща, опасни са. Но за един десетокласник лозунги от типа: „Кажи не на дрогата!“ звучат смешно. На тази възраст родителят, педагогът или психологът трябва да му покажат, че знаят повече неща за наркотиците от него и да му обяснят по достоверен начин какви са реалните рискове.
Превенцията е различна както според възрастта, така и в зависимост от контингента. Дори сред учениците от гимназиална възраст има различни деца, които изискват индивидуален подход. Има тийнейджъри, които вече са решили да не опитват никакви наркотици. За тях посланието е едно. Има и такива, които са опитвали наркотици – подходът към тях трябва да е друг. Има и ученици, които вече очевидно имат проблеми – те имат нужда от трети вид говорене.

10. Цигарите, алкохолът, марихуаната и другите леки наркотици са „добри“ дроги, а твърдите са „лоши“ дроги

Безопасността и опасността на всяка дрога до голяма степен зависят от стила на употреба и от това какво, колко и как. Много често подрастващите твърдят, че тревата е по-безопасна от алкохола и тютюна, но преди контролно или изпит, марихуаната е достатъчно опасна, за да им провали усилията да се представят добре. Тревата изключва кратковременната памет за около два-три часа. Ако това се случи в момент, в който тази памет е най-необходима, една цигара може да ти провали живота, въпреки че няма да ти навреди съществено на здравето. Ако се блъснеш с кола, защото си в нетрезво състояние – независимо дали защото си пиян, или защото си пушил трева, последиците може да са и фатални. В този смисъл, когато се говори за превенция, важни са не толкова самите дроги, колкото кой, къде и как ги употребява. И всяко средно интелигентно дете лесно схваща логиката, когато му се обясни.

Коноп във фаза на пълен цъфтеж. Снимка: Уебшотс.

11. Трябва да опиташ всичко, докато си млад

По отношение на наркотиците и опитването, най-добрият съвет гласи – колкото по-късно, толкова по-добре. Когато един възрастен опитва даден наркотик, той няма чувството, че някаква поразителна новост се случва в живота му, защото има зад гърба си много преживявания. Така че въздействието на наркотиците често не го впечатлява толкова, колкото един тийнейджър. Подрастващият е склонен да се впечатлява, да преувеличава това, което му се е случило и да го възприема като най-важното нещо в живота си, просто защото не е имал време да му се случат много други интересни неща. Когато човек е на 30 години примерно, той си казва – ами добре, пробвахме го, отчетохме се, да продължим да живеем нататък. Няма го стремежът на всяка цена да се продължава.

12. Всички дроги са неустоимо приятни, а хероинът се харесва на всички

Истината е, че на много хора тревата не им харесва. На още повече хероинът не им харесва. На трети никакви наркотици не им харесват. Понякога, особено подрастващите, опитват някаква дрога под влиянието на антинаркотичната пропаганда, която ги убеждава, че дрогите задължително са нещо, което на всички се харесва, и се чувстват едва ли не ненормални и обезпокоени, ако не им допадне.
Митът, че хероинът е неимоверно приятен, се разпространява от самите зависими. По този начин те се опитват да оправдаят собственото си поведение. Всъщност това не е вярно. Хероинът се харесва предимно на хората с психологически проблеми и – показателно – е най-любим на шизофрениците. Хора, които в момента нямат душевен или физически проблем, обикновено са много по-скептични, след като опитат хероин: „Хм, това ли беше? Ми то е много тъпо“.

13. Хероинът е много токсичен

Сам по себе си хероинът изобщо не е толкова токсичен. Но самата идея, че проблемът е в самия хероин, кара много зависими изобщо да не помислят за това как да се предпазят. Те губят надежда за контрол върху употребата си, което ги тласка към още по-силна зависимост и пренебрегване на рисковете.

14. Свръхдоза се получава при по-чист хероин

Свръхдоза не се получава от по-чист хероин, както вярват 90% от хората, които го употребяват. Повечето зависими например не знаят, че ако всеки ден се дрогират с хероин вкъщи, в определен час, в определена стая, по определен начин, и един ден го направят на друго място, в друг час и по друг начин, може да умрат от това. При абсолютно същата доза. Защото толерансът се развива не толкова към дрогата, колкото към дрогата плюс целия контекст на употреба. Включително всички сензорни стимули по време на употреба. Ако те не са същите, толерансът изчезва. В целия процес 10% е химия, а 90% е чиста когнитивна психология. Но хората умират, без да го знаят. Защото никой не им го казва.

15. Най-често проститутките се склоняват чрез дрога

През последните години в България се наблюдава отлив от тази тенденция, тъй като употребата на хероин е намаляла няколко пъти, включително сред проститутките. В момента повечето жени се занимават с тази професия по чисто икономически причини.

16. Има специални наркотици, които се използват при разпит

Разпити не се правят с наркотици, въпреки че във филмите често могат да се видят подобни сцени. Истината е, че много дроги са пробвани за тази цел, но се оказва, че те работят само при хората, които и без това всичко лесно си казват. Когато престъпниците или шпионите са професионалисти, никоя дрога не може да ги накара да кажат това, което не искат.

17. Организациите за превенция на наркотиците в България се финансират само от държавата и Европейския съюз

Колкото и абсурдно да звучи, Общинският съвет по наркотични вещества в Благоевград (поне до неотдавна) получаваше финансиране от Булгартабак. Трудно е да си представим как се прави превенция срещу употребата на марихуана например, с логото на Булгартабак върху листовките, но е факт, че част от парите на тютюневия холдинг се използват за тази цел. Друга организация получава финансиране от производителя на водка Мери Джейн. Много сдружения просто са открили един добър начин да правят пари и използват превенцията за параван. Резултатът е, че много деца не приемат сериозно посланията – дори когато в тях има истина.

18. Със залавянето на наркотици на границата, митничарите разбиват канали за доставка на дрога за вътрешния пазар в България

Огромната част от наркотиците, които минават през България, всъщност са предназначени за други държави. В сравнение с количествата дрога за транзит, употребата в страната е скромна. Основният път на афганския хероин си остава през Балканския полуостров, въпреки че все повече се засилва потока и през Русия. Производството на хероин в Афганистан се покачва с всяка изминала година и пътят му за Европа минава оттук. В момента може да се каже, че е променена дори и схемата, по която се плащаше на превозвачите с част от стоката. Тоест – пратката минава през България, а за съдействието се плаща с пари.
Хероинът, който се пласира в България, все по-често се внася от малки групи, които работят на принципа на семейния бизнес. Например едно ромско семейство от пловдивския квартал Столипиново отива на екскурзия в Турция, взима количката с бебето, слага в нея две кила хероин на връщане и продава от дома си. В Столипиново се продава хероин посред бял ден на улицата и всеки може да отиде и да го види. Какво прави полицията, която е на 200 метра оттам, е друг въпрос.

19. Полицията всекидневно се бори срещу разпространението на дрога в България

Истината е, че мрежите за разпространение, например, на хероин в България силно се припокриват по територия и организация с районните полицейски управления на МВР, което повече прилича на добре координирана паралелна структура, отколкото на враждебна такава.

Фаза на релакс с кексче от канабис. Снимка: Уебшотс.

По света обаче положението не е много различно – навсякъде една значителна част от печалбата от уличната продажба на дрога отива за подкупи. В САЩ 2/3 от случаите на корупция в полицията и правосъдието са свързани с пазара на дрога.

20. На пазара за дрога непрекъснато се появяват нови и нови наркотици

Повечето дроги, които се поднасят като нови, всъщност не са. Най-често се сменя името на нещо познато, за да започнат журналистите да пишат, че се е появила нова дрога. По този начин се прави мощна реклама и PR на стара дрога, на която й е замрял пазарът. Медийната паника, вместо да предпази, шумно информира всеки потенциален потребител, че се е появило нещо “ново”, което той трябва да намери и опита.

* Материалът е подготвен със съдействието на д-р Юлиян Караджов, научен сътрудник в ИКИ-БАН, неправителствен експерт в областта на дрогите и автор на книгите „Наркотиците – почти всичко за тях“ и „Канабис – наука и политика“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.