Готиният Сталин

Сталин няма общоприета историческа присъда на Запад, образът му още от войната е „целесъобразна лъжа за политически цели“

Йосиф Сталин е отговорен за смъртта на милиони, но все още има далеч по-положителен образ от другия голям диктатор на 20 в. – Адолф Хитлер. Снимка: АПН

Ръцете на Сталин са изцапани с кръвта на милиони, но въпреки това той не е демонизиран като Хитлер. Нещо повече, даже става „готин“. Лоурънс Рийс от Би Би Си обяснява защо историята е била толкова благосклонна към този жесток диктатор.

Преди няколко месеца посетих един от водещите британски университети и на стената в студентското общежитие видях интересен постер. На не кой да е, а на Йосиф Сталин. Може би е бил сложен като иронично напомняне за нещо. Може би просто е покривал дупка в стената. Но със сигурност никой не му обръщаше особено внимание.

Представете си обаче, че вместо снимка на Сталин, на стената беше окачен портрет на другия ужасен тиранин на 20 век – Адолф Хитлер. По всяка вероятност щяхме да имаме огромен скандал. Вместо това никой не изглежда особено притеснен от факта, че Сталин е на път да бъде обявен за „най-великия руснак в историята“ в руската телевизионна версия на популярното телевизионно шоу (еквивалент на „Великите българи“ у нас, по лиценз на Би Би Си – б.р.). Гласовете там ще се приемат до декември. Да опитаме отново, представете си, че Хитлер има голям шанс да спечели немския еквивалент на ТВ играта? Пресата ще бъде пълна с възмутени статии.

Всичко това е симптоматично за един определен факт. Сталин по някакъв начин се измъкна от присъдата на историята – или поне от присъдата на обикновения човек на улицата. А Сталин си я заслужаваше – той е диктаторът, виновен за смъртта на милиони. Неговите подозрения и параноя обрекоха много невинни на мъчения и смърт. Всеки поне бегло запознат с историята на Сталин не би се усъмнил в чудовищната му природа. Въпреки това, има обяснение защо съветският лидер не се вижда масово в тъмните краски, които заслужава. И то е в дългата сянка на розовия имидж на СССР, създаден от съюзниците по времето на Втората световна война.

Във Великобритания много вестници и особено „Дейли Експрес“ на лорд Бийвърбрук стояха много твърдо зад усилията на Съветите по време на войната. Това е една от причините брилянтната сатира на Джордж Оруел за СССР – „Фермата на животните“, дълго да не може да бъде публикувана. Това е един от многото факти, които показват, че не е имало никакво желание за балансирано и обективно представяне на ужасите при управлението на Сталин.

Един от издателите първоначално приема „Фермата на животните“ още по време на войната, но после се отказва – след натиск от страна на Британското министерство на информацията. Издателят тогава пише на Оруел: „Ако историята се отнасяше по принцип за диктаторите и диктатурите, то тогава нямаше да има проблем. Но в случая се проследява специално пътят на руските Съвети и двамата им диктатори (Ленин и Сталин) и съответно историята може да се отнася само за Русия. Така се изключват другите диктатури.“ Издателят добавя: „Още нещо, мисля, че книгата щеше да е по-малко обидна, ако главните герои не бяха руснаци. Мисля, че употребата на прасетата като властваща класа може да засегне много чувствителни хора, каквито руснаците без съмнение са.“

През 1942 година американското списание „Тайм“ поставя Сталин корицата си: като „Човек на годината“. „1942 година беше годината на кръвта и силата, пише „Тайм“. Човекът, чието име на руски значи стомана, и който на английски може да се опише като „корав тип“, е човекът на 1942. Неговите методи наистина са корави, но дават резултати.“ Има даже и по-позитивни статии. През 1943 година списание „Лайф“ рисува Съветския съюз като някаква квази Америка, а Съветите като „невероятен народ, който до невероятна степен прилича на американците, облича се като американците и мисли като американците.“ В същото време небезизвестната тайна полиция на Сталин – НКВД (предшественик на КГБ) е описана като „национална полиция, подобна на ФБР“.

Но най-голямото пране на имиджа на Сталин прави един филм на „Уорнър Брадърс“ от 1943 г.: „Мисия Москва“, сниман по романа на бившия посланик на САЩ в Съветския съюз Джоузеф Дейвис. Както в книгата, така и във филма, Сталин е представен като баща на СССР – гигантски човек, отговорен за великите проекти на индустриализацията. Сталинските чистки, при които десетки хиляди страдат, са замазани като нещо необходимо за сигурността на държавата. Робърт Бакнър, продуцент на „Мисия Москва“, после описва филма като „целесъобразна лъжа за политически цели“. В крайна сметка „Мисия Москва“ бива обявен за просъветска пропаганда през 50-те, но през войната има огромно влияние. В същото време британското и американското правителство едва ли са били в неведение за тираничния режим на Сталин.

Нещо повече, те са знаели за бруталните практики на руските сили в окупираните територии още през 1940 г. Тогава американският президент Франклин Рузвелт и британският министър председател Уинстън Чърчил покриват информацията за масовото убийство на хилядите полски офицери в катинската гора, което е организирано от съветската тайна полиция. Не е трудно да разберем защо политическите лидери на Великобритания и САЩ са искали да изградят позитивен образ на Сталин и СССР. За момента Съветите са били ключов съюзник и Западът се е нуждаел от Червената армия, която да се бие с германците.

Проблемът е, че наследството от тези „целесъобразни лъжи“ все още не ни е напуснало. Затова се надявам, че хората масово ще разберат колко отвратителен е бил Сталин. И студентите ще се замислят, преди да си слагат негови плакати на стената.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.