Цитат в десетката: Земетресението е предупреждение

Софийското поле е земетръсна зона. Разположено е между две планини. Планините по принцип са ефект от движението на земните маси (в нашия частен случай те са ефект от подпъхването на африканската континентална плоча под евро-азиатската). Самият факт, че те са две, макар и част от карпатския масив, показва, че те се нагъват с различна скорост. В земята между тях се натрупва напрежение, което се удържа от силата на триене и вискозността на каменната маса. Когато напрежението започне да достига и изравнява тази сила, следва бързо приплъзване и освобождаване на енергия, натрупвана с години. Хората ужасно много обичат да си строят градовете точно върху разломи. През средата на Лос Анджелис минава един супер разлом, закачен за един супер вулкан. През средата на София също минава един, макар и мъничък такъв. Разбира се, ние не сме търсели разлома, просто обичаме да сме близо до някоя рекичка (пране, миене, други нужди), която по естествен път търсейки ниското между планините, попада точно върху него. Но да се върнем на земетресенията. Изпразванията (ех колко еротично звучи) биват два вида – бързи и мъжествени или множествени (женствени) и леки. Дори и да изглеждат относително бързи, те са комбинация от тръгвания спирания, тръгвания спирания (които ако загреят камъка достатъчно, че да падне силата на триене, завършват в едно мощно).

Има няколко методики за отбелязване на земетресенията. Най-популярната сред масите след японския екшън „7 по Рихтер” е скалата на Рихтер, която е грубо логаритъм от 10 от линейното замерване на разместването от сеизмограф (с корекция по дистанцията). Сиреч земетресение от 5 по Рихтер е 10 пъти по-силно от 4 по Рихтер.

Тъй като движението на земните маси е относително постоянно в малките времеви интервали, в които съществува човешкият род (иначе е изключително динамично, ако се разглежда квантувано в стотици милиони години – сякаш земята ври), то и породените от това земетресения са постоянни, на относително равни интервали като по геологически часовник, пропорционални на силата на триене на материала в разлома. Но земетресенията не са с еднаква сила. Често не се освобождава цялата натрупана енергия и тя „се запазва” за следващото земетресение, което естествено става по-силно. Отделно няма точна дата кога ще се случи, то може да се случи по-рано (отключено от други фактори като съседно голямо земетресение, вода, трусове от бомби и т.н.) или по-късно, натрупвайки повече енергия.

В района на София се случва по едно голямо земетресение (скала 6-7 по Рихтер) на около 80 години. Предното е било преди повече от 100 и не е било чак толкова силно, колкото по-предното. Това грубо означава, че има натрупана изключително много енергия, която носи потенциала за едно екстра голямо земетресение със сила, невиждана скоро у нас. И с всяка закъсняваща година рискът става все по-голям и все по-голям. А то вече доста закъснява. Ако енергията се изпразни наведнъж, е много вероятно почти цялото Софийско поле да бъде засегнато с удар от над 7 по скалата на Рихтер, вероятно 8. За пример 7 е около 1000 пъти по-силно земетресение отколкото това, на което са били свидетели столичани вчера.

Земетресение в София е нещо изключително комплексно. Геоложкият институт на БАН заедно и с други е изграждал неведнъж карта на земетръсността в района. Проблемът е не просто от факта, че земетресението има определена натрупана сила. Тя намалява от епицентъра, който се движи по разломите. Но тази вълна, енергия, от тръсването на земните маси, се разпространява с различна скорост в зависимост от твърдостта на материала, отразява се на места и се самопогасява, или се събира с други отразени вълни и нараства. А София е била дъно на езеро (сега не е, точно благодарение на земетресение) и тук е пълно с пясъци и скали. Отделно под нивото на Искърския пролом продължава да си има езеро, макар и подземно, и то създава един мокър участък, който засилва хлъзгането на горните слоеве и създава или катализира свлачища. Така погледнато, на земетръсната карта на София се вижда едно като кипене на земята при голямо земетресение. Не просто ще си се лашка, а ще се свлича, покачва, отваря дупки и цепнатини, засилва или намалява силата на земетресението. Движенията ще бъдат едновременно вертикални и хоризонтални.

Виж целия текст в блога на Делян Делчев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.