Културата на бистрото или защо руската дипломация е арогантна

Според легендата френската дума “бистро” идва от руската “быстро”, което означава бързо и било подвиквано от казашките войници през 1814 г. в Париж на френските келнери. Снимка: инхоумбистро.ком

За да могат наистина да разберат предложенията в областта на европейската сигурност, които направи руският президент Дмитрий Медведев на срещата на върха ЕС – Русия във френския град Ница, лидерите на Европейския съюз трябва да си дадат сметка за важността на една дума: бистро. Легендата разказва, че френската дума „бистро“ идва от руската „быстро“, означаваща „бързо“, и е „донесена“ в Париж през 1814 година от казашките войници, които окупирали града и имали навика да крещят тази дума на мотаещите се келнери. Въпреки че според специалистите по етимология произходът на думата в най-добрия случай не е доказан, тя е залегнала в съзнанието на французите като символ на богатството и арогантността, с които се славят руснаците в чужбина.

Този образ няма толкова силно отражение никъде другаде, както в Ница, която сега е любимо място на руските олигарси и където изисканите ресторанти могат да се похвалят с меню на кирилица, а персоналът редовно се оплаква от истинските казашки обноски, присъщи на поне някои от славянските им клиенти. „Те са толкова груби – богатите руснаци и украинци са най-лошите ни клиенти. Отнасят се с персонала като с животни“, казва служител в рецепцията на хотел.

Някои наблюдатели твърдят, че различията са културни и че поведението, което за европейците е безочлива грубиянщина, в Русия се смята за признак на важност или делова прямота. Но през последните години руската дипломация започна да показва признаци на същата арогантна култура в стил „бистро“ с увеличаваща се националистическа риторика, на която в Русия се гледа като на знак за възраждането на страната. „Тя показва, че Русия се завръща и че е велика сила“, каза Ханс-Хенинг Шрьодер, който ръководи изследванията за Русия в Германския институт за международна политика и сигурност.

Лилия Шевцова, старши изследовател в центъра „Карнеги“ в Москва, е стигнала до подобен извод в онлайн статия, публикувана по-рано този месец. Според нея водената отскоро агресивна руска външна политика е за вътрешна употреба и е предназначена да изгради консенсус. „Патриотизмът, съсредоточен върху идеята за намиране на враг и за противопоставяне на враждебното обкръжение, се оказва доста успешен, макар и не нов начин за укрепване на единството“, писа тя.

Тази самоувереност достигна равнища, невиждани от Студената война, през август тази година. Тогава Русия нахлу в Грузия и окупира голяма част от страната, която се стреми към членство в НАТО, като внесе объркване сред западните дипломати. Само няколко дни по-късно заместник-главнокомандващият руската армия предупреди Полша, че срещу нея може да бъде предприето ядрено нападение, ако на нейна територия бъде изградена база за противоракетна отбрана. А на 5 ноември Медведев каза, че ако плановете на САЩ бъдат приведени в действие, страната му ще разположи ракети в анклава Калининград, който граничи с членките на ЕС и НАТО – Полша и Литва.

“Ракетният щит и разширяването на НАТО са явно червени линии за Москва. Русия мисли, че възвръщащото й се влияние и самоувереност би трябвало да бъдат приети от останалите, особено от САЩ“, каза Тома Гомар, директор на центъра за Русия във френския Център за международни отношения. Но на срещата на върха ЕС-Русия Медведев изложи пред лидерите на ЕС някои подробности от своите планове за „нова архитектура на европейската сигурност“, която той предложи най-напред на 5 юни.

Анализаторите твърдят, че арогантната, агресивна дипломация в стил „бистро“, която характеризира възвръщането на силата на Русия, сега се оказва дипломатическа пречка, което е парадоксално. „Колкото повече Русия си позволява насилническо и заплашително поведение към съседите си, толкова повече тя ги настройва срещу себе си“, писа в статия преди срещата на върха Майкъл Емерсон, ръководител на изследванията по сигурността в намиращия се в Брюксел Център за изследвания на европейската политика.

Напоследък руската дипломация по някои въпроси като разширяването на НАТО и американския ракетен щит се основава главно на негативни тактики, опиращи се на влиянието й върху някои съюзници като Германия, за да се блокират решенията на НАТО, и на открити заплахи, за да се противопостави на американските планове. Но за да прокара идеята за ново споразумение за сигурността в Европа, Медведев ще трябва да спечели не само одобрението на съюзниците, а и съгласието на отдавнашните критици като Полша, Великобритания и САЩ. А тези страни едва ли ще се вслушат особено в режима, който наскоро нахлу в един от ключовите съюзници, каквато е Грузия, и заплаши друг – Полша – с ядрена война.

Руските дипломати „ще трябва да променят риториката си, ако искат да внушават доверие“, каза Гомар. „Дипломацията със САЩ и ЕС не може да се основава на заплахи. Русия ще трябва да се откаже от използването на заплахи, ако иска да си осигури възможност за маневриране (за нейните предложения)“, заяви Шрьодер.
Така че, ако Медведев иска да бъде приеман сериозно на масата за преговори, той може би трябва първо да излезе от бистрото.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.