18 ноември 1989 г. – Какво стана на първия демократичен митинг и след това + фотогалерия

Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. гласува вот на доверие на Петър Младенов за 1 година. Снимка: Иван Бакалов

Преди 19 години на този ден беше организиран първият митинг на зараждащата се опозиция.
Някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го огранизира.
На площада пред храма “Св. Александър Невски” се събраха над 150 000 души – най-многобройният митинг в историята на българската демокрация, като се изключи митингът на СДС на “Орлов мост” през 1991 г.

Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям.
Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БСП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, беше Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС. Когато Воденичаров нарече Петър Младенов с обръщението “господин”, тълпата се развълнува, започнаха откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство. Всички говореха на “другарю”.
Подобни вълнения от трибуната предизвика и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той спомена нещо за комунистите и “кожите по стените”, с което предизвика възгласи на недоволство в тълпата и подканяне от страна на организаторите да свършва по-бързо.

Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. беше украсен с плакати против Живков. Снимка: Иван Бакалов
Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. беше украсен с плакати против Живков. Снимка: Иван Бакалов
Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. беше украсен с плакати против Живков. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловПетър Берон от Митингът гласува вот на доверие на Петър Младенов за 1 година. След по-малко от месец на нов митинг вече има лозунги против БКП и искания за многопартийна система. Снимка: Иван БакаловМитингът гласува вот на доверие на Петър Младенов за 1 година.  Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловПетър Берон. Снимка: Иван БакаловСатирикът Радой Ралин, който беше спечелил любовта на народа с епиграмите си и се възприемаше като антипод на Живков. Снимка: Иван БакаловРадой Ралин говори пред митинга. Снимка: Иван БакаловЖелю Желев говори пред митинга. По-късно ще стане лидер на СДС и президент на България. Снимка: Иван БакаловПисателят Марко Ганчев на трибуната. Снимка: Иван БакаловПроф. Кирил Василев, баща на проф. Николай Василев, който също стана една от главните фигури на зараждащата се опозиция. Снимка: Иван БакаловСтефан Продев. Тогава е известен дисидент, уволнен като главен редактор на в. Писателят и сценарист Анжел Вагенщайн на трибуната. В началото на 1990 г. той ще се появи на преговорите на Кръглата маса от страната на БСП. Зад него от ляво надясно се виждат Петър Слабаков, Радой Ралин и Петър Берон. Снимка: Иван БакаловРумен Воденичаров от Независимото дружество за правата на човека говори на митинга. Той единствен  нарече Петър Младенов с обръщението Александър Каракачанов от Константин Тренчев, шеф на нелегалния дотогава профсъюз Актьорът Петър Слабаков от Писателят и сценарист Анжел Вагенщайн говори на митинга. Вляво от него са Блага Димитрова и Петър Берон. Снимка: Иван БакаловПисателят Георги Мишев говори на митинга. Снимка: Иван БакаловСоциологът Петко Симеонов говори на митинга. Той става един от лидерите на СДС, по-късно се опитва да основе либерална партия, но тя не намира подкрепа. Вдясно зад него е социологът Деян Кюранов. Снимка: Иван БакаловПравозащитникът Любомир Собаджиев, лежал три пъти в затвора преди 10 ноември, основател на Говори Емил Кошлуков, също лежал в затвора преди 10 ноември за противодържавна дейност. Става лидер на студентска организация и един от лидерите на СДС. По-късно учи в САЩ и след това влиза в парламента като депутат от НДСВ, отцепва се с групата си и основава Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. гласува вот на доверие на Петър Младенов за 1 година. Снимка: Иван Бакалов

Блага Димитрова каза от трибуната, че Тодор Живков е превърнал България “от страна на розите в страна на склерозите” и спечели възторжени овации.
Хората се радваха, че свален един омразен диктатор като Живков, но още не се обявяваха против новата политика на БКП. На митинга обаче се чуха възгласи за нови избори “веднага” и един от ораторите – Александър Каракачанов основателно отговори, че трябва организация и време за това.

Само месец по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. По-малко от месец след първия митинг има втори, на който се издигат лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.
Към момента на първия митинг, ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Блага Димитрова, Марко Ганчев и др. Отначало те приемат “помилването”, но по-късно напускат партията.

Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни и те не приемат по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Така се роди острото противопоставяне между сини и червени.
Един от най- добрите оратори на СДС по това време беше Петър Берон. Изказванията му по БНР предизвикваха бурни реакции. След едно негово изявление се обади недоволен слушател с репликата: “Защо пускате такива, дето са против?!”.
Подобни нагласи преобладават и до днес у голяма част у българите, нещо обичайно за страни с дългогодишен едноличен режим.

На 14 декември 1989 г. поради недомислие и мудност БКП предизвиква бурно недоволство, след като на заседание на Народното събрание не отмени чл. 1 от конституцията – за ръководната роля на БКП. Тази стъпка е продиктувана от процедурни причини – предложение за промяна на конституцията трябва да се внесе месец преди заседанието, а не е имало време това да бъде направено. Юристи твърдят, че е било възможно Петър Младенов, който на 17 декември е избран от парламента за председател на Държавния съвет (държавен глава), да суспендира този член от конституцията. Но, така или иначе, членът беше отменен по-късно по законовата процедура. Лидерите на опозицията бяха подчертали значението на този чл. 1 и пред парламента чакаше огромна тълпа, която се разгневи, че членът не е отменен. Тогава Петър Младенов излезе да говори пред тях, но от викове почти никой не го чу. След речта си, на влизане обратно в парламента, той е записан от камерата на Евгени Михайлов да казва “По-добре танковете да дойдат”. Записът излиза наяве чак пролетта на следващата година и предизвиква нови вълнения, палатков лагер пред президентството и накрая (през юли) оставка на Петър Младенов като държавен глава. През август 1990 г. новоизбраният парламент избира Желю Желев за президент.

Снимка: Иван Бакалов

През януари ще започнат заседанията на Кръглата маса, по подобие на преговорите в Полша. Опозицията застава от едната страна, БСП и представители на организации, които я подкрепят, и нейни бъдещи коалиционни партньори – от другата. Целта е още преди изборите работещият парламент да промени конституцията и партийната система. Една от най-големите разправии на Кръглата маса е как да се нарича президентът. Опозицията настоява той да се нарича “председател на Републиката”, за да омаловажи значението на Петър Младенов, който малко след това през април е избран за държавен глава от парламента. Така се ражда формулировката “председател (президент)”. Демонтажът на еднопартийната система започва и завършва успешно. Но поради агресивност и неопитност набързо създадената опозиция губи първите свободни избори през юни 1990 г.
Острото противопоставянето на сини и червени и създалият се двупартиен модел правят прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия, във време, когато обременената икономика на социализма фалира и страната губи пазарите за неконкурентните си стоки и производства в страните от СИВ.
Следват няколко провала на сини и червени правителства. Двупартийният модел е разбит през 2001 г. с появяването на Симеон и неговата партия НДСВ, която печели с мнозинство изборите, но прави кабинет в коалиция с ДПС.

До момента нито едно правителство не е получило одобрението на преобладаващата част от българите, което им създава славата на един от най-недоволните и неспособни на разбирателство и прагматизъм народи.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.