www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 24 октомври 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Анархистът Георги Константинов - Живот в Париж и 50 тома досие в ДС

20 Ноември 2008

 

Снимка:Булфото

Продължава от вчера. Виж тук първа част - От взривения паметник на Сталин през затвора и бягството във Франция
През юни 1963 година се явих на приемен изпит по математика. Вече беше премахнато задължението онази петорка да те одобрява, нямаше и формуляри (преди трябваше да се попълват формуляри със стотици въпроси за теб, за родителите ти, за близките). Вероятно бяха взели решение да дадат възможност за интеграция и на такива като нас. Избрах математика. Въпреки 12-годишното прекъсване (завърших гимназия през 1951, а през 1963 се явих на изпит), издържах приемния изпит.

Лично аз не желаех да следвам, но родителите ми настояваха. Бяха много измъчени и уплашени. Когато закъснеех вечер да се прибера, излизаха и обикаляха около сградата на ДС, за да видят дали не съм задържан отново. На строежа ми плащаха 52 лева месечно, а баща ми беше лекар и ми помагаха с парите. Майка ми непрекъснато казваше, че трябва да помисля как ще живея в бъдеще. Това ме накара да се явя на изпита и да влезна в университета. Иначе имах съвсем други планове за живота, но родителите ми наистина бяха уплашени и смазани. Затворниците и концлагеристите служеха на диктатурата като плашило за останалата част от народа, а такива като мен служеха като плашило и за затворниците.

Как се намира работа с етикета “терорист”


Записах математика и завърших с отличие, но имах много проблеми с намирането на работа.

Георги Константинов под портрета на известния руски анархист Михаил Александрович Бакунин. Снимка: авторката

Тогава завършващите подлежаха на разпределение от Министерството на труда и социалните грижи. Имаше отдел „Разпределение на кадрите, завършили университетско образование”. Аз като първенец имах право на избор и исках да отида в Института по социология, защото ме интересуваха социологията, историята, икономиката. Искането ми беше удовлетворено от комисията, която правеше разпределенията (тя се оглавяваше от Сендов). Три-четири дена по-късно ме вика зам.-деканът на математическия факултет Боян Пенков. Той беше активист на СДС след промяната и зам.-министър на културата в кабинета на Филип Димитров. Голям опозиционер, който намерих в досиетата, че е агент с псевдоним Бойко. Той ми каза, че от отдел „кадри” на БАН е отхвърлена кандидатурата ми за Института по социология заради миналото ми, но като гражданин на републиката може да обжалвам това решение. Нямах такова намерение и го попитах къде ще ме изпратят при това положение.

По това време всички министерства имаха изчислителни центрове. Той се сети, че от изчислителния център на Министерството на леката промишленост са искали да назначат 7 души, а те им изпратили само 1. А аз записах педагогически профил математика, но по това време започна да се говори и да се мисли за т.нар „научно-техническа революция”. С оглед на нуждите на икономиката и техните планове, откриха специализация по изчислителна математика, която беше нещо като първообраз на днешния факултет по информатика. Искаха успех над 5. Отидохме 23 човека и бяхме свръхдефицитни кадри по това време, защото само на София са били необходими 600 души за годината, в която завършихме.

Предложи ми да ме изпрати в изчислителния център на Министерството на леката промишленост. Съгласих се. Пуснаха там документи за разпределението ми. Около месец по-късно директорът на изчислителния център на Министерството на леката промишленост поиска да се явя при него. Отидох и ми каза, че при тях щатът е замразен, поради което не можели да правят никакви назначения. Веднага разбрах, че зад това стои ДС. Поисках да ми дадат писмо, че ме освобождават от разпределение, защото, ако не изпълниш изпращането по разпределение, което беше за 3 години, може да те съдят и да те накарат да си платиш университета (който тогава беше безплатен). Той въздъхна с облекчение, секретарката написа писмото и с него се върнах отново при Боян Пенков.

Разказах му какво е станало и помолих за среща със Сендов, който ми беше преподавател и се познавахме. На Сендов му обясних за Сталин, за затворите, за наказателните режими, за непрекъснатите си конфликти с ДС. Той ме посъветва да отида при началника на разпределение на кадрите в Министерството на труда и социалните грижи и той да прецени къде да ме разпредели. Въпросният началник се казваше Гервази Николов. Имам чувството, че той беше напълно информиран от ДС за всичко. Каза ми да отида след 3 дена, падаше се четвъртък, в 2 следобед, да решим въпроса. Отидох в четвъртък, а секретарката му каза: „Другарят Николов отсъства”. Само че момичето не можеше да лъже добре и разбрах, че ме праща за зелен хайвер. Излязох и реших да чакам този тип, докато излезе. Беше ми ясно, че е вътре. Започнах да се разхождам горе по етажа. Виждах, че разни хора влизат и излизат от кабинета. Близо 3 часа чаках. В 5 без 5 Гервази излезе с една чанта. Аз бях в другия край на коридора и не ме видя. Леко се олюляваше, явно бяха пили вътре. С няколко скока го стигнах, хванах го за ръката (а аз бях доста силен по това време), обърнах го към себе си и му казах: „Имах среща с вас днес в 2 часа. Три часа ви чакам. Докога ще ме разигравате?”. Той се поуплаши, започна да мрънка: „Ако искате ще ви дам едно писмо, че сте освободен от разпределение от цяла България”, каза той. Отговорих му, че не ми трябва такова писмо. Той започна да проплаква: „Другарю, деца имам. Елате след 14 дена, ще обясня всичко на другарите и ще ви кажа какво е решението. Предлагам ви през това време да си потърсите някъде работа, където ще се съгласят да ви вземат”.

Снимка: авторката

Оставих го да се клати по пътя си (той поотрезня междувременно) и се видях с моя вуйчо, който независимо от партийното си членство, имаше голяма слабост към мен и се е притичвал в такива моменти. Той се сети, че на другия ми вуйчо дъщерята е женена за племенник на министъра на труда и социалните грижи, по това време – Мишо Мишев. Той беше кандидат-член на политбюро, партизанин и прочие. Помолихме племенника да ходатайства пред него по моя въпрос. Отива оня там, разговаряли и министърът завъртял телефона на Гервази Николов да пита какъв е проблемът. След като затворил, обърнал се към племенника си и казал: „Мнението на ДС за този човек е, че е опасен терорист, който всеки момент може да извърши терористичен акт или покушение срещу някой от ръководителите ни”.

Това го пише и в досиетата ми на много места. Племенникът възразил, че вече 7 години, откакто съм излязъл от затвора, никого не съм разстрелял. Министърът обещал да подпише заповед за разпределението ми на своя отговорност, но ако аз сам си намеря място, където да ме приемат.

Започнах да обикалям изчислителните центрове в столицата един по един. По това време бяха 28. Като им кажа какво съм завършил, веднага са готови да издадат заповед за назначение. Само че аз не исках да ги подвеждам, а ДС впоследствие да се намеси отново и да ме махнат, затова им разказвах историята си. Някои гледаха със съчувствие, други като отровени, но резултатът беше един и същ - или направо отказваха, или искаха да намеря 6-7 отговорни партийци, които да гарантират за мен.

Един ден, вървейки по „Граф Игнатиев” срещнах Стефан Търпешев. С него се познавахме добре от деца, защото и той живееше с родителите си в Любимец. Стефан беше директор на „Булгарплодекспорт” – обединение, подчинено на Министерството на вътрешната търговия. Аз му се оплаках, че съм завършил, но не ми дават работа. Той обеща да помисли, поусмихна се и каза: „Тези говеда от Държавна сигурност мислят, че си фашист”. Покани ме на следващия ден следобед в кабинета си.

Тогава министър на вътрешната търговия беше Пеко Таков – една друга фигура от БКП. Това е бащата на Янчо Таков - едно гангстерче, което по едно време беше съпруг на Лили Иванова. Когато отидох при Стефан, той ми каза, че в тяхното министерство също имат изчислителен център и е говорил с шефа му Димитър Димов. Представил ме е за свой братовчед. Димитър Димов ме посрещна много радушно, каза, че търсят хора като мен под дърво и камък и извади коняк да полеем назначението. При тях проектирането и информатиката бяха под ръководството на французин, поканен специално от тогавашния Комитет за наука и технически прогрес (негов шеф по това време беше Иван Попов). Редът за назначаване изискваше да се видя с французина и той да си даде съгласието. Разказах му и на него, че съм бил в затвора за взривяване на статуята на Сталин, но той се съгласи, въпреки това, да започна при тях.

Шефът на изчислителния център, за да се застрахова, поиска чрез Стефан да взема съгласие и от Пеко Таков. Пеко Таков разписа, Димов издаде заповедта за назначение, а Мишо Мишев (министърът на труда) – заповед за разпределение. Започнах работа с французина върху създаването на математически модел за планиране в сферата на търговията. Той беше изключително доволен от мен, но на шестия месец ме извикаха в Първо районно управление на МВР (сега е на „Шипченски проход” - тогава „Чапаев”). Там, независимо от разпределението, което имах за 3 години, ми поискаха паспорта, удариха ми печат, че ми отнемат жителството в София и ме предупредиха да напусна работа и столицата в 14-дневен срок.

Снимка: авторката

Отказах да подпиша, но вместо мен подписаха поемни лица. Заплашиха ме, че ще нося наказателна отговорност, ако не се съобразя с разпореждането. Взех си паспорта и оттам пак при вуйчо ми. Казвам му: „Твоето намерение да направиш от мен почтен гражданин, глава на семейство и евентуално – начетен марксист, отново претърпя провал”. Показах му паспорта, той се нервира и тръгна пак да ги обикаля. Съобщих на шефа на центъра какво е станало, казах и на французина. Французинът отишъл при Иван Попов, а пък вуйчо ми отишъл направо при Тодор Живков. Само че Тодор Живков отказал да го приеме.

Тогава вуйчо ми намери пътека към шефа на ДС. По това време (1970 година) ДС беше отделена от министерството и превърната в комитет като КГБ, но тук беше КДС (б. р. - Комитет за държавна сигурност).
Шеф на комитета беше Ангел Солаков. Бащата на Ангел Солаков е бил при вуйчо ми работник в Държавната печатница преди 9 септември. Чрез него вуйчо ми си уредил среща при Ангел Солаков и му казал какъв е случаят – че съм изгонен, че съм женен за софиянка, че съм завършил с отличие и са много доволни в работата от мен. Онзи поискал да му донесат досието ми. Отваря и гледа на първа страница голяма справка – опасен терорист, може да убие някой отговорен другар по улиците и прочие.

По това време вече бях женен и живеех на „Гурко 34”. На номер 32 беше Столичната държавна сигурност, а на номер 29 и 30 е самото министерство на вътрешните работи. Откъм хола ми се виждаше дворът на министерството, а от балкона – сградата на столичната дирекция на Държавна сигурност. В досието ми писали, че е опасно да живея толкова близо до министерството. Солаков казал, че не може да поеме отговорност да изтрие това, което е поставено в паспорта ми. Предложил да се върна на работа, а той да нареди да не ме закачат, докато не му бъдат представени доказателства за твърденията в досието.

Като се замислих, той ми предлагаше да живея нелегално в София, което можеше всеки момент да се използва срещу мен. Поради връзките, които имах от затворите, бягството от България за мен не беше проблем. Много пъти ме изкушаваше мисълта да се възползвам, което всъщност стана, но след още 3 години, когато отново покрай мен се сгъстиха нещата.

Бягство през граница

Вече беше изтекъл 3-годишният задължителен период за разпределение. Ангел Солаков го бяха изритали и министър на вътрешните работи беше станал Димитър Стоянов. ДС без Ангел Солаков начело отново ме подгони от София. Проточиха се разни простъпки за постоянно жителство още 6 месеца на основание на това, че съм женен и на писмо от следващия министър на търговията Георги Караманев, който беше писал, че съм крайно необходим за работата на изчислителния център. Тези неща бяха занесени на друг член на политбюро – кмета на София Иван Панев (б. р. - по онова време още е кандидат-член на политбюро, по-късно става член), и започнаха едни протакания и обещания. Вуйчо ми ангажира някакъв кумец на Тодор Живков – Младен Костов, който беше шеф на всички общински съвети, вкл. на софийския, и с него двамата тичаха нагоре-надолу. Иван Панев им обещаваше, че нещата ще се уредят.

Снимка: авторката

Минаха 6 месеца. Аз бях дублирал документите, които бяха връчени на Панев и ги бях занесъл в районния съвет, в който живеех. Реших да отида и там да проверя какво става, а чиновничката отвори тефтер и каза: „На вас ви е отказано жителство от ДС още първата седмица, след като са постъпили документите”. Благодарих й за информацията, отидох при вуйчо ми и му казах, че ги мотаят. Притиснали Панев и той им казал: „Другари, това е работа на ДС. Внимавайте, имам впечатление , че се готви голям процес и може всички да си имаме неприятности”.

Месец преди това аз навърших 40 години. Беше през 1973 година. Отидох в Благоевград, където брат ми беше главен инженер на строй-района. Той ме посрещна на гарата и ме заведе в една кръчма. Там ме попита: „Брат ми, ти правиш ли нещо срещу властта?” Разказа ми, че бил предложен за генерален директор на строителството в окръга и подал документи да стане партиен член (защото тогава не можеше да се заемат отговорни постове, ако не си партиен член). Отказали му с мотива: „Мнението на другарите е, че брат ти продължава своята антипартийна, антидържавна, антинародна и т. н. дейност и по тази причина готвят процес, който няма да е лек”.
Тогава си помислих, че не е сериозно окръжен секретар да дава такава информация на брат ми, но след като това се потвърди и от Панев пред вуйчо ми, разбрах, че работата е узряла.

Направих сондажите и необходимото за бягство през Югославия. На 14 юли, събота (б. р. - 1973 г.), минах в столицата в нелегалност, защото виждах, че вече ме следят. На „Граф Игнатиев” имаше цветарски магазин, от който се излизаше на „Хан Крум”. Оттам ми загубиха следите. Преспахме в една квартира с още двама, с които бягахме заедно. На другия ден беше неделя и имаше събор на югославската граница край село Смолча. Някои от съборите ги правеха на българска територия, други на югославска, а имаше и такива на границата. За тях не искаха пропуск за пътуване в Югославия. Ставаха големи събори от по 20 000 души. Отидохме на събора, а оттатък беше уредено и ни пое човек с лека кола.

За 24 часа преминахме цяла Югославия. Стовариха ни в едно градче на Югославско-италианската граница. От Югославска страна се казва Нова Горица, а в италианската част се казва Гориция. През средата му минава жп-линия, а зад нея е стена, висока към метър и половина. От другата страна на стената е Италия. Бяхме трима души бивши затворници. Този, който ни преведе, ни каза, че имаме две възможности. Едната е да минем официално през граничния пункт. Там има един югославски полицай, а ние сме трима. Може да го хванем и да го вкараме с нас на италианска територия, но при това положение не се знае как ще реагират италианците. Другият вариант е през стената. С бавно приближаване към линията, от която има 10-15 метра до стената като се засилим, прехвърлянето не е толкова трудно.

Така и направихме и паднахме като круши от другата страна на италианска територия. Там има кафенета, беше рано сутринта на 16 юли. Хората си пият кафето, приказват си и като ни видяха да падаме от стената, започнаха да се смеят. Явно не е било за пръв път.

По закон от Наполеон в Париж робът става свободен

Оттам започна емигрантската ми одисея, която е доста дълга. Тя продължи 18 години. Върнах се в България през 1991 година. Първо в Италия бяхме в лагер за емигранти. Там се оказа, че Европа не приемала емигранти и ни предложиха да отидем в САЩ, Канада, Нова Зеландия или Австралия. Ние обаче искахме на всяка цена да останем в Европа. Дадоха ни политическо убежище и ни оставиха да чакаме съгласието на някоя от тези 4 страни, за да ни платят билетите и да заминем. В лагера ни имаше българин, политически емигрант, който беше преводач и поддържаше връзка с български политически емигранти в Париж. Свързахме се с тях и решихме да вървим нелегално за Франция. Стигнахме до Париж. По някакъв закон още от Наполеоново време, щом стигне до Париж, робът става свободен и му дават убежище. Така получихме политическо убежище във Франция.

Снимка: авторката

Първите 4 години работех по строежите като електротехник, защото не знаех нито дума френски, а след това започнах да работя по специалността си, в областта на информатиката. Така до 1989 година. Бях на 56 години, когато започнаха да се усещат промените в Източния блок и се очакваше да паднат режимите. На 60-годишна възраст във Франция пенсионираха. Аз нямах никакво желание да чакам да стана на 60, за да ме пенсионират, но тогава имаше една възможност, която не знам дали още съществува. Когато човек навърши 56 години, може да направи постъпки и ако работодателят, професионалните съюзи и социалните власти към държавата са съгласни, му дават възможност да прекрати трудовия си стаж и да мине в предпенсия, по време на която получава от 50 до 75% от възнаграждението си. Аз това поисках, защото си правех сметката да се връщам в България и след неколкомесечни разправии, институциите се съгласиха.

На 31 октомври 1989 година минах в предпенсия. След 10 дена свалиха Тодор Живков. Горе-долу изчисленията ми се оказаха верни. Аз исках да се върна веднага, но ме спряха познати – имали сме смъртни присъди, трябвало да изчакаме амнистия. Амнистия дадоха чак през 1991 година. Върнах се на 19 май.

Държавна сигурност го преследва и до днес

Имам такъв живот, убеждения и цели, че тръгнах за Франция, само за да се отърва от затвора. Но винаги съм бил убеден, че ще се върна. Мнозина бяха изгубили вяра, че това може да стане. Но аз познах и се върнах. Не бях изненадан от това, което видях тук, тъй като много внимателно наблюдавахме процесите и в Съветския съюз, и в останалите страни. Беше ясно, че това са промени, които са изцяло под контрол на номенклатурата – партийна, полицейска, стопанска и т. н. Не беше изненада, че опозицията е една псевдоопозиция, инфилтрирана в ръководствата си с агентура – и старите, и новите (т. нар. неформални) партии.

С Петър Дертлиев бяхме заедно в затвора. Не знам по-късно вербуван ли е бил, не е ли, но той дойде в Париж в периода от 1989 година до нашето връщане през 1991 година, беше ми на гости и разговаряхме. Беше в еуфория и ми казваше, че има намерение да направи партията си 300-хилядна. Казах му: „Докторе, вие възстановихте 7 души на 26 ноември 1989 година. От тях 6 са агенти, а седмият е под въпрос“ - тоест, той. Попитах го: „Не виждаш ли, че пред теб са бивши партийци и доносници, че всичко е под контрол и когато поискат, с вишегласие, по демократичен път, ще те свалят. Ще те държат там, само докато си параван и си удобен”.

Той тогава се ядоса и каза: „Ти си същият, не си се променил, не знаеш какво става”.

Дойдох в България видях какво става, видях и как го изритаха от СДС и как създадоха настроения срещу него. Вървял съм с него по улиците и съм чувал да викат: „Предател, мръсник”. Но когато се върнах, еуфорията още не беше минала и се занимаваше със създаване на кабинети, правене на министри и т. н. Заблуждаваше се, че играе някаква обществена роля. Тогава гласуваха конституцията и беше почти недостъпен, а след като го изритаха, идваше тук всеки ден да се оплаква. Изобщо – аз съм изповедник на пропадналите политици.

Не са ме канили в партии, коалиции и др. Единственият случай е, когато по покана на Петър Стоянов искаха да ме включат в Комисията по досиетата. Петър Стоянов си отиде и в голяма степен може би за това му помогна фактът, че поиска да постави кандидатурата ми. Вътре в самата парламентарна група на СДС, той, по моя въпрос, на два пъти беше изпадал в малцинство. Надежда Михайлова излезе два пъти публично в пресата срещу мен. Йордан Бакалов също. Аз ги имам поименно кои са били против. Да не говорим, че всички останали групи в парламента, включително т. нар. опозиционни, също бяха против – и Иван Костов, и Народен съюз с Мозерица, и “Атака” и т. н. Едното им основание беше, че според Националната служба за сигурност (на която те не можели да не вярват), аз съм терорист, а другото – че съм анархист. Тоест, враг на идеалите на десницата, която те представляват. Това са формалните основания. (виж тук за случая от 2007 г.)
Казах им, че аз не съм мерило за всичко, но съм мерило само за едно нещо – който е против мен, е за Държавна сигурност. Накрая, когато се правеше балансът, 7 души от СДС бяха „за” кандидатурата ми.

Шефът на комисията за вътрешен ред и сигурност – Свинаров - не каза, че е за мен, но беше против това още в комисията да се елиминира кандидатурата ми. Той искаше да се остави парламентът да реши. Следователно, ако приемем, че Свинаров с позицията си е половин глас, 7 и половина депутати бяха за мен, а останалите - за Държавна сигурност. „Вие си изчислете какъв е процентът на агентите между вас”, им казах.

Когато дадоха достъп до досиетата, много пъти съм се запознавал със своето. Оказа се, че е доста обемисто. Съдържа над 50 тома, започва от 1948 година (когато съм бил 15-годишен) и ми се струва, че не приключено и до днес. В него последния път видях документ от 2007 година. Някакъв офицер (инспектор) изглежда беше забравил копие от доклада си, та можах да го прочета и да си взема бележки. Там той прави резюме на тома, който е проучвал и вади заключенията си – че съм терорист, че съм психопат, че съм опасен и т. н.

В днешните служби един немалък процент са хора от старата ДС. Няма нито една служба, която да не се оглавява от бивш офицер на ДС. Този, който през 2007 година беше шеф на Националната служба за сигурност – главен инспектор Иван Драшков, е офицер на ДС. Сегашният шеф на ДАНС Петко Сертов също е офицер на ДС. Генерал Кирчо Киров от Националната разузнавателна служба – също и т. н. Веднъж те са навсякъде, а втори път висшите им длъжности са заети от офицери на ДС. Разбира се, вече са минали 18 години. Те рекрутират и млади хора, които са на ниска позиция в началото на кариерата си. За да могат да останат там, трябва да се съобразяват с нарежданията и изискванията на шефовете си.

Днес казват, че около 30% от състава на службите принадлежи на ДС. Аз мисля, че процентът е по-голям, особено в НРС или бившето Първо главно управление на ДС, но и 30% не са малко. Когато са на ключови позиции, те са напълно достатъчни да управляват апарата и да изхвърлят всеки, който е неудобен.

Така завършва тази история. Вече карам 76-годишната си възраст и пиша мемоари.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Anonymous
    Човекът действитевлно е изстрадал. Разрешили му да учи безплатно в университета, а след това не му дават работа. Неговото страдание обаче, сравнено с това на гладуващия клошарин е нищо. А знае ли някой, или интересува ли се някой за броя на клошарите появили се след падането на Тодор Живков? И какво значение има кой е в секретните служби и кой е капиталиста? За клошарина това няма никакво значение. Капиталиста може да е комунист, демократ, републиканец, анархист, клошара си остава клошар. Тези които свалиха системата, където нямаше клошари, или които съдействаха за нейното сваляне са виновни. За това че бивши ченгета ...още

  2. 2) Anonymous
    "Всеки, който пише(във форума), носи отговорност за думите си." Пред кого?
  3. 3) Що не ги триете тези живковисти
    Що не триете тези живковисти като горния? Не виждате ли, че това е спам? Те само повтарят, че сега имало клошари. Това е лъжа. И тогава имаше клошари, но милицията ги гонеше и не смееха да лежат из центъра на София. И цигани от провинцията не смееха да дойдат и да си направят катуни в парк край София. Това беше разликата. Сега т. нар. клошари се изхранват от просия без да работят, защото им разрешават. Целия център е разпределен от просяци и музиканти, защото това е бизнес
  4. 4) златко
    То и при Хитлер нямаше клошари, нали се сещаш А за клошарите, разбира се, Константинов и Дертлиев са виновни, нали! Не онези, които си построиха капитализма за себе си
  5. 5) обикновен читател
    Господин Константинов, поклон пред вашата чест, смелост и решителност. За съжаление българския народ е такъв какъвто е и може би заслужава тази участ.
  6. 6) До # 3 Неживковиста.
    Ами като е толкова хубаво да се изхранваш чрез просия, защо и вие не се изхранвате чрез просия, а прибягвате до кражби. Аз доколкото съм чул, всяка една задоволена мутра е крадец. Та нали вие свалихте комунизъма, окрадохте държавата и изхвърлихте народа на улицата. Имайте малко срам. За това не се изисква голям интелект.
  7. 7) Anonymous
    дебиш казионния анархист дебиш
  8. 8) ебаси
    Тоя е ебаси и комуниста--колко комунистически задници -------- : Терпешев, Таков, Сендов, и прочие говна. Ама добре се е ориентирал, де, всичките ги е познавал и те него. И тоя ------ ще ми го изкарвате дисидент?!? С потретчето на Маркс на стената?1? Бе вие за идиоти ли ни вземате, ---------- !!!!!!!!!!!!!!!!!!
  9. 9) Тимур
    Какъв Маркс бре невежа безподобен, портрета е на Бакунин
  10. 10) тото2
    доТимур9.Тимуре,тоя ебаси -8 познава само Азис бе,за какъв Бакунин му говориш
  11. 11) До Златко #4
    Златко, капитализъма е винаги за себе си, не за някой друг. Никой не трупа капитали за някой друг. Това не е комунизъм да строят болници за безплатно лечение на другите, или училища за безплатно обучение на всички деца дори и на анархистите, по-точно антикомунистите. Лично за себе си мога да кажа, че моето семейство минаваше за антикомунистическо, понеже преди 9-ти баща ми е бил търговец, а дядо ми поп. Въпреки това бях допуснат в Университета да уча физика. Съвпадение е, че и аз постъпих същата година 1963, също така с голямо закъснение. Не завърших, защото бях лаком за пари. Отидох ...още

  12. 12) хамалин
    само мога да замълча.нямам думи.пожелавам ви здраве г-н Константинов и скоро да прочетем книгата.успех от сърце!
  13. 13) Чукча читател
    който иска да прочете първите 2 тома от биографията на г.константинов да се свърже с федерацията на анархистите в българия (фаб). аз оттам ги взех. вижте им сайта a-bg.net оттам има начини да се свържете с тях.
  14. 14) Боримир
    Покланям се пред Георги Константинов, който е имал смелосттта да застане срещу системата за което е платил прескъпо. Ако всички имахме смелостта да го направим, държавата нямаше да е на това дередже.
  15. 15) ебаси
    Нарушавате правилата на форума. Админ. ма вие наистина сте ненормални: на кого му пука дали е Бакунин или Маркс или още някой хрантутин с подивяла брада?!? И каква е, междувпрочем, разницата между Бакунин и Маркс???? И двамата дървени философи и бандити. Аре пътувайте у лево, леваци!!!!!
  16. 16) зеления
    бе============ ти вобще знаеш ли за какво се разправя в цялата тая работа кой е този човек вобще прочете ли статията чел ли си една негова книга ,а Бакунин чувал ли си вобще за таз личност бе ===========... лелелеле ебати логиката вадиш чесна дума за тебе кой са хора бре ======== смешен лелелелел е за тва държави като българия са зле шото е фул с некви пълни неандерталци като тебе .... боже боже седи и не може да направи разлика между Бакунин и Маркс божееее направо се смайвам на невероятната ти глупост лелелеле а ти като си ...още

  17. 17) златко
    специално за #11... Значи остави комунизма и капитализма, тя тази е дълга. Теорията няма да я избистрим тук Ако се позаинтересуваш ще видиш, че анархистите са се борили главно срещу капитализма, но именно "комунистите" унищожават движението навсякъде, където го заварват. Защото не търпят такива, дето много говорят. Анархистите на са против "комунизма" като икономическа система - преди "другарите" да я унищожат ФАБ се е наричала ФАКБ (федерация на анархо-комунистите). Първият комунистически интернационал е бил съставен от бакунисти и марксисти - вторите след болшевишката власт в Русия сами си присвояват името комунисти. Така че, анархистите в никой случай не са за ...още

  18. 18) SK
    Златко, съгласен съм с повечето неща които казваш. Не трябваше да съдя анархистите защото много малко знам за тях. Живял съм при комунизъма от 4 годишна възраст до 29. Мразех го точно заради диктатурата. Но сега и аз мисля че това е било една необходимост. Когато средствата за производство са в ръцете на една малка група капиталисти, това създава страхотно неравенство. Икономическата сила на капиталиста прераства в политическа сила, той прави законите в свой интерес, купува изборите и се получава диктатура на капитала, която е много по-безчовечна. Как тогава без насилие могат да се извземат средствата за производство, и хората ...още

  19. 19) златко
    вкратце: Анархистите наричат "диктатурата на пролетариата" държавен капитализъм. Защото средствата за производство практически отново са собственост на малка група хора, само че в случая те не се наричат капиталисти, а "висши партийни дейци". Членството в тази група се предава по наследство, нашият премиер го показва това. Без да отричам идеализма на голяма част от болшевиките, те на практика показаха как властта развращава - погледни децата и внуците на партизаните. Както казва Константинов, ако тези хора толкова държаха на своята си революция, щяха след 10-ти ноември (а всъщност много преди това) да хванат пушките. Само че около 10-ти на повечето от тях ...още

  20. 20) SK
    Златко, набързо погледнах в сайта който ми предложи. Хареса ми много. Напълно съм съгласен с идеите и целите към които се стремят анархистите. Въпросът който остава неясен за мене е, по какъв начин ще се осъществят тези идеи. За да има равенство и справедливост, забогателите мутри и милиардери не само в България, но и в целият свят трябва да върнат заграбеното. От демонстрации и сладки думи те няма да се повлияят. Как да се осъществи тогава мечтата не само на анархисти , но и на милионите обикновени хора, за равенство и справедливост? Комунистите използваха прекият път на революцията. След това ...още

  21. 21) SK
    Искам нещо още да кажа, относно демокрацията. Демокрацията изглежда нещо много добро, но без добри закони и принципи и без ръководители и то добри, тя може да се превърне в извращение на тълпата. Фалшивата демокрация на запад всъщност не е демокрация защото там изборите се купуват. Но дори и да не се дават пари от частни лица за изборите, дори и народа директно да участва в управлението, т.е. да имаме идеална демокрация, пак това няма да е най-правилното. Мнозинството в такъв случай ще командва и тежко и горко на малцинството. В България например, циганите и турците ще бъдат пометени. Без ...още

  22. 22) златко
    Ооо, нямам време да обсъждам всичко това тук. Ако искаш пиши в нашия форум - ще ти отговорим :)
  23. 23) Боряна
    за БАН не ставал защото бил анархист но за Министрество на леката промишленост към МС става..Ха ха ха
  24. 24) Боряна
    големи мъки няма що.Взривил статуята на Сталин. На умрело куч, нож... Я ако беше взривил тази на Ленин.... Или това другарче е мислил че диктатурата на пролетариата е измислена от Сталин?
  25. 25) този
    е какво излиза- след затвора основната му работа е била близките и роднините да се срещат с този и онзи от ЦК и и др. висши комунисти, той да се ползва от връзките на семейството си. голяб борец, няма що. В това време други като %Илия Минев оскотяваха в затвора.
  26. 26) До # 24
    Борянке, ти на живи кучета ли нож...
  27. 27) SK
    Истина е и това, че когато една партия спечели властта, независимо колко жертви е дала и колко благородни са нейните идеали, спечелила вече властта нейните членове имат известни привилегии. В нея започват да навлизат корумпирани личности, които се интересуват само от собствените лични интереси и привилегии. Тъй като партията на анархистите не е била на власт, това не може да се каже за нейните членове и по-специално за Господин Константинов. Независимо какви са неговите принципи и идеали той е идеалист. Не е взривил паметника на Сталин за да се нареди на добра служба.
  28. 28) Немо
    Тежка и незавидна съдба. Само се питам ако настина е бил толкова опасен десидент или какъвто и да било там нали щяха да му боднат едно българско чадърче в задника ? И в този дух дали сега като гледа как вилнеят ватмани, меки китки, мутри и полегнали в сараите си бейове с обръчи от фирми в милата ни родина не се пита “ Оти ручахме жебетата ?” . За тази страна ли е изстрадал всичко това ? И какво и на кой ще помогне с мемоарите си ? Много въпроси. Много !
  29. 29) Тимур
    Боряна - паметника е вривен преди смъртта на Сталин, в онзи момент никой не е предполагал, че толкова скоро ще се отърват от него. Ако да взривиш паметник на все още живия вожд на народите в условията на най-страховития сталинистки терор е "на умряло куче нож", не знам как си ги представяш живите кучета... SK - анархистите нямат "партия" и не се борят те да са на власт
  30. 30) константинов
    на приятелите, които са разбрали смисъла на нашият акт от преди 55 години /тогава ние бяхме 9 млади хора/, когато сталинската диктатура, терор, ограбване на робския труд на трудовия народ от номенклатурата или държавнокапиталистическата класа, композирана от партийната, военнополицейска, административна и стопанска номенклатура беше в апогея на своето господство - на тези приятели благодаря. ДА СЕ ОТГОВАРЯ НА БЕОТИЙЦИТЕ НАМИРАМ ЗА ИЗЛИШНО ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ!
  31. 31) SK
    Що се отнася до грабежа на народа в комунистическата диктатура, ще дам за пример Китай по времето на Мао най- големият диктатор, равен на Сталин. Когато Никсън или Кисинджер посетиха Китай в американската преса писаха, че в Китай най-високата заплата е била около $300, а най-ниската $60 или $80. Така че разликата между дохода на най-бедния и най-богатия е била 4-5 пъти. Всеки математик ще ви каже, че разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в свободните капиталистически страни, не е няколко хиляди пъти, или няколко милиона пъти, а безкрайно много пъти, като се сравнят доходите на клошарите които са ...още

  32. 32) Немо
    Цитат от Константинов 30: терор, ограбване на робския труд на трудовия народ от номенклатурата или държавнокапиталистическата класа, композирана от партийната, военнополицейска, административна и стопанска номенклатура беше в апогея на своето господство - ... Това за тогава ли го пишеш или за сега ? Щото за сега също важи ... май и по-лошо
  33. 33) Anonymous
    За сега важи пак същото. ВЯРНО . Да гръмнем и ние по един паметник та даимаме за кво да пипшем мемоари след време. ПОне паметници за гърмене бол.
  34. 34) Константинов
    За някои аанархисти и монархисти е като че ли все едно. Ако имате търпение да прочетете азбуката на анархизма ще узнаете, че анархистите са се борили винаги за равенство във възнагражденията, което са прокарали за пръв път по време на Парижката Комуна /справка Маркс/. Вашите сталиновци и маовци ни избиваха точно за това, наричайки искането ни с презрителното име "уравниловка". Ако не сте беотийци /справка в речника за чужди думи/ би трябвало да потърсите сметка колко струваха палатите им по целия така нар. СССР /Кремъл включая/, дачите, охраната, мавзолеите и т.н., и т.н на вонящите им трупове на които още ...още

  35. 35) Константинов
    Щях да пропусна Немо: Пиша го за тогава и за сега. Тогава бяха дедите и бащите от вчерашната партийна, военнополицейска, административна и т.н. номенклатура/бюрокрация, нова или държавнокапиталистическа класа. Сега са дечицата и внученцата им, мутирали и трансформирали се в "социалисти",демократи, бизнесмени,елити, червена буржоазия и прочее гангстери. Ако днес е по-лошо, ще трябва да се адресирате към тях и агентурата им от така нар. опозиция. Да става по-лошо е закон на развитието на всяко класово общество, когато в него хората на наемния труд не се съпротивляват и не се борят за ХЛЯБА И СВОБОДАТА си! /виж ПЬОТР АЛЕКСЕЕВИЧ КРАПОТКИН/
  36. 36) йажаггжог
    Само не разбрах какво е станало с жената на този "анархист", като е избягал във Франция? Никъде нищо за нея - едно изречение - семеен бил. Ако е толкова сташно "преследването" нали жената и родителите му са първите хора, до които Дс ще стигне и веднага ще го върне в БГ!!?? Малко е мътна тази история, ама айде....
  37. 37) Stefan d-r D Tcholakov-SVERIGE
    БАЙ ГЕОРГИ, ПРОЧЕТОХ ТАЗИ СТАТИЯ И СЕ РАДВАМ, ЧЕ ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СИ ПРОЧЕТЕШ ТОМОВЕТЕ ДЕТО СА ТИ СЪБРАНИ. - АЗ ПРИЯТЕЛЮ НЯМАМ НИКЪКВИ ТОМОВЕ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ И НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ ДЕТО СА РАБОТЕЛИ НАД МЕН И ПАРИ СА ПЕЧЕЛИЛИ, А ТИТЛИ СА ПОЛУЧАВАЛИ ! В МОЕТО ДОСИЕ СТОЯТ САМО СЪДЕБНИТЕ ПРОЦЕСИ. ТОВА Е СЪВСЕМ ДРУГО. МОЙТЕ ИНФОРМАТОРИ СА ВСЕ ОЩЕ НА РАБОТА ... - ВСИЧКО ДОБРО ТИ ПОЖЕЛАВАМ И ДА СЕ СРЕЩНЕМ ОТНОВО, ЗА ДА СИ ХОРТУВАМЕ ! - АЗ СИ БЯХ В БЪЛГАРИЯ, НО СЕ ЗАНИМАВАХ С ПЛОЩАДНА ПРОПАГАНДА ПРЕЗ ЛЯТОТО И СЕГА ПРЕЗ ЗИМНИЯ ПЕРИОД. - - http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=vratza - - С ДОБРИ ЧУВСТВА ОТ МЕН ! - СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ - 07.02.2009 - ШВЕЦИЯ ...още

  38. 38) СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
    Редактирано от Админ
  39. 39) оне
    Този познавал,онзи.Все червени мухоморки.Чичо това,чичи онова..Като станал неудобен айде като хъшовете само че в Париж,не във Влашко.На никой не варвам при този висок процент на хора на ДС в сегашната власт.Имаше журналисти в Свободна Европа,имаше прикрити агенти на ДС уж имигранти в чужбина които слухтяха сред имигрантската общност.Според мен по далеч от такива...Нека времето си ги вземе!Може и аз да не доживея но когато и последния доносник или служител на ДС си замине тогава може и да почнем да се оправяме....
  40. 40) ranik56
    Дърт козел ,самопровъзгласил се Анархист . Загубих ценно време за да чета фантасмагориите му . Какво е направил той за България -нищо .
  41. 41) FYI
    По-скоро ще изслушам глупостите на някой от свидетелите на Иехова отколкото да чета мемоарите на анархист, при това псевдо.
  42. 42) ГОШО
    Взривяването е станало на 3 март 1953 в 19.30 вечерта По това време е имало митинг на пл Цар Освободител ,парка е бил пълен с хора. Как мислите едвали целта на Георги Константинов и Васил Зафиров е била само да гръмнат паметника?За жертви не се споменава ,но се съмнявам само да се разминало с по един страх от тези който са били наоколо
  43. 43) Гошо, не лъжи
    Гошо, не лъжи. Човекът сам си го е разкал: "В парка на свободата, сега Борисовата градина, където днес има барелеф на Борис III, тогава имаше статуя на Сталин с пиедестал от около 2 метра и паметник от бронз с ръст между 4 и 5 метра. Сталин беше стъпил върху пиедестала, сочещ към бъдещето. Нашата бомба беше поставена между двата му крака. Когато се взриви, тя изби краката и събори статуята." ------------ няма жертви
  44. 44) свако
    А дали господин Константинов не би се навил да гръмне и паметника на съветската армия "освободителка"? Изглежда разбира от тези работи. Сигурен съм, 4е ще се справи.
  45. 45) ГОШО
    43ти той човека много работи казва само не казва защо именно тоя ден и час са избрали да гръмнат паметника ,а не например 4часа сутринта през зимата да речем
  46. 46) Хаха Гошо-Драшков
    Гошо, умнико, ти да не си Драшков? Или си от неговите копои? Що не идеш до Борисовата градина да видиш къде е бил паметника на Сталин? Там сега е един барелеф на цар Борис. Навътре в градинката, на поне десетина метра от алеята. Ако Константинов и другорчетата му са искали да има жертви, нищо по-лесно да оставят една чанта на Орлов мост, в тълпата. Тогава никой нямаше да се загледа като сега.
  47. 47) ГОШО
    Да хахо страхотни герой са били почти като тия дето гръмнаха и гарата на Буново
  48. 48) Анархо
    Комунист става от всеки-просто слушкаш,гърбавиш се,въртиш опашка-с други думи всичко онова което е характерно за който и да било пудел,и някакво кокалче все ще се намери и за тебе. Да бъдеш АНАРХИСТ обаче,са ти необходими интелектуална мощ,достойнство и морал,отиващи далеч отвъд дребните еснавски представи за щастие на низшите духом!!!!.
  49. 49) АНАРХО
    Там където е бил паметника на Сталин,един ден ще бъде на неговите взривители-и в това само идиот би се усъмнил.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com