Ще се превърне ли Калининград в ядрен полигон?

Командващият руските сухопътни сили генерал Владимир Болдирев (вдясно) и президентът на Русия Дмитрий Медведев наблюдават военни учения край Оренбург, на 1300 км югоизточно от Москва. Снимка: Ройтерс

САЩ може да се откажат от разполагането на система за противоракетна отбрана (ПРО) в Европа. Но само ако новоизбраният президент Барак Обама прецени, че е неефективна и струва твърде скъпо. Демократите – победители в изборите, явно не си задават въпроса дали тази стъпка е целесъобразна в политически или военностратегически план. Дали заплахата Русия да разположи в Калининградска област оперативно-тактически комплекси „Искандер“ ще успее да спре развитието на кризата, която набира скорост?

izvestia_logo.gifАмериканските медии вече избраха име за поредния цикъл на напрежение в отношенията между Вашингтон и Москва – „зараждащата се калининградска ракетна криза“. Коментаторите усърдно правят сравнения с друга криза – Карибската, и прокарват аналогии.

Според американските колеги решението да се изпратят съветски ракети в Куба било взето, защото Никита Хрушчов сметнал президента на САЩ Джон Кенеди за „прекалено интелигентен и слаб“. С избирането на Барак Обама днешна Русия също била изправена пред изкушението „да провери дали се поддава на натиск и да открие слабите му страни“. Журналистите обаче смятат, че той ще е твърд като кремък и едва ли би могъл да отмени решението на администрацията на Джордж Буш за разполагане на елементи от американската система за ПРО в Чехия и Полша – има фактори, които екипът на Обама не може да управлява.

През последните седем години САЩ отбелязаха сериозни постижения в проучванията, разработването, изпитанията и разполагането на авангардни системи за ПРО. Тази кампания стартира през декември 2001 година – точно когато президентът Буш заяви, че САЩ се оттеглят от съветско-американския договор за ПРО от 1972 година. Сред най-последователните опоненти на Буш в сферата на ПРО впрочем беше сенаторът демократ от щата Делауер Джо Байдън, избран наскоро за вицепрезидент. Навремето – през декември 2001 година – той нарече решението на Белия дом „теологическа мисия“, мотивирана с „идеологически пристрастия и ангажименти“, което довело до „пълно безумие“.

Неотдавна съветникът на Обама по външната политика Денис Макдъно заяви: „Позицията на новоизбрания президент остава същата, каквато беше през цялата кампания – той ще подкрепи плана за развръщане на противоракетна отбрана, щом се докаже, че тази техника е работоспособна.“ Американският лидер наистина има повод за размисъл – оценките сочат, че изграждането на европейската част от системата за ПРО през следващите пет години ще струва 1,6 милиарда долара. В контекста на финансовата криза това означава „тежка ипотека“, която му „прехвърля“ администрацията на Буш. А новият президент има съвсем реални възможности да приключи тази тема. Както пише в. „Вашингтон таймс“, за целта е достатъчно да издири някой учен, „готов да заяви под клетва, че техниката на ПРО е далеч от съвършенството. Впрочем, къде всъщност сте виждали съвършена техника? Този аргумент обаче остарява, тъй като времето показва, че системите за ПРО наистина действат“. По-реалистично ще е все пак да предположим, че без допълнителен натиск от страна на Русия Обама надали ще бие отбой.

И такъв ход вече беше направен – в първото си президентско послание Дмитрий Медведев заяви, че е възможно в Калининградска област да бъдат разположени модерни нападателни оръжия – оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер“. Това решение предизвика вълна от критики на Запад. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер го нарече „погрешен сигнал, отправен в погрешен момент“ – изявлението било направено в деня на президентските избори в САЩ, когато победата на Обама осигурила според германския обердипломат перспективата за „нов импулс в отношенията между Русия и Америка“.

Двете толкова сериозни събития – кулминацията на американските избори и обръщението на Медведев, едва ли съвпадат случайно. Кремъл някак прекалено внимателно подбираше и променяше датата за огласяване на посланието. Целта навярно е била новият президент на САЩ да получи сигнала тъкмо в подходящата минута – ни по-рано, ни по-късно. Нека си помисли след това.

Междувременно ще се опитаме да разберем защо заплахата да бъдат разположени мобилни ракетни комплекси в западния руски анклав предизвика толкова бурни реакции в САЩ и в Западна Европа. Упорито придвижвайки своя трети позиционен район от системата за ПРО към руските граници, Америка (най-вероятно съзнателно) превърна в заложници на тази своя стъпка не само Чехия и Полша, но и държави от Стара Европа като Германия и Франция. Разполагането на 10 ракети прехващачи в Полша и изграждането на радарна станция в Чехия може и да са реална заплаха за Русия, но от един „удар на възмездието“, нанесен с модерни ядрени оръжия, ще пострадат не американците (те са си отвъд океана), а на първо място европейците.

Комплексите „Искандер“ („Ес Ес-26 Стоун“ според класификацията на НАТО) се произвеждат в Подмосковието, където е базата на Коломенското конструкторско бюро по машиностроене. Ако вземем една карта, забодем пергела на границата на Калининградска област и очертаем кръг с радиус 500 километра, в зоната на поражение ще попадне само малка част от територията на Чехия, където се предвижда да бъде разположен радарът. От какво се плаши Западът тогава?

Всъщност калининградският анклав представлява един вид непотопяем руски самолетоносач (или, ако щете, ракетоносец), изпратен дълбоко в „европейския тил“. Утре там може да бъдат прехвърлени „Искандери“, а вдругиден, ако потрябва, и нещо по-далекобойно. Например стратегическа авиация или ракети, изстрелвани от шахти. Същината на руския отговор срещу американската атака е ясна – Калининградска област може да изгуби статута на зона „без ядрено оръжие“. Нещо, което вече е много сериозно! И за Евросъюза, и за НАТО, и естествено за САЩ.

А това означава, че пазарлъкът около разполагането на елементи от американската система за ПРО в Чехия и в Полша ще продължи. Той все повече напомня игра на покер – участниците, чийто брой нараства, държат по една-две карти, но никой не знае какви са картите, сложени по средата на масата с лицето надолу – т. нар. флоп. Можеш да блъфираш и да играеш ва банк. Има обаче и друг ход – да прецениш нещата и да се отървеш от слабите карти. Залогът тук обаче не е само бъдещето на руско-американските отношения. Освен Русия и Америка, в новия цикъл на военна конфронтация се включват НАТО, Евросъюзът, Чехия и Полша, а също и Литва (за американците тя все още е резервен терен, на който да разположат база за прехващачи, ако Полша изведнъж се заинати).

Така че Обама наистина трябва да вземе доста сложно решение.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.