Във Великобритания е по-страшно, отколкото в България

Капка Касабова. Снимка: личен сайт

Официално България може да е най-корумпираната в ЕС, казва Капка Касабова във в. „Сънди таймс“ за своята родна страна, но във Великобритания е по-страшно.

Да разгледаме забележителностите. Аз живея в централния квартал на Единбург, наречен „Броутън“. Той е от онези квартали, където магазини за деликатеси, здравословни храни и независими търговци на вино са настанени в сгради от епохата на крал Джордж и се пъчат самодоволно през деня.

Нощта е друга работа, особено в петък, когато войнствени пияни орди от центъра се изсипват на „Броутън стрийт“. Ако не сте запознати с местните обичаи, бихте помислили, че минавате през бойното поле на малка, но мръсна война. Струйки урина криволичат по паважа, докато слаломирате между купчинки прясно повръщано, изхвърлени кутии от храна за вкъщи, омазани с кетчуп, и случайни оцелели, клатушкащи се в алкохолна мъгла на някой ъгъл, поливащи най-близката кашпа с цветя. На сутринта всичко е почистено отново.

Е, не всичко. В събота сутринта е нормално да минете покрай калабрийски ресторант и да видите, че безупречната му витрина е счупена. И на съседния бутик, и на съседното кафене. В неделя сутринта е нормално да намерите всички автомобили, паркирани на моята улица, със счупени странични огледала. Нормално е да намерите стъклената врата на сградата ми счупена, да я поправите, а след това отново да бъде счупена. Така си върви животът в нашия приятен квартал. И когато посред нощ чуя пъпчиви младежи да тръшкат вратата на входа долу отново и отново, аз съм прекалено уплашена, за да отида и да възразя. Когато видя момче да пикае на улицата, аз съм прекалено уплашена, за да кажа: „Ей, това не е обществена тоалетна.“ През първата ми година във Великобритания бях достатъчно глупава да го правя и едва не ми разкървавиха носа няколко пъти заради гражданското ми поведение. Вече научих урока си. Просто се обръщам на другата страна, тръгвам по-бързо, преструвам се, че нищо не се случва. Това е британският начин, нали?

Откакто пристигнах във Великобритания преди четири години, всекидневните нападения с нож се умножават. Вече се страхувам от случайното насилие – и от подлото също. Ако видя хулиганчета да нападат някого, защото ги е погледнал „странно“, ще се намеся ли? Обзалагам се, че няма. И да, ще се мразя заради това.

Сега нека прекосим цяла Европа и да посетим съответствието на Броутън в централната част на София. Семейството ми има малък апартамент там. Районът е наречен „Белите брези“ и сградите с балкони са наистина бели, въпреки че там брезите са малко. Това е скъп район и миналата година нашата сграда ни зарадва с престрелка между две банди наркодилъри. Оживената незаконна дейност обяснява скъпите коли, подредени по осеяните с дупки улици, пред салони за красота, зали за фитнес и магазини за дизайнерски мебели. Вечер жените си бъбрят на счупените пейки. През нощта бездомни кучета ровят в преливащите от боклук контейнери до паркирани беемвета.

България е официално най-корумпираната страна в ЕС. Гражданското общество е в пелени. Управляващата класа и органите на закона са инфилтрирани от организираната престъпност. „Другите държави имат мафия, заяви бивш шеф на контрашпионажа, но в България мафията има държава.“ Някои гидове в София съветват да не се ходи в нощните клубове, посещавани от „бизнесмени“ с повече от трима бодигарда. Тези мъже са наричани със събирателното име мутри и се отличават със слънчеви очила Gucci и дебели вратове.

Те може да владеят страната, но не са по улиците. Ако оставим настрана бездомните кучета, гниещия боклук и дупките по пътищата, аз никога не се страхувам да се прибирам у дома в тъмното от трамвайната спирка. Никога не се боя, че ще се натъкна на някой пиян, пикаещ във входа, или че някой ще ме наръга с нож, защото съм го погледнала странно. Стъклената врата на нашата сграда никога не е била счупена. Гневните тийнейджъри не носят ножове. Те порастват и стават мутри и тогава могат да носят оръжие. Бедната, корумпирана, посттоталитарна България е много по-безопасна за обикновения човек на улицата, отколкото заможната, цивилизована, постимперска Великобритания.

Защо става така? Заради алкохола, мисля. Алкохол, прекалено много пари и лоша хранителна култура. Средният беден британски младеж има достатъчно пари да си купува редовно пиене, нож, и най-новите модели мобилни телефони. Неговият български братовчед има семейство, на което да разчита, но никакви излишни пари. Той е зает да търси работа или как да емигрира. Унищожаването на публична собственост е губене на време за него. Освен това, в България практически всички с изключение на мутрите са бедни, но на практика никой не повръща по улиците.

Не че всеки хлапак тук е беден. Повечето от тях всъщност са твърде издокарани с марковите си тениски и дрешки за купон, докато не повърнат един върху друг. Великобритания може да се похвали с вековни гуляйджийско-пиянски традиции. Пиеш на празен стомах. Пиеш не, за да се веселиш, а за да забравиш кой си. Пиянската социопатия е норма. Защо не, това е почти очарователно. То ти опрощава всички престъпления, защото по времето, когато сте пияни, вие забравяте всичко, което е смисълът на упражнението.

И макар че хлапаците, които в петък вечер превръщат Единбург във вомиториум (в древния Рим специално помещение, където римляните повръщали, за да продължат да пируват – б.р.), не владеят страната, нито полицията и закона, те владеят нещо толкова важно като улиците. Улицата е мястото, където прекарваме много от своето време. И ако през нощите на уикенда улиците са военна зона, какъв вид на гражданското общество имаме? Евтино, с кучетата на самоомразата, които ръмжат в него.

––––––-
*Писателката Капка Касабова, живееща във Великобритания, е авторка на две стихосбирки и на романа „Разузнаване“, получил наградата на Британската общност за дебютен роман на Азия и Пасифика. През 2002 и 2004 г. получава наградата за журналистика на Нова Зеландия и „Катей пасифик“ за пътепис. У нас наскоро излезе нейният мемоар-пътепис, озаглавен „Улица без име“ (ИК „Сиела“). Капка Касабова е родена през 1973 година в София. Шестнайсетгодишна емигрира заедно с родителите си в Нова Зеландия, където завършва френска филология и публикува първите си творби.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.