Защо Хилари не е подходяща за държавен секретар?

Обама трябва да устои на изкушението да назначи Хилъри, защото няма да може да я уволни

Хилари Клинтън и Барак Обама на предизборен митинг на кандидат-президента в Орландо, Флорида. Снимка: Ройтерс

Има стар принцип – да не наемаш на работа никого, когото не можеш да уволниш. Затова Барак Обама би допуснал огромна грешка, ако избере Хилари Клинтън за свой държавен секретар. Не става дума за това, че изборът би бил ужасен за американската външна политика. Тя със сигурност ще свърши отлична работа – педантично, задълбочено, упорито – както се справяше през осемте години като сенатор от щата Ню Йорк. Но това би поверило задачата за възстановяване на глобалната репутация на Америка (една от централните теми на предизборната кампания и президентството на Обама) на човек със собствени твърди убеждения. Не че са катастрофални – в никакъв случай, поне доколкото знаем. Но различаващи се от неговите – понякога деликатно, понякога остро, но категорично нейни.

Не минаха и две седмици от победата на Обама, и болезненият проблем с Хилари вече изплува на повърхността. За това време демократически Вашингтон премина от състояние на еуфория към свръхтревога, докато кандидатите се боричкат за 8000 административни длъжности (и това без демократическите постове на Капитолийския хълм). „Вашингтон пост“, който отделя няколко страници всеки ден на спекулации чии шансове се покачват и кои падат, отбеляза в скорошен брой под заглавие „Грабвай стол!“, че основното разместване на председателските постове на сенатските комисии изглежда ще остави г-жа Клинтън с празни ръце. „Нада (нищо на испански)? Нула?“, пита изданието, въпреки нейния опит и усилията, които тя (накрая) положи, за да помогне на Обама да надвие Маккейн.

През последните пет дни тя се изстреля на върха на класацията за номер едно на външнополитическия екип на Обама, като задмина сенатор Джон Кери, неуспелия президентски кандидат от 2004 година, и Бил Ричардсън, губернатора на Ню Мексико и съперник от първичните избори. Дръж враговете си близо до себе си, а приятелите още по-близо – изглежда така разсъждават в екипа на Обама.

Или поне донякъде. Да, ако бъде пренебрегната тя би могла да причини известни вреди. Когато Обама говори за двупартийност, това означава не просто протегната ръка към републиканците, но и на демократите, отчуждени от болезнената първична кампания. Сред тях са жените от поколението на г-жа Клинтън и от нейния агресивен тип феминизъм, за които кандидатирането й означаваше, че е дошло тяхното време.

Още по-важни биха могли да се окажат избирателите от бялата работническа класа, които я подкрепиха. До края Обама така и не получи тяхната подкрепа. А за да оцелее в свирепите битки на рецесията, той ще има нужда всички демократи в Конгреса да са на негова страна. Може би дори ще се наложи да действа през главите им, за да поиска всенародна подкрепа за строги мерки в тежки времена. И ще има нужда от онези, които искаха Клинтън.

Вярно е също, че тя знае всичко за външната политика. Най-лошата грешка на предизборната й кампания беше твърдението, че пристигнала в Босна под обстрел (без да си даде сметка, че има репортажи за тържественото й посрещане). Трябва обаче да и й отдадем дължимото – тя наистина е посещавала доста горещи точки.

Наблюдавах я във върховата й форма в сенатската комисия по въоръжените сили преди две години. Сенаторите, които въртяха на шиш ген. Джон Абизейд (тогавашния глава на Централното командване) за Ирак, напразно се мъчеха да се вместят в отредените им шест минути и да зададат въпрос, а не да произнасят реч. Маккейн беше най-зле, размахваше пръст към тавана и избухваше в крясъци срещу невидимия враг – смущаваща гледка в тихата зала. Не и г-жа Клинтън. Тя разобличи генерала, че си противоречи в желанието си да угоди на всички мнения. Би било удоволствие човек да я има за свой адвокат. Така че тя би накарала САЩ да се гордеят с нея като държавен секретар. Но не би била полезна за Обама като президент. Тя няма да го ласкае, едва ли ще му се подчинява, може дори да му се противопостави, макар че не би могла наистина да го измести.

Възторженото посрещане на избирането на Обама в голяма част от света се дължи на обещанието му за промяна. Той твърди, че е лицето на нова Америка, така че дали би искал наистина да бъде представян от едно от най-познатите лица от миналото? Или от някого, който ще се конкурира с него (и ще засенчи Джо Байдън, вицепрезидент и външнополитически специалист)? Външната политика в наше време е интимно занятие, което се върши насаме лично между лидерите, по телефона или на приятелски уж риболовни излети. Ролята на държавния секретар стана по-техническа и все по-малко независима. Питайте Кондълиза Райс. Или Дейвид Милибанд.

Дали Клинтън би била щастлива в подобна роля? Със сигурност не. Неизбежно е да не се съгласява с Обама, и по същество, и по стил. В края на краищата (както той безкрайно напомняше на избирателите), тя подкрепи войната в Ирак в началото, когато той беше против. Тя имаше собствени възгледи за решенията на съпруга й, докато беше президент (за Близкия изток, Балканите, Северна Корея) – много от тях правилни, но с нееднозначни последици. И като стана дума за това, Бил ще има още по-категорични становища.

В този смисъл сложното наследство на съпруга й може да повлече още проблеми. Екипът на Обама проучва евентуални конфликти на интереси, които неговите връзки биха могли да причинят. Ако те съществуват, нима нямаше да са проблем и за нейното президентство? Разбира се, но той може би щеше да има по-голям стимул да ги разчисти набързо, ако тя беше в Белия дом, а не просто държавен секретар.

Всъщност Обама не може да си позволи да поднесе на Хилари трофея на държавното секретарство. При това и за нея, и за съпруга й това би било далеч от наградата, която тя доскоро се надяваше да спечели. Тя ще мрази Обама. А той няма да може да се отърве от нея.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.