Обама, Миша (Саакашвили) и мечката

Грузинският президент Михаил Саакашвили приветства поддръжниците си на конгреса на Единно национално движение в Тбилиси. Снимка: Ройтерс

Една ранена, разгневена мечка е пусната на свобода на север от Тбилиси и всява страх у хората. Тя опустоши тази очарователна страна – преживяващ икономически бум капиталистически анклав, който боготвори Америка, уповава се на превъзнасяния плосък данък и изкорени корупцията за една нощ (една от мерките беше уволняването на всички пътни полицаи).

Един от главните булеварди в Грузия носи името на американския президент Джордж Буш, който посети страната през 2005 година. Всички учат английски език, понякога в ресторанти от веригата „Макдоналдс“, и хората изглеждат учудени от съмненията на Запада за отношението им към руснаците. „Мислехме си, че сме се отървали от тях, а те се върнаха и ни изнасилиха, заявява Александър Рондели, който е директор на мозъчен тръст в Тбилиси. А хората на Запад казват, че трябва да ги посрещнем като гости.“

Архитектът на днешна Грузия е Михаил Саакашвили. Миша, както го знаят всички, е млад, блестящ, харизматичен и завършил в Съединените щати. Той назначава в правителството хора като себе си. Човек остава с усещането, че всеки член на грузинския кабинет е около два пъти по-млад и също толкова по-интелигентен от съответния си американски колега.

Сега, след като през кратката августовска война грузинците бяха смачкани от мечката, те отчаяно искат да се присъединят към НАТО за закрила. И едно от малкото неща, за които Барак Обама и Джон Маккейн се съгласиха по време на предизборната кампания за президентските избори в Съединените щати на 4 ноември, беше, че процесът на приемането на Грузия в Алианса трябва да продължи.

В действителност това е ужасна идея. Избраният за президент Барак Обама се нуждае от нов подход към Русия, ако искаме да избегнем нова Студена война. А ние, американците, трябва освен това да се избавим от сляпото си увлечение по Миша. Погледнете внимателно и ще видите, че Грузия съвсем не е сияещият фар на демокрацията, който американците понякога съзират. „Поради самата същност на своята професия на журналистите им е забранено да разказват истински истории, казва телевизионната журналистка Софо Мосидзе. Ако гледате руска или грузинска телевизия, е едно и също. Това е правителствена пропаганда.“

Мосидзе говори с горчивина, защото преди година телевизията, за която работела, била щурмувана от специалните части, докато водела новинарска емисия. Войниците прекъснали сигнала, а след това набили някои от журналистите. Каналът скоро бил възстановен като проправителствена станция. Впрочем всички национални телевизии на практика са под контрола на властите.

След това дойде войната в Грузия през август. Все още не е ясно как точно е започнала тя, но онова, което е сигурно, е, че версията на Миша – непредизвикано руско нахлуване, което принудило грузинските войски да се опитат да защитят територията на страната, е пълна глупост. Най-правдоподобното обяснение е, че уморен от непрекъснатите руски провокации и окуражен от американската подкрепа, Миша е съзрял шанс да си върне територии, които руснаците отмъкваха.

Това беше изключително безразсъдно и, както документираха правозащитните организации „Хюман райтс уоч“ и „Амнести интернешънъл“, грузинската армия (както и руската) е използвала касетъчни бомби, които са навредили на цивилни. „Възможно беше тази война да се избегне, твърди Нино Бурджанадзе – бивша близка съюзница на Миша, която основа миналия месец нова опозиционна партия. Заради погрешна преценка моята страна беше въвлечена във война, която беше ясно, че ще загуби“, подчертава тя.

Русия се възползва от конфликта на територията на една от грузинските сепаратистки републики, за да нахлуе в същинска Грузия, и ако не бяха енергичните протести от страна на американци и европейци, руските войски най-вероятно щяха да опустошат Тбилиси. Оттогава Съединените щати обявиха, че отпускат на Грузия помощ в размер на един милиард долара. Тук е нужно да напомним, че военната помощ би била прахосване на средства, тъй като грузинската армия никога няма да стане достатъчно силна, за да възпре Русия. Точно обратното, търговията и инвестициите осигуряват на Грузия икономическа тежест в международен план и вероятно биха допринесли за това, да разубедят Русия да извърши нашествие.

Бележка за Обама: би било кошмар американски войски да се обвържат чрез НАТО с Миша. При всички положения Грузия очевидно не отговаря на условията за членство в Алианса, тъй като не контролира цялата си територия, а риториката за НАТО събужда всички погрешни руски националистически инстинкти. „НАТО не е бъдещето на Грузия“, подчертава Ейми Денман – изпълнителен директор на Американската търговска камара в Грузия. Според нея „бъдещето на Грузия е икономическият растеж. Ако цикълът на икономически растеж, в който се намират, продължи, те са в безопасност“, уверена е тя.

Тъй като Русия се държи безотговорно, включително нейната последна позорна заплаха да разположи ракети близо до Полша, за правителството на Обама ще е изкушение да продължи с разширяването на НАТО и може би дори с неблагоразумния проект за система за противоракетна отбрана в Европа (Има толкова по-уместни начини да похарчим парите си!). Вместо това, нека ангажираме Русия, така както ангажираме Китай, като в същото време говорим все така прямо с нея за нецивилизованото й поведение.

Да се удрят мечки за лошо поведение не може да е заместител на трезвата дипломация. Не искаме Барак да бъде друг Миша.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.