Централата на енергийната компания RWE в Дортмунд. Снимка: официален сайт на компанията

АЕЦ „Белене” се превърна в проект, който все по-малко се различава от този за магистрала „Тракия”. Виси въпросът за финансовата му изгода, а германският инвеститор, концернът RWE, когото държавата избра на търг за партньор, се колебае и се пазари. АЕЦ „Белене” е заплашена от провал и отлагане за неопределено време, също като магистрала „Тракия”. Разликата е, че от магистралата остават да се построят към 150 километра, а в Белене трябва да израсне грамадна централа от два блока по 1000 мегавата.

Каква е ситуацията към момента?

Държавата очаква да се включи като инвеститор RWE, голяма германска енергийна компания, която ще притежава 49% от бъдещото дружество на АЕЦ „Белене”. Останалите 51% ще ги притежава държавата в лицето на Националната електрическа компания (НЕК). В случая с магистрала „Тракия” концесията беше дадена на българо-португалско дружество, в което португалската фирма държеше 51%, а останалите 49% - две български държавни фирми. Разликата е 2% в полза на чуждата фирма. За магистрала „Тракия” португалците поискаха гаранции да си възвърнат инвестицията, като държавата им гарантира приход, ако се окаже, че потокът от коли е по-малък от предвидения (защото по изчисленията към онзи момент той е бил около 2 пъти по малък, отколкото е икономически изгодно да се инвестира в магистрала). Държавата пое такива гаранции (ще плаща разликата, ако приходите са малко) за 30 години напред, което предизвика скандал. След 3 годишно забавяне и корекции по договора, той беше сключен, но португалският инвеститор се отказа с оправданието, че не може да намери кредити при новите условия. Строителството на магистралата се отложи за неопределено време и в бъдеще вероятно ще инвестира само държавата.

Работници демонтират съоръжения от стария строеж на АЕЦ “Белене”. Снимка: Булфото

В случая с АЕЦ „Белене” държавата при преговорите предлага на инвеститора RWE вариант гарантирано да изкупува тока за 15 години напред. Срокът е по-малък от магистрала „Тракия”, но това се дължи само на по-голямото количество продукция и парични постъпления, в сравнение с пътните такси. Германската компания се колебае, прави анализи дали няма да й е по-изгодно да си продава тока на свободния пазар, без обвързване с българската държава. Но още няма сключен договор, само пазарлъци.

В началото на ноември в германските медии изтече една обезкуражаваща за България новина – надзорният съвет на RWE отложи решението си за включване на компанията в АЕЦ „Белене”, като представител на съвета заяви, че за тях сигурността е приоритет и това е причината за отлагането. Според други съобщения част от акционерите и синдикатите са били против да се разглежда сега този въпрос.

Същевременно от доста време компанията RWE е атакувана от зелени в Германия да не се включва в българския проект. Има публикации в германски вестници, например „Тагесцайтунг”, в които се изтъкват опасностите от новата българска атомна централа, която ще се строи в земетръсен район, където има жертви от земетресение през 1977 г. и предупреждения на учени за проекта.

Очертава се особена ситуация, усложнена и от финансовата криза, която ограничава кредитите. България се надява на включването на RWE, а в крайна сметка проектът може да се окаже неизгоден финансово. В региона се строят нови енергийни мощности – в Гърция, Турция, Румъния и др. В самата България се очаква за времето, докато се построи АЕЦ „Белене”, да изникнат енергийни мощности колкото двата блока на АЕЦ „Козлодуй” - само от вятърни и соларни инсталации, а никой не ги слага в сметката. И в момента енергийните мощности в България са достатъчни да покрият нуждите на страната. От тази гледна точка проектът за “Белене” се превръща във финансов проблем, кредитите от банки стават по-малко възможни. Липса на финансиране замрази изграждането на АЕЦ “Белене” преди 20-ина години.

Българският финансов дял в изграждането на АЕЦ „Белене” трябваше да се осигури с консолидиран заем от няколко банки. Освен с банката на Газпром – Газпромбанк, преговори са водени с “Джей Пи Морган”, “Голдмън Сакс”, “Дойче банк”, “Лемън брадърс”, “Креди Сюис”, “Сосиете женерал”, “Уникредит” . Част от тях са отказали да участват, някои фалираха. НЕК избра френската банка ПНБ “Париба”, която беше консултант по приватизацията на Електроразпределителните дружества, да намери банките, които ще отпуснат пари за “Белене”. Самата „Париба” отказа да участва с кредити в проекта АЕЦ „Белене”.

Логото на германската енергийната компания RWЕ. Снимка: сайт на компанията

Кои банки ще участват от страна на RWE още не е изяснено, защото и самото участие на компанията не е 100% сигурно. Преди 2 дни премиерът Станишев при посещението си в Германия се срещна в Берлин с Юрген Гросман, председател на президиума на RWE, за да дискутират интереса им към българския енергиен пазар. Разговаряли са за проекта за нова атомна централа в Белене, за газопровода “Набуко” и за инвестиции в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), писа „Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Очакваме технически екип на германския концерн, който участва в преговорите, да пристигне всеки момент в София, заяви изпълнителният директор на Енергийна компания “АЕЦ Белене” Йордан Георгиев. Той отрече да е чувал за какъвто и да е отказ на германците от сделката. НЕК очаква финализиране на договора до средата на декември, каза изпълнителният й директор Любомир Велков. Информацията, която идва от концерна и близки до него източници от германска страна обаче е противоречива. Според едни – надзорният съвет на RWE бил против подписването на договора, но президентът на компанията настоявал за участие в АЕЦ “Белене”(в. „Ди Велт” от 22 ноември т. г.). Според повечето съобщения има само отлагане на окончателното решение на надзорния съвет на компанията за следващо заседание.

Кранове демонтират съоръжения от стария строеж на АЕЦ “Белене”. Снимка: Булфото

От различни среди в енергетиката у нас се чуват различни версии за протакането с решението на RWE да участва. Според една от тях RWE иска да вземе проекта за изграждане на ТЕЦ “Марица Изток 4”, за който кандидатстват и италианската “Енел” (която притежава ТЕЦ “Марица Изток 3”), и американската AES (която изгражда заместващата мощност ТЕЦ “Марица Изток 1”), има и други конкурентни енергийни компании. Българското правителство изнудвало германския концерн, че няма да получат въглищната централа, ако не влязат в АЕЦ „Белене” като стратегически инвеститор, твърдят някои източници в енергетиката.

RWE кандидатства за четвъртата въглищна мощност в комплекса, в съвместно дружество с Мини “Марица Изток”. Накрая може да се окаже, че RWE влиза в акционерното дружество за строителство и експлоатация на АЕЦ “Белене” заедно с класираната на второ място белгийска “Електрабел”, но на по-късен етап да излезе от атомния проект и остави дела си на белгийците, прогнозират наблюдатели в енергетиката.

В условията на финансова криза и намалено търсене на електроенергия се прави преоценка на всички проекти за нови мощности. “В дългосрочен план очаквам, че никой няма да инвестира в електрически централи, освен ако няма сигурност, че ще има възвращаемост на вложението”, прогнозира Мит Браун , главен директор на клона на Poyry Energy Consulting в Лондон по време на Третата годишна Европейска конференция за ядрена енергетика, която се проведе в София през ноември. “Никой не би желал например да изгради нова ядрена мощност и да открие, че пазарът на електричество се е свил”, обяснява Браун. Според него такъв риск има, особено във Великобритания.

Атомният ток се славеше досега като евтин и чист по отношение на емисии на въглероден диоксид, серни и азотни окиси, разрушаващи озоновия слой на атмосферата и с относително неголемите колебания в цената на ядреното гориво. “Но има опасност от намаляване цената на газа и въглищата, така че крайната цена на производство на електроенергия от АЕЦ , може да се окаже значително по-висока от очакваната”, твърди анализаторът. Върви се към изравняване на цената на електроенергията независимо от източника, от който е получена. Въпреки това Браун смята, че в дългосрочен план ядрената енергетика може да се окаже добро капиталовложение. Но съществува политическо решение, побърза да допълни той.

Според изпълнителния директор на НЕК Любомир Велков, преговорите с RWE са пред приключване и сделката ще бъде подписана до 15 декември.

Хармут Пам, вицепрезидент на „Ядрени централи - RWE Power”, по време на европейска конференция за ядрена енергетика в София този месец. Снимка: Таня Киркова

Бихме инвестирали в Европа само в първокласни реактори, тъй като не искаме да губим нашата репутация, заяви Хармут Пам, вицепрезидент на „Ядрени централи - RWE Power”, по време на европейска конференция за ядрена енергетика в София. Той обяви, че АЕЦ “Белене” е проект, който изпълнява всички условия на ядрената стратегия на германския енергиен концерн. “България има подходяща ядрена инфраструктура. Вярваме, че реакторите А2-92 принадлежат към първокласното трето поколение реактори, които вече се предлагат като готови модели на доставчиците. Ние от RWE знаем, че българската общественост внимателно наблюдава този проект и дано България даде хубав пример с реализацията му. Насочени сме към “Белене”, гордеем се, че ще бъдем сред основоположниците на тази централа. Вярваме в нейния успех.” Хармут Пам обаче отново не се ангажира с дата, на която RWE ще подпише договора за създаване на съвместно дружество с НЕК – “Енергийна компания Белене”. То трябва да бъде с капитал 2-2,5 млрд. евро.

В интервю за e-vestnik Георги Касчиев, професор във Виенския университет и бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (сега Агенция за ядрено регулиране) каза, че от RWE са го питали за техническата и икономическа обоснованост на проекта. Забележки на Касчиев дори залегнали в становище на компанията, разпространено чрез радио “Дойче веле”. В документа RWE настоява да анализира отново техническата концепция на проекта ”Белене”, разрешителните процедури, въпросите за икономическата ефективност, финансирането и безопасното складиране на отработеното ядрено гориво. Според Касчиев финансовата криза ще спре отново българския проект за втора атомна централа.

Правителството отпусна 300 млн. лева от бюджетния излишък за новосъздадения енергиен холдинг, които са пряко предназначени за “Енергийна компания Белене” и планира в бюджета за 2009 г. още 900 млн. лева за нея. Излиза, че държавата е готова, независимо от финансовата изгода, да строи „Белене”.

Еколози протестират пред банка “Париба” в София срещу финансирането на АЕЦ “Белене”. Снимка: Булфото

Проектът е успех за руската „Атомстройекспорт”, компанията изпълнител. Русия възлага големи надежди да построи за пръв път АЕЦ в рамките на Европейския съюз. В последните години руски централи се строят само в Иран и Индия, водят се преговори във Виетнам и Китай. По-рано тази година Русия потвърди готовността си да финансира изграждането на АЕЦ “Белене”. Тя заложи 3,8 млрд. евро за строителството на българската централа в бюджета си за следващите 2009-2010 г. Но при резкия спад на цените на петрола и суровините, финансовата стабилност на Русия е под въпрос и не е ясно след година какви ще бъдат нейните възможности да финансира подобни проекти. НЕК поръча на “Атомстройекспорт” оборудване за „Белене”. По договор то ще струва 425 млн. евро.

RWE спечели конкурса за стратегически партньор на НЕК с предложението си да даде 1,275 млрд. евро за 49% от бъдещата смесена компания. Германският концерн обещал също да отпусне корпоративен заем от 300 млн. евро за текущи разходи и закупуване на оборудването на централата. НЕК щяла да получи и премия от 550 млн. евро за покриване на капиталовите разходи по проекта. На второ място е белгийската компания “Електрабел”, собственост на GDF Suez. Финансовата криза може да принуди германците да поделят с белгийците акциите и разходите. Вицепрезидентът на RWE Хармут Пам съобщи, че са поканили “Електрабел” да се включи в проекта. Германският енергиен концерн развива и трите направления на енергийния бизнес – конвенционални централи с въглища, възобновяеми енергийни източници и АЕЦ.

Компанията иска да разшири „ядрения си хоризонт” – по-специално във Великобритания и в Централна и Югоизточна Европа. RWE е една от шестте компании, допуснати до втория кръг на конкурса за изграждане на трети и четвърти блок на АЕЦ “Черна вода” в Румъния, които трябва да са готови до 2014-2015 г. Румънският атомен проект е по-евтин от българския. Дори да бъде подписан договор с RWE, ако финансовите условия се окажат неизгодни, проектът може „да замръзне”. По подобен начин пропадна и подписаният договор за магистрала „Тракия”.