„Любов необяснима“ на десните в Европа към Кремъл

Никола Саркози (вляво), президентът на ЕК Жозе Барозу и Дмитрий Медведев в президентската резиденция край Москва. Снимка: Ройтерс

В годините след 1945 преобладаваше схващането, че десноцентристките партии на Европа са враждебно настроени към Русия. Шарл де Гол изплаши Франция с думите, че Червената армия е на разстояние само два етапа от колоездачната обиколка Тур дьо Франс от френската граница. Конрад Аденауер, първият канцлер на Западна Германия, отказа да признае която и да е държава, която има отношения с руския сателит на изток от Берлинската стена. Британската министър-председателка Маргарет Тачър подкрепи квалификацията империя на злото за Русия,  а германският канцлер Хелмут Кол укроти внушителните демонстрации срещу американските ракети, насочени срещу съветски ядрени ракети със среден обсег. За разлика от десницата, европейската левица прекарваше значителна част от времето си в търсене на оправдания за всички прищевки на Кремъл.

Днес сме свидетели на странен обрат. Най-големите поддръжници на премиера Владимир Путин и президента Дмитрий Медведев, които се опитват да създадат нов авторитарен режим и да променят границите на Европа със сила, са лидери на десния център. Италианският премиер Силвио Берлускони говори снизходително за Барак Обама и слънчевия му загар, но когато става въпрос за Путин, е целият в усмивки. Германският канцлер Ангела Меркел отиде в Тбилиси, докато руски танкове минаваха през оспорваните анклави Южна Осетия и Абхазия, и привидно показа солидарност с обсадените грузинци, казвайки, че могат да се присъединят към НАТО. Но в Берлин говорителите на канцлера казаха, че тя въобще не е имала предвид подобно нещо.

Най-любопитният завой от 180 градуса е този на френския президент Никола Саркози. В предизборната кампания през 2007 г. Саркози заклейми мълчанието за убитите 200 000 души в Чечения от руснаците и обеща да покани стария враг на Путин – Гари Каспаров в Елисейския дворец. Днес Саркози реши да бъде новият, най-добър приятел на Русия. По време на грузинската криза той каза в Москва, че е напълно нормално Москва да защитава правата на рускоезичното население отвъд руските граници.  Последва нещо още по-лошо, когато Кремъл отговори на победата на Обама с изявлението, че ще разположи ядрени ракети с малък обсег в Калининград, близо до Полша, където Имануел Кант написа „Към вечния мир“. Градът, известен преди като Кьонигсберг, напомня за историческото желание на Русия да има присъствие далеч зад границите си.

Вместо да поиска от руснаците да спрат приказките за нова надпревара във въоръжаването с ракети в Европа, Саркози каза на сияещия Медведев на срещата на върха ЕС-Русия в Ница, че истинският проблем е решението на поляците и чехите да приемат американското предложение да базират на своя земя противоракетния щит. Това предизвика яростна реакция на Полша и Чехия, които напомниха, че са суверенни държави и определят сами външната си политика и военните си съюзи. Мерси боку. Саркози отчужди източна Европа с прокремълския си уклон.  Други консервативни правителства в Европа непрекъснато намират оправдания за Кремъл. Италиански политици твърдят, че енергийната зависимост на Италия изисква мек тон с Русия.

Берлускони нанесе почти фатален удар на проекта „Набуко“, който предвижда доставки на петрол от Каспийско море, без преминават през руска територия. Сега той подписа и т.нар. проект „Южен поток“ с Кремъл, който ще остави Италия на благоволението на руската енергийна политика. Във Великобритания бивши дипломати консерватори намериха доста оправдания за инвазията на Русия и осъдиха отговора на Грузия. Малкълм Рифкинд, бивш външен министър и виден член на Торите, защити Путин в Камарата на общините, а депутати от Консервативната партия са в една и съща група Съвета на Европа с кликата на Путин от Държавната дума.

Междувременно някакви критики срещу новия авторитаризъм на Путин могат да бъдат чути само в либерални, леви и правозащитни кръгове. „Хюмън райтс уоч“ и „Амнести интернешънъл“ отдавна критикуват ерозията на силата на закона и свободата на изразяване в Русия. Британският външен министър Дейвид Милибанд, който е лейбърист, говори в Киев за навика на Русия да се отнася към съседите си като към васали или врагове.

Шведският външен министър и най-опитният дипломат в Европа Карл Билд, който е либерал, също се изказва с по-твърд тон. Левият френски вестник „Либерасион“ бе най-големият критик на руската политика на експанзия.  Сигурно е, че по-голямата част от европейската левица, включително Социалдемократическата партия в Германия, намира за по-лесно да критикува страховете и надеждите на грузинци и украинци, отколкото да говори открито срещу Русия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.