Идва часът на атеистите

Невярващите се опълчват на влиянието на религиите в политиката с рекламни кампании

„Вероятно няма Бог, така че спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота!” Този слоган ще краси лондонските автобуси от средата на януари. Става дума за първата атеистка кампания във Великобритания, финансирана от анонимни граждани. Начинанието се радва на изненадващ успех. В началото идеята е да се съберат 5 500 паунда (около 6 500 евро) и само за два дни постъпват десет пъти повече от предвидените средства. И това не е изолиран случай. Тази седмица във Вашингтон проходи още една подобна кампания. Различните публикации срещу религията стават автоматично бестселъри, а в Испания расте броят на заявките за отказ от религиозна принадлежност (т. нар. апостазия). Изглежда е дошъл часът на невярващите. Дали атеизмът ще успее да мотивира по-активно самоосъзнаване на обществото?

Не е лесно да признаеш, че си атеист, т. е. че не вярваш в съществуването на Бог, според биолога Ричард Даукинс, известен още с прякора „ротвайлера на Дарвин” заради яростната му защита на еволюционната теория. Положението на атеистите в днешна Америка е като това на хомосексуалистите преди 50 години, пише Даукинс в своето есе „Миражът за Бог”, чийто продажби достигнаха 1,5 милиона копия. Атеистите са много повече, отколкото си представят хората, особено сред образования елит, продължава авторът. Проблемът е, че за разлика от религиозните групи, не са организирани. „Едно добро начало би било да се създаде едно критично мислещо ядро от тези, които искат да излязат наяве и по този начин да се мотивират и останалите да последват примера им. Така може да се вдигне доста шум!”

И наистина значителен шум успя да вдигне гореспоменатата кампания с английските атеистки автобуси на Британската хуманистка асоциация. Тази организация си поставя за цел да разклати привилегированата позиция на религията в областта на законите, образованието и медиите, както обявява в своя сайт. Един от най-бележитите спомоществователи на начинанието е самият Даукинс. Кампанията стартира на 21 октомври с призив за събирането на 5 500 английски паунда, колкото струва да се плати излагането на рекламата върху 30 автобуса в продължение на един месец. Сумата бе събрана само за два часа, а два дни по-късно достигна 58 900 паунда. В момента начинанието вече разполага с бюджет от близо 150 000 евро.

Дарителите се чувстват лишени от глас, тъй като правителството и въобще обществото обръщат прекалено много внимание на религията и нейните лидери и пренебрегват атеистите, посочва от лондонския си офис Ханне Стинсън, директор на Британската хуманистка асоциация. От другата страна на Океана Американската хуманистка асоциация също стартира подобен проект поставяйки върху 200 автобуси във Вашингтон лозунга: ¨Защо да вярваме в Бог? Бъди добър заради самата доброта!¨

Новият атеизъм се настани също и в книжарниците. Цял поток от бележити учени и интелектуалци се надпреварват да дадат своя принос в диалектическата битка срещу религията. В „Миража за Бог” Даукинс излага своята хипотеза, че Бог не съществува, че човек няма нужда от религия, за да бъде морален и че е възможно и нерелигозно обяснение на корените на вярата и морала. Друг автор, Кристофър Хитчънс, защитава в книгата си „Бог не е добър” тезата, че религията дава грешно обяснение на произхода на човека и космоса, че създава опасно сексуално потисничество и че се основава върху илюзии. Във Великобритания са продадени 150 000 копия от тази книга, в Испания – 12 000. В САЩ авторът на „Краят на вярата” философът Сам Харис разбива с аргументи всички големи изповедания – юдаизма, християнството и исляма. Зачерква ги като официално призната лудост, тъй като смята постулатите им за ирационални, архаични и взаимно противоречащи се (200 000 продадени копия).

В Италия, математикът Пиерджорджо Одифреди издаде „Защо не можем да сме християни?”, която също достига 200 000-ни продажби само в страната. Във Франция Мишел Онфре успя през 2005 да постави своя „Трактат по атеология” сред бестселърите на годината с 209 700 продадени копия. Цифрите изглежда сочат повишен интерес към критиката на религията. Въпреки това Одифреди предпочита да не прибързва: „Голяма част от населението оценява тезите на разума и науката, но все още става дума за едно малцинство, което няма широк достъп до медиите.”

Иронично, но според специалистите именно религиозният фанатизъм е сред причините за активизацията на това ново атеистко течение. „Разширението на сферата на влияние на религията кара хората да застанат нащрек”, обяснява теологът Хуан Хосе Тамайо от Университета „Карлос Трети“ в Мадрид. „Религиите тръгват от един агресивен модел, както социално, така и културно, тъй като винаги претендират да отвоюват свое публично пространство, искат да диктуват в личния живот на хората и да имат политическа тежест. Всъщност целта на религията е да превърне държавата в религиозна.” Философът Рейес Мате, преподавател от Висшия съвет за научни изследвания е съгласен с тази теза: „Критиката към религията се възобновява всеки път, когато се подновяват претенциите религията да бъде основното морално начало на демокрацията.”

Когато се говори за интегризъм обикновено се цитират примери от мюсюлманските страни, но този феномен се среща и в самото сърце на Запада. Според Тамайо в САЩ например по време на президентската кампания през 2004 се стига до силна политизация на религията. Двамата тогавашни кандидати Джон Кери и Джордж Буш се надпреварваха да декларират, че вярват в Бог. Да не говорим за училищата в някои щати, които искат да се въведе официално в учебната програма креационизма (теорията, че Бог е съдал света) и теорията на интелигентния дизайн, която съвпада с буквалната интерпретация на Библията. Западните религиозни лидери, например папа Бенедикт XVI или евангелистките църкви в САЩ, претендират да влияят върху политиката, понеже вярват, че тази социална дейност има нужда от религиозна легитимация, обяснява Тамайо. Освен това изискват етиката да се базира в едно непреходно същество, тъй като на практика не признават политиците като морални водачи. В същото време претендират „свещените” текстове, които са по същество митологични и символични, да бъдат признати за исторически и научни доказателства.

Именно за това навлизане на религията в личния живот се обяви през октомври на синода в Рим кардинал Антонио Мария Роко Варела, президент на Испанската епископална конференция. Той разкритикува остро лаицизма, т.е. принципа, според който хората, обществото и най-вече държавата са независими от каквото и да е религиозно изповедание или организация. Кардиналът отсече: „Модерната държава, в условията на радикален лаицизъм, доведе до създаването на тоталитарните режими на съветския комунизъм и национал-социализма през 20-ти век.” И затова Роко Варела защитава активното участие на Църквата както в личния живот, така и в законодателните дебати.

Много испанци реагираха на тази религиозна офанзива подавайки молба за апостазия (отричане от църквата). В първите шест месеца на 2008 подобни искания са направили 529 граждани, което превъзхожда с много общите цифри за предходни години – 287 през 2007 г. и 47 през 2006 г., по данни на Испанската агенция за защита на личните данни. Мадридската община „Ривас” отвори през март специален офис, за да улесни процедурата по апостазия. За по-малко от месец там се получиха над 1000 запитвания от цяла Испания. Основното притеснение на хората бе преизбирането на кардинал Роко Варела начело на Епископалната конференция. И не става дума само за тези, които се отричат официално от религията. Самата религиозна практика е в упадък. Ако през 1998 г. 83,5% от испанците се смятаха за католици, то 10 години по-късно този процент пада до 78%, според януарския барометър на Центъра за социологически проучвания.

Но цифрите не отразяват с точност реалността. Тези 78%, които казват, че са католици, са такива по кръщение и по някои други религиозни идеи, с които са били възпитавани в детството. Вече като възрастни това възпитание нерядко се прекъсва и често се стига до религиозно безразличие. Цифрите сред младите са още по-показателни. 46% от младежите между 15 и 24 години се смятат за агностици, атеисти или въобще безразлични към религията, според доклад на Фондация „Сантамария“ от 2005 г. (За сравнение през 1994 г. този показател е само 22%.) Освен това 39% се определят като непрактикуващи католици и само 10% като практикуващи. Една от причините за спада на броя на вярващите е непопулярната позиция на Църквата към важни актуални теми, като например закона за хомосексуалните бракове, аборта и въобще сексуалността, според един от авторите на доклада социолога Хуан Гонсалес-Анлео.

Новият атеизъм се бори срещу религията в диалектичен спор. „Нашата враждебност към религията се ограничава в словото. Нямаме намерение да слагаме бомби, нито да обезглавяваме, нито да убиваме с камъни, нито да палим клади, нито да разпъваме на кръст, нито да разбием някой самолет срещу небостъргача на противника”, пише Даукинс. Всъщност самият лозунг на атеисткия автобус включва думата „вероятно”, с което признава, че така, както няма доказателства за съществуването на Бог, няма и за несъществуването му. „Не е нужно да сме в опънати отношения с Църквата”, смята философът Хесус Мостерин, член на Висшия съвет за научни изследвания. Според него макар и да не вярваме в нея, религията трябва да се запази с любопитство и симпатия като още една фолклорна традиция.

Критиката към религията съществува от край време, но особено през 19-ти век се сдобива с важен съюзник – науката, обяснява нобеловият лауреат физикът Стивън Уайнбърг пред „Ню Йорк Ревю ъф букс”. „Смятам, че между наука и религия съществува ако не несъвместимост, то поне напрежение, което постепенно е омаломощило религиозната вяра, особено на Запад, където науката е напреднала много.” Според Уейнберг науката обяснява по-добре света от религията и утвърждава ролята на човека като важен участник в съзиданието. Друг от най-уважаваните физици в света Стивън Хоукинг отсича: „Законите на вселената не оставят много място за чудеса, нито за Бог.”

Наука и религия не могат да живеят в мир, казва математикът Одифреди. „Науката приема само емпирично, математически или логически потвърдени истини. Религията, поне католическата, се базира в една книга отпреди 2000 години и на догматичните постулати на синоди и папи. Трудно можем да си представим по-противоречиви доказателствени похвати.”

Но можем ли да живеем без Бог? Отговорът не е еднозначен. Носителят на Нобелова награда Уайнберг признава, че е трудно да не вярваш, но все пак е убеден, че вярата неминуемо запада в развитите страни. И допълва, че просъществуването на религиозните практики в продължение на векове не гарантира, че просъществува също и вярата. Трябва да разграничим религията, като социална конструкция, от вярата като лично духовно преживяване, обяснява Тамайо. Църквите са институции, с важно социално-политическо съдържание, които в днешно време дори не предполагат автоматично съществуването на дълбочина на вярванията, допълва Одифреди. Това обяснява защо църквата продължава да съществува дори когато вярата замира. Според физика Хорхе Вагенсберг в бъдеще също ще продължава да има вярващи, понеже вярата ни е вменена „по фабричен път”. Психологията на развитието, познавателната антропология и невронауката доказват, че еволюционно сме програмирани да вярваме.

Други са убедени, че отговорът е в науката. Всички вярваме в нещо, признава Одифреди. Въпросът е в какво трябва да вярваме. Според него науката може да ни предложи и една духовна представа за света, като покаже как зад привидния хаос във вселената всъщност цари дълбок ред. Неговото заключение е, че именно науката е днешната истинска религия, докато старата религия е просто сбор от суеверия. Така че ако някой тръси в какво да вярва може спокойно да вярва в науката.

По в. Ел Паис

Здраве, Наука & Tex