СофияПловдивВарнаБургасРусе

Димитри Иванов – от „агент“ до вражески контингент

Оказва се, че сред журналистите има и хора, които са отказвали да изпълняват поставените им задачи и заради това са се превръщали във „вражески“ елементи, пише агенция „Блиц“. Именно такъв е случаят на журналиста Димитри Иванов. Това стана ясно в емисията в петък вечерта по bTV, където продължава запознаването с дейността на известните телевизионни лица от близкото минало, за които Комисията по досиетата установи принадлежност към комунистическите служби.
Като млад редактор в БТА, Иванов е обект на редица доноси от страна на сътрудници на службите. Без да предполага, материалите на журналиста са били внимателно следени. В три последователни донесения се подчертават високите интелектуални качества на Димитри.
В донесение от агент Дончо през август 1957 година той е описан така: „Димитър е стегнат, приветлив и учтив като фрацузите, но и скрит и притворен като тях.“
Пикът на донесенията срещу него настъпва през 1958 година, когато агент „Найденов“ докладва: „Димитри Иванов изпъква като един чужд на нашата съвременност елемент, пленен от всичко западно.“
Стига се до 1960 година, когато постъпва предложение за вербовка.
На срещата си с оперативен работник от ДС Димитри Иванов тактично отказва да подпише декларация за сътрудничество, но слага подписа си под документ, че ще запази разговора в тайна.
Това обаче се оказва достатъчно той да влезе в картотеките като агент „Асен“, по-късно преименуван в „Стефан“ по собствено желание.
След напускането си на БТА, Иванов „се озлобява срещу режима“ и според донесения срещу него, включително и от страна на Кеворк Кеворкян, излиза от „идеологическия контекст“. Кеворкян, който публично величае партньора си във „Всяка неделя“, пише в донос до ДС, че Димитри Иванов е “слушал новините на Би Би Си” и се е опитвал да ги адаптира във “Всяка неделя”. “Една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно, без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информационен контекст, крие сериозни опасности” – гласи едно от сведенията на агент Димитър от 1979 година. В донос от 3 март 1982 г., дежурният звукорежисьор в телевизията цитира Иванов, който излизайки от предаване заявява: „Пак бях принуден да лъжа народа и да говоря обратното на това, което е.“
През 1984 година той е изключен от агентурния апарат: „Не изпълнява поставените му задачи, като се оправдава със служебна заетост“.
Така от агент, Иванов е прехвърлен към „вражеския контингент“.
Службите не са доволни и от друг свой агент – Александър Авджиев, който е вербуван като студент през 1984 година. Шест години по-късно, той е изключен от системата с мотива: „Не е съобщавал оперативно значима информация.“
Говорителят на Желю Желев Валентин Стоянов е вербуван главно заради румънския си език. Службите дори планират да съдействат на Стоянов да постъпи на работа в Института по балканистика на БАН. Той е посочен и като добър кандидат за резидентурата на разузнаването на Българска телевизия, ръководена според документите от Иван Гарелов.
В рапорт от 16 юли 1982 г. се казва: „Целта е да се насочи да работи в седмичната програма „Панорама“ и с помощта на Талев (псевдоним на Иван Гарелов) постепенно да се изгради и лансира като специалист по англоговорящите страни.“
Този замисъл обаче не се осъществява, защото „Панорама“ не е обособена като самостоятелна редакция.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.