С магарета срещу боклука – африканският опит

Улица в град Кано, Северна Нигерия. Снимка: Ройтерс

Изправен до входната врата на къщата си, Баларабе Идрис гледа с погнуса към земята: пластмасови пликове, амбалажна хартия, остатъци от риби, а над тях се вият рояци мухи и маларийни комари. Най-големият град в Северна Нигерия – Кано, е гигантска боклукчийска кофа под открито небе. „Всеки ден е така. Хората изхвърлят всякакви боклуци направо на земята. В квартала няма сметище“, казва Баларабе. В жегата вонята става още по-непоносима. Гледката е същата почти навсякъде в града с 5 милиона жители, без да се броят близо около милион приходящи, които идват всеки ден на работа или да търгуват.

„Всеки ден Кано произвежда около 2725 тона боклуци, но успяваме да съберем едва 800. Останалите са пръснати по улиците“, казва пред Гарба Юсуф, комисар (министър) на околната среда в щата Кано. „Това е най-страшното екологично предизвикателство“, казва той и изрежда заплахите за общественото здраве: полиомиелит, малария, тиф, диария, холера и т.н. „Когато говорим за управление и преработка на отпадъците, проблемът е троен: първо човешкият фактор, второ политическата воля и накрая наличните ресурси – човешки и материални“, обяснява Хасам Муса Кари, директор на службата за събиране и преработка на отпадъците в Кано. Според него най-големият проблем са хората: те изхвърлят боклуци навсякъде и смятат, че правителството и общината са длъжни да ги събират. Общината е засипана с планини от боклук. Тя разполага със 70 камиона, от които 12 са негодни, с 3942 боклукчии и годишен бюджет от 436 милиона найри (3,5 милиона долара). Теоретично в града има 400 центъра за складиране на отпадъци и четири сметища.

„Нямаме избор. Хората изхвърлят боклуци където им падне, защото няма определени за това места“, казва Салису Ахмад, изтърсвайки усърдно чувал за смет в мръсна локва зад къщата си в стария град – плетеница от тесни улички, недостъпни за боклукчийските коли. Преди шест години общинските власти създадоха компания за преработка на боклука в торове и биогорива. Но по неясни причини тя бе закрита още преди да започне да действа. През 2004 на същите власти им хрумна да купят 500 магарета, с които да събират и извозват сметта от стария град. Но жителите и опозицията веднага се възпротивиха и идеята беше изоставена. „Можехме да използваме магарета, за да влизаме в уличките, където не могат да се движат камиони. Така се прави например в Саудитска Арабия и Чад, и ние смятахме, че идеята е добра“, продължава Кари. „Опозицията ни нарече реакционери и правителството на щата беше принудено да се откаже“, добавя той. Жители на града смятат, че решението с магарета е абсурдно: „Трябва да се купят, но след това да се хранят, да се паркират, а и на всичкото отгоре ръсят нечистотии. По-добре да си вземем ръчни колички“, настоява Игири Уест, екологичен активист.

През 2005 г. правителството направи друго предложение: да наема хлапаци, които да събират изхвърлените из града пластмасови торбички, закачени по огради и клони на дървета, за да бъдат рециклирани. „В град, който произвежда всеки ден стотици тонове боклук, събирането на няколко килограма не е никакво решение. Затова нищо не се променя“, казва Игири Уест.
По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.