Андрей – човекът, който пипа всички модели на „Плейбой“

Фотошоп може всичко,освен да прибавя настроение,казва арт-директорът на популярното мъжко списание

Криси – момиче на месец октомври. Тя ще бъде и на корица на януарския брой на списанието. Снимка: „Плейбой“ – България

Наистина ли са перфектни моделите от най-популярното мъжко списание в света „Плейбой“? Много хора, предимно жени, си задават този въпрос, гледайки гладките кожи, изваяните форми на дамите, чиито тела запълват страниците на списанието. Мъжете пък не се интересуват от това, повечето от тях се питат – кои ли са късметлиите, които пипат тези тела.

Андрей Михов – арт директорът на българския „Плейбой“ пипа детайлно телата на всички момичета – „пипа“ с „Фотошоп“. Той обработва всички снимки в списанието и отговаря за всеки един кадър, подбран от фотографа и редактора. А моделите го обичат, защото той заличава техните, макар и малки, недостатъци.

Андрей е звършил финанси и никога не е учил полиграфия и дизайн. От 8 години обаче работи в тази сфера. Започва с вестници – „Дума“, „Монитор“. Впоследствие е поканен за зам.-арт директор в „Плейбой“. Повече от 4 години вече е арт директор в списанието.

„Не бях работил в списание и бях доста шокиран, защото е много различно от работата във вестника“, казва Андрей. Във вестника напрежението е ежедневно, но вечер, когато се затвори, някак напрежението утихва. Списанието излиза веднъж месечно, но пък има непрекъснато напрежение, заради по-високото ниво.

Андрей пред компютъра в редакцията. Снимка: Личен архив

Ако направиш грешка, тя ти тежи цял месец. Можеш да забравиш да изтриеш някой етикет на бельо или дреха. Грешките в сесиите са най-недопустими, тъй като читателите са съсредоточени най-вече в снимките.“

Андрей предпочита, когато работи, да няма хора около него, защото все ще се намери някой „случайно“ да се завърти по няколко пъти около компютъра му. „В началото като започнах в списанието, се случи да работя цяла нощ. На сутринта чистачката влезе в офиса и се въртеше около моя компютър. В това време не се усетих, но тя видя на монитора ми една огромна гърда, която аз обработвах в момента и леко се стресира жената. Кой знае какво си е помислила“ (смее се).

Жените, които се снимат в списанието, не са еднакви – от страшно агресивни, до изключително спокойни и тихи. Странно е, тъй като възприятието е, че когато една жена снима в „Плейбой“, то тя задължително е разкрепостена, отворена, дори лека. „Истината е, че не е така, казва арт директорът. Много от тях са спокойни, образовани, със сериозни професии и са много далеч от този създаден образ сред хората. Повечето модели много се притесняват, когато има много хора около тях по време на снимките.

Ваня от
Ваня от „Сървайвър“ в сесия от последния брой на списанието. Снимка: „Плейбой“ – България
Ваня от Криси - момиче на месец октомври. Тя ще бъде и на корица на януарския брой на списанието. Снимка: Биляна Йотовска, модел в предпоследния брой на списанието. Снимка: Биляна Йотовска, модел в предпоследния брой на списанието. Снимка: Поли, момичето на месец декември. Снимка:

Голяма част от тях не осъзнават, че всъщност те ще трябва да се съблекат пред гримьор, фризьор, стилист, а не само пред фотографа. Много от тях се притесняват първоначално да кажат на близките си за фотосесията в „Плейбой“. Едно момиче не беше казало на родителите си, че ще се снима. Рекламата обаче на този брой беше по билбордовете в София. Бащата на това момиче отивал на работа и видял голата си дъщеря на плакат на спирката. Шокът бил голям.“ (смее се)

Работата на Андрей може да започне преди самата сесия, с обсъждането на позите и стайлинга с фотографа. Основната му дейност обаче е след заснемането на сесията. Фотографът донася груба селекция и заедно с него и главния редактор от 200 кадъра се отсяват 50-60. От тях се прави подредба по страниците, като се следи да има кадри с различните пози, с различните стайлинги на момичето. Андрей обработва само избраните. Естествено много зависи от момичетата, защото има такива, по които няма въобще нужда да се прави каквото и да е било. Корекциите на една снимка започват от лицето и се продължава надолу по тялото.“Има момичета, които са много хубави, но понякога са се усукали, така че се получава гънка по тялото и се налага корекция. Следва фонът, често той отнема много повече време от обработката на самия модел.

По време на снимките за „Плеймейт 2008“ това лято. Андрей е клекнал на първия ред с бялата фланелка. До него с жълта фланелка е главният редактор на списанието Христо Кьосев. Снимка: Личен архив

Случва се момичето на живо да изглежда много добре, но да има много тънка кожа. И това проличава на снимките – виждат се капилярите, което не стои добре. Това не е недостатък, но е нужна моята намеса. Най-често се коригират белези – да речем от операция на гърдите. Премахват се кожните проблеми, пъпчици, бенки – това е основното. Има случаи, в които моделът се нуждае от вталяване.“ Андрей уверява, че вталяването е в рамките на нормалното, въпреки че да се премахнат 20 килограма от теглото на девойка не е проблем.

По замазаната снимка, по която липсват черти на лицето, може да се улови, че по нея е пипано много. Доста жени обаче се харесват именно в такъв вид – като кукли. Но и самият грим, и стайлингът могат да променят коренно един човек, едно момиче може да бъде вкарано в такава роля, че въобще да не можеш да го познаеш.

Андрей (вляво), заедно с ръководния екип на българския „Плейбой“, позират за снимка с Хю Хефнър, създателя на списанието, на среща на всички издания на „Плейбой“ в Барселона преди 3 години. Снимка: Личен архив

„Винаги, когато съм ходил на сесии, съм казвал на момичетата: „Усмихвайте се, защото всичко останало може да се оправи на фотошоп. Но настроението не може да се прибави.“ Случвало се е в деня на фотосесията на модела да му излезе пъпка на лицето и тя започва ужасно да се притеснява, да се върти, така че камерата да не я улови. Тогава обяснявам, че пъпката ще бъде махната и тя не трябва да се притеснява, тъй като притеснението не може да бъде заличено с фотошоп.“

Моделът обикновено обсъжда с екипа снимките, които са избрани. Ако моделът се притеснява от нещо, той споделя и Андрей се съобразя с неговите изисквания при работата. „Обикновено дамите искат корекция на бюста. Колкото и големи да са, все им се струват малки. Един модел дойде, видя си снимките и каза: „Но моите гърди изглеждат много по-големи, чакай да ти покажа“ и тръгна да се съблича (смее се). Обясних й че няма нужда от демонстрации, просто така е била заснета.“

Не малко жени от страниците на „Плейбой“ виждат продукта чак когато излезе на пазара. Толкова са уверени в себе си, че не проявяват желание да видят снимките, преди да излязат.“Има такива дами, които идват с нагласата, че трябва задължително да променят нещо, казва Андрей. Има някои модели, които виждат вече обработената снимка, върху която е пипнато не малко, но казват: „Супер, много съм красива“. Има жени с  много голямо самочувствие и не виждат корекциите върху себе си.“

Андрей в Барселона по време на срещата на екипите на списанията „Плейбой“ от цял свят. Снимка: Личен архив

За слуховете, че всеки модел, който се снима за списанието, спи с някого от екипа, арт директорът е казва, че това са глупости. „Имали сме случаи, в които идва момичето, снима се и казва: „Сега с кого трябва да спя.“ Обясняваме й, че няма такива правила при нас.“

На въпроса какво е да „пипаш“ най-красивите жени и да ги правиш перфектни, Андрей казва: „Интересно е, предизвикателство е, но както всяка работа постепенно се превръща в рутина. Е, има за какво да се завиди (смее се). Разбира се, колкото и снимки да си видял, не можеш да останеш безразличен към женската красота. Екипът ни обаче е като група гинеколози – гледаме прекалено много голи жени, но по различен начин. Те са модели, които трябва да позират по определен начин, за да се получи добър продукт за пазара.“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.