Путин се отметна, бърза за нов президентски мандат

Руският министър-председател Владимир Путин говори на Международния инвестиционен форум в руския черноморски курорт Сочи. Снимка: Ройтерс

Не толкова отдавна, един сравнително млад новоизбран руски президент получи предложение да внесе промени в конституцията на страната и да удължи четиригодишния президентски мандат. Отговорът му беше категоричен. „Условията на президентския мандат няма да бъдат променяни при настоящия президент“, каза Владимир Путин през 2001 г., две години след влизането си в длъжност. Аргументът му беше, че конституционни промени, „продиктувани от политически съображения“, са опасни. „Дори и в най-тежки времена и в условия на кризи, каза той, управляващите не се поддадоха на изкушението да променят конституцията в собствена угода. В крайна сметка това беше за добро.“ Путин повтори обещанието си в навечерието на втория си мандат, като заяви, че конституцията трябва да остане „непокътната“.

Сега, няколко месеца след като напусна президентския пост и стана министър-председател, Путин помага на друг сравнително млад новоизбран руски президент да направи онова, което самият той беше обещал никога да не прави – да пренапише конституцията, за да удължи президентския мандат. Резкият обрат породи спекулации в Москва дали Путин не се подготвя да си върне президентския пост и ако е така – защо.

Само три седмици, след като президентът Дмитрий Медведев повдигна въпроса в първото си обръщение към нацията, законодателите вече бързат да одобрят първите по-сериозни поправки в руската постсъветска конституция след ратифицирането й през 1993 година. Това предложение би удължило президентския мандат до шест години, а предложението на депутатите от Държавната дума, долната камара на парламента – до пет. Отделен текст ще дава на парламента по-голям контрол върху министър-председателя.

Предвид все по-автократичната политическа система на Русия, едва ли има съмнение, че поправките ще бъдат приети. Също така няма съмнение, че Путин, който сам избра Медведев за свой наследник и остава доминиращата фигура в Кремъл, е в дъното на този план. Представяйки предложението, Медведев каза, че удълженият мандат е необходим, за да имат президентът и депутатите от Думата „достатъчно време да изпълнят на практика обещанията си“ до следващите избори. Путин също одобри плана, като заяви, че той е част от „пакет от мерки за подобряване структурата на правителството“.

Но тъй като шестгодишният мандат би влязъл в сила едва след следващите президентски избори, предвидени за 2012 година, много анализатори твърдят, че Путин подготвя почвата за предсрочни избори и завръщане на президентския пост още догодина. Те предполагат, че Медведев може да използва промяната в конституцията като претекст да подаде оставка и така да предизвика извънредни избори, които Путин лесно би спечелил.

Путин се оттегли от президентския пост през май, защото конституцията не му позволяваше да се кандидатира за трети последователен мандат. Нищо в конституцията обаче не забранява завръщане на президентския пост след пауза. Путин, когото Медведев назначи за министър-председател, все още е възприеман и в Русия, и в чужбина като върховния руски лидер. Анализаторите обаче отбелязват, че президентският пост си има предимства и Путин може би урежда предсрочното си завръщане като начин да остане на власт в предстоящите тежки времена. След като беше президент през почти цяло десетилетие на бърз растеж, сега той е изправен пред перспективата за рязък икономически спад. Фондовите борси се сринаха със 70 процента спрямо рекордните си равнища през май, петролът поевтиня до 50 долара за барел, а правителството се мъчи да защити рублата и харчи огромните си запаси от чуждестранна валута по-бързо от очакваното. Докато кризата се разраства, обхващайки останалите сектори на икономиката, мнозина очакват общественото недоволство да нараства заедно с безработицата и инфлацията.

„Той осъзнава колко сериозно е това и не е сигурен, че ще оцелее още три години, без да навреди на шансовете си отново да бъде избран“, каза Николай Петров, анализатор от Московския център „Карнеги“. „От тази гледна точка, има смисъл изборите да се състоят по-скоро и по-съблазнително е да имаш гарантирани шест години“, смята Петров. Експертът добавя, че като президент Путин ще бъде в по-изгодна позиция да се справи с кризата, защото икономиката традиционно се смята за отговорност на министър-председателя. Той ще може да си приписва успехите на правителството, а за проблемите да обвинява премиера, както правеше и преди, допълва Петров.

Путин не е изключил възможността за още един президентски мандат. На пресконференция с гостуващата финландска президентка на 12 ноември, на въпроса дали планира да се завърне на президентския пост, Путин отговори, че конституционните промени „нямат лично измерение“. „Доколкото знам, президентът на Финландия се избира за шест години. От тази гледна точка, няма нищо необичайно в предложението на г-н Медведев. Що се отнася до въпроса кой може да се кандидатира за следващия мандат и кога, още е прекалено рано да се говори за това“, добави той, с което накара експертите да се чудят дали случайно не е потвърдил възможността изборите през 2012 година да бъдат ускорени. Медведев също избягва категорично отрицание. Запитан в интервю за френския вестник „Фигаро“ дали смята да напусне поста предсрочно, Медведев отговори: „В момента си имам работа. Защо ме подтиквате към определени решения?“

И руската Комунистическа партия, и разпокъсаната демократична опозиция бурно осъдиха предложените конституционни промени. Ако Путин управлява още два мандата по шест години, плюс досегашните осем години, той ще стане най-дълго управлявалият руски лидер след Йосиф Сталин. Кремъл изпълни процедурите по промените необичайно бързо. След внасянето им от президента Медведев законопроектите с лекота минаха през три гласувания в Думата за по-малко от три седмици. Горната камара на парламента – Съветът на федерацията – ги одобри миналата седмица, а необходимото им одобряване от две-трети от регионалните парламенти може да приключи края на годината.

„Позорно е да се прокарват конституционни промени толкова прибързано“, каза Кирил Рогов, политически анализатор към Института за икономиките в преход, който още през юли 2007-ма предсказа във вестникарската си колонка, че Путин ще се върне на президентския пост след кратък гастрол като премиер. „Цялото това бързане означава, че Путин е нервен. Той не е сигурен как ще се развие икономическата ситуация“, смята той. „Освен това,” отбелязва Рогов, „световната икономическа криза измести международното внимание от войната на Русия с Грузия, което улесни Медведев да развие отношения с другите световни лидери. Докато новият президент печели международно уважение, авторитетът му вътре в страната също ще расте. Това е още една причина Путин да бърза“.

Няма и следа от търкания между Путин и Медведев, негов бивш помощник. Според анализаторите обаче присъствието на двама лидери на върха на руската централизирана политическа система може да бъде дестабилизиращо, независимо колко добре работят заедно. Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката, който сега е в опозиция, твърди, че политическият пейзаж вече е започнал да се променя. Путин остава на върха, но Медведев е набрал повече влияние от всички останали второстепенни фигури в Кремъл, смята Милов.

Необичайно критичните мнения, които двама влиятелни регионални лидери неотдавна изказаха по адрес на Кремъл, са знак за политическата несигурност в страната. Единият от тях, кметът на Москва Юрий Лужков, призова за връщане на системата за пряко избиране на областните губернатори, отменена от Путин. Медведев рязко отхвърли идеята още на следващия ден. Николай Сванидзе, журналист, който има специален достъп до Медведев и наскоро публикува сборник интервюта с него, се съмнява, че новият президент ще се оттегли от поста, за да разчисти пътя за завръщането на Путин. „Медведев може да стои на заден план, но не е малко момче. Нямам впечатление, че е човек, който просто изпълнява заповеди“, заяви Сванидзе.

Анализатори отбелязват, че Путин обича да си подготвя няколко варианта и да взима решение в последната минута – управленски стил, който държи хората в напрежение. Той може и да обмисля завръщане на президентския пост, но поправката, засилваща правомощията на Думата, намеква, че може би крои да стане председател на парламента – длъжност, която би също би му позволила да упражнява власт, избягвайки обвиненията за икономическата криза. Според Сванидзе дори висшите правителствени редставители са несигурни за плановете на Путин. „Хората нервничат, защото не знаят нито как да се справят с икономическата криза, нито кой ще бъде следващият стопанин на Кремъл“, обяснява той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.