Президентът Първанов, който е известен като ловец, с отстрелян вълк. Снимка: pishtovi.com

Омертата около своеволията на президента Георги Първанов се пропука на много неочаквано място: Узбекистан, страната, в която дори държавният бюджет е държавна тайна, а диктатурата на Ислам Каримов е явна и еднолична, довела до масови бунтове в долината Фергана през пролетта на 2004-та и до кървавото смазване на въстанието в Адинджан година по-късно.

Информационният сайт Fergаna.ru, цитиран от базирания в Лондон български сайт Kafene.net, ни информира, че по време на официалното си посещение в Узбекистан (5-8 ноември 2008-а) президентът на България Георги Първанов е извършил криминално престъпление по законите на страната домакин. На територията на Нуринския държавен резерват Г.Първанов е отстрелял защитен от закона рядък вид козел-архар. За това престъпление по наказателния закон на Узбекистан се полагат 2 години поправителен труд и глоба от 50 местни минимални работни заплати (в Узбекистан, впрочем, те са най-ниски в региона, независимо от богатите залежи от природен газ).

Ловният подвиг на Г.Първанов не беше оповестен. На сайта на президента се твърди, че същият този ден, 7 ноември, президентът Първанов е присъствал в Самарканд на подписването на протокол за установяване на партньорски отношения между град Самарканд и град Пловдив.

Сайтът Fergana.ru описва подробно как дни наред е проправяна пътека за високия български гост, за да го улесни в очевидно планираното, но запазено в тайна намерение, да ловува в самия резерват (забраната за отстрелването на тези животни важи и извън него). На около 100 души се оценява, според сайта, свитата, която е придружавала в това престъпно съзаклятие българския държавен глава.

Това са фактите, според опозиционното електронно издание. Те пораждат въпроси по аналогия. Например: колко голяма е била свитата на Г. Първанов при неговата аналогична разходка в гората край Симитли в ранната утрин на 1 март, когато трябваше да покаже загриженост и да обяви траур във връзка с трагедията с изгорелите български граждани в държавната железница на път към Кардам. Вместо това, на другия край на България Г.Първанов беше засечен от в. „Струма” да ходи на лов. Столичният в. „Експрес” (който тези дни преминава в ръцете на растящата медийна империйка на г-жа Ирен Кръстева, известна с близостта си до властта и конкретно до Ахмед Доган - дали пък това не е отмъщението на дългата президентска ръка?), извади скандала на показ на централно ниво.

Президентът мълча 5 дни и накрая прибягна до присъщия му метод да увърта и да не отговаря конкретно (например защо изобщо е бил там и не е обявил траур), твърдейки, че, да, бил е край Симитли, но не бил ловувал.

Така отговори той и на въпроса дали е получил подарък от оръжейния търговец Петър Манджуков под формата на апартамент в столицата, казвайки, без да отрича конкретно, че всичко около имотното му състояние било видно от официалната информация на съответния президентски сайт. Всичко, което пише там е видно, ами ако има и неща, които не са видни?

На официалния сайт на президента пише следното за неговото посещение в Узбекистан на конкретната дата 7 ноември 2008-ма:

„През втория ден от визитата президентът Първанов и водената от него делегация посетиха град Самарканд.
На церемонията в резиденцията на губернатора на Самаркандската област в присъствието на президента Георги Първанов и на узбекския министър-председател Шавкат Мирзоев кметовете на двата града Славчо Атанасов и Зоир Мирзаев подписаха протокол за установяване на партньорски взаимоотношения между Пловдив и Самарканд”.

И нито дума за някакъв лов.

Очакванията от посещението на Първанов, създадени от самия него, бяха, че ще лобира за българския и западния интерес по линия на газопровода „Набуко”. „България разполага с политиката и личните контакти, които биха помогнали на ЕС в областта на енергетиката”, казва Г.Първанов на същият този 7 ноември, цитиран от агенция „Фокус”.

А ето до какви резултати довеждат политиката и личните му контакти, използвани, както разбираме, за бракониерски цели. Агенция Франс прес цитира домакина Ислам Каримов най-безцеремонно да зашлевява българския президент със следното категорично заявление:

„Ние експортираме природния си газ единствено в Русия, а след това Русия го изнася за където пожелае, тъй като ние имаме само един газопровод.”

И за да няма съмнение за провала на официално обявената мисия на Г. Първанов като едва ли не европейски пратеник, каквито внушения имаше в навечерието на неговото престъпно сафари в Узбекистан, Ислам Каримов добави с типичния за гравитиращите в орбитата на Кремъл самодоволни диктатори тон:

„Що се отнася до енергийната сигурност на Европа и износа на газ от Централна Азия за Европа, този въпрос не фигурира в плановете на Узбекистан.”

В превод от руски на чист български език, този е „вървете на …”. Което обаче, оказва се, също не е повод да бъдем информирани от българска страна по темата. Защото по въпроса също не се казва нищо на официалния сайт на българския президент. Там дори отсъства думичката „Набуко”. Говорител е диктатора Каримов. А демократът Първанов е мълчател. Което той прави винаги, когато не му изнася да говори.

Най-тъжното в цялата история е фактът, че в демократична европейска България не се намери нито един свидетел на ловните подвизи на Първанов, който да потвърди публикациите на тази тема - а придружителите му край Симитли ще да са били, ако не стотина, то десетки. Както не се намери нито един съсед, нито един строител, охранител, шофьор от многобройните очевидци на факта, че г-жа Зорка Първанова многократно е посещавала адреса, с цел да напътства довършителните работи, на който според анонимно твърдение в Интернет президентското семейство има подарен от оръжеен търговец апартамент.

У нас, оказва се, свидетелите са по-изплашени от дългата ръка на демократичния ни президент, отколкото опозиционерите в Узбекистан, които иначе диктаторът Ислам Каримов мачка с железен юмрук.

————–

Заглавието е на редакцията

Още текстове от Иво Инджев - в неговия блог тук.

Етикет: Първанов, еко, природа