Петър Димитров щял да прави български автомобил. Ох, майко…

Стартирането на производство на български автомобили през следващата година също ще бъде приоритетно в справяне на страната с кризата, каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Ашколсун. Направо добра новина. Но… да се смееш ли, да плачеш ли.
България е място на Балканите, където автомобил не никне. Имаше няколко опита. Първо, при Тодор Живков се роди “Булгаррено”. Моделите “Рено 8” и “Рено 10” се сглобяваха в България съвсем за кратко и договорът беше развален. Версии много – България направила реекспорт в Близкия Изток, от СССР ни натиснали, за да си продават у нас ладите и т. н. Това последното, обаче, не е за вярване. Какъв пазар за лади у нас, като те не стигаха и се чакаше ред по 15 години. По-вероятен е реекспортът, какъвто тогава България правеше и с петрола от Русия.

После сглобяваха в Ловеч “Москвич Алеко”, много злополучен автомобил, който съчетаваше успешно всички недостатъци на руските конструктори с качеството на българското производство.

После в началото на демокрацията тук дойде корейска компания и поиска да прави завод. Държавата не помогна с нищо, а маса хора по етажите искали комисиони и рушвети. Корейците отидоха в Румъния и си направиха завод там. Там им дали ред предимства – инфраструктура, освободили ги от данъци за внос на части и от данък печалба за 5 години. И много бързо, за няколко години, корейските коли Made im Romania станаха едни от най-продаваните у нас.

Явно някой е подсетил Петър Димитров, че производството на автомобили е много важен фактор за търговския баланс – като внасяш 70 000 коли годишно, това са близо 2 млрд. лева, които изтичат навън. Има връзка с кризата, наистина.

През 1994 г. в България се появи компанията “Роувър”, за да започне производство на коли на свой риск. Заводът във Варна сглоби само около 500 автомобила “Роувър Маестро”, специално подсилен за българските пътища, и хлопна кепенците. Защо? Не случи на правителство. На власт беше Жан Виденов, неговият министър Румен Гечев нещо се издърви и посъветва “Роувър”, че моделът им бил кофти, и да си сменят съдружника – Атанас Тилев. Правителството беше в някаква война с него и това се оказа по-важно от производството на автомобил у нас. Никакви облекчения за производителя – мита върху части за производство и т. н. Същевременно правителството по онова време освободи “Шкода” от мито и те станаха с малко, но по-евтини от българския “Роувър”.

От своя страна и средният българин беше недоволен – “Роувърът” бил стар модел. А той беше модел точно от същата година, от който и “Лада Самара”, която тогава минаваше за нова. Така е с българина. Той седи и чака някой да дойде тук и да му произвежда последен модел “Голф”. А защо не и “Мерцедес”? Същевременно в съседна Сърбия правеха “Застава”, модел на 30 години. В съседна Румъния – също стари модели на “Ситроен”, “Рено”. И на всички е ясно, че такова производство на ново място се започва със стар модел, после се минава към по-нови. Както стана в Румъния.

Така по дефиниция приключва автомобилостроенето в България. Тук автомобил не никне. Поради културологични особености на населението.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.