20 века пиратите са неизтребими – време е за нова стратегия

Питър Фромът*

Пирати, завзели украинския търговски кораб Файна, стоят на палубата му край бреговете на Сомалия. Снимка: Ройтерс

Всеки ден сомалийските пирати отвличат по един кораб – или два, или три – въпреки усилията на Пети Флот на САЩ, НАТО, Русия, Индия и други. Това не е нещо ново. Пирати дразнят могъщите от поне 2000 години – откакто отвлекли Юлий Цезар и го пуснали срещу откуп от 50 таланта и водили Александър Велики за носа при преследване из Средиземно море. Членовете на Съвета за сигурност на ООН, който започна да се бори със сомалийското пиратство, са в заслужаваща уважение компания.

Според Плутарх Цезар си го върнал – той заловил и разпънал на кръст злополучните си похитители, обаче така и не премахнал пиратството от Римската империя. Днешните разбойници имат по-бързи плавателни съдове и гранатомети, но най-силните им козове са същите като използваните за осуетяване на плановете на Цезар и Александър – големи морета, много плячка и малко защитници. За сомалийските пирати днес залозите са дори още по-добри – те разполагат с ловно поле от 2,5 млн. кв. морски мили (площ, около пет пъти по-голяма от Мексиканския залив), през което годишно преминават по 20 000 търговски кораби. „Показващи мускули“ бойни кораби опитват да защитят всички тези търговци, но редовно се провалят.

Може би е време за нова стратегия. Тази седмица Съветът за сигурност на ООН даде на генералния секретар Бан Ки-мун 90 дни да предложи решение. Обичайните мерки не изглеждат обещаващи. Миналия месец например Съветът прие британски план за транспортни и финансови санкции срещу основните лидери на пиратите. Това е чудесно, обаче пиратите изглежда имат свои начини да пътуват и да се финансират, включително откупи в милиони долари, които им падат от небето в куфарчета – пък и май никой не знае кои са лидерите им. Организацията за африканско единство иска мироопазващи сили на ООН да внесат ред в Сомалия, но ООН от месеци опитва безуспешно да намери желаещи. Частни охранители са готови да се стрелят с бандитите за 5000 до 20 000 долара на ден, но много кораби превозват леснозапалими товари, така че е най-добре да се избягват морски сражения между разбойници и наемници с излишък от тестостерон.

Световната асоциация на морските търговци иска да изолира Сомалия чрез блокада. Тъй като тази страна има най-дългата крайбрежна ивица в Африка, това е малко амбициозно. Търговците обаче са на прав път. Сомалийските пирати имат нужда от убежища, където хем водите са достатъчно дълбоки, за да минават пленените кораби, хем са достатъчно близо до градове за попълване на запасите. От столицата Могадишу, на север около Африканския рог в Аденския залив, Сомалия има само няколко подходящи места – Ейл, Хобьо и Харадере на Индийския океан, Босасо в Аденския залив, самият Могадишу и може би още едно-две места. Дръжте пиратите настрана от тези убежища и оценката им на риска може за пореден път да ги прати да се препитават с риболов.

На всяко от тези пристанища военни кораби могат да установят своеобразна полицейска линия за качване на борда и проверка на съмнителни плавателни съдове, както отплаващи, така и завръщащи се. При открити доказателства за прояви на пиратска дейност или намерения за извършването й корабите, оръжията и оборудването се конфискуват, а екипажът се задържа, за да бъде изправен пред съд. Достатъчен ще е по един малък военен кораб на пристанище, разполагащ с хеликоптер и по-малки плавателни съдове. Дузината кораби, които патрулират тези води биха били достатъчни за тази задача, като ще останат и свободни кораби, които да преследват пирати по-навътре в морето.

Правно основание за блокада на пиратите съществува. Всъщност според международното право пиратството е престъпление още от 17-и век. Въз основа на Конвенцията на ООН за морското право и на неписани закони Съветът за сигурност даде през юни на сътрудничещи държави да използват сила срещу пирати в сомалийските териториални води и в открито море шестмесечен мандат. Тази седмица той беше удължен с една година. Тъй като пиратството е международно престъпление, държави без връзка с жертвите, собствеността или извършителите могат да задържат и да съдят заподозрени. За тези, които предпочитат да екстрадират заподозрени от Сомалия, близката Кения е добър вариант – съдилищата й от години осъждат пирати.

Освен тези стабилни юридически основи самият Съвет за сигурност има правомощия да налага блокади, съгласно чл. 42 от Хартата на ООН, за борба със заплахи от всякакъв порядък за международната сигурност. Тъй като разположената на място многонационална флотилия и силите на ЕС, които са на път към Сомалия, действат най-често самостоятелно, един ясен мандат би улеснил постигането на съгласие по редица важни въпроси – задачи, тактика, комуникации, правила за влизане в бой и логистика. Една ограничена блокада също така би струвала по-малко от общата сума на застрахователните премии, разходите за сигурност, разноските за по-дълги пътувания и откупите в милиони долари, които вероятно ще се плащат ако пиратството продължи. Морските търговски компании биха смекчили удара за националните бюджети чрез вноски в многонационален фонд – учреден извън ООН – за поддръжка на операцията.

Концепцията за блокада беше отхвърлена миналия месец от говорител на НАТО като нещо, което не се обмисляло от Съвета за сигурност. Сега обаче трябва да се обмисли. По морските пътища ежегодно преминават търговски товари за трилиони долари. Докато това продължава, ще има разбойници в плавателни съдове, които да дебнат и нападат. Светът има възможността да прекрати дейността на сомалийските пирати. Нека не я пропиляваме.

*Питър Фромът е юрист, работил е в Държавния департамент на САЩ и в делегацията на САЩ към ООН по време на управлението на Бил Клинтън.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.