СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мишел Обама: триумф на евтината мода в Белия дом

Мишел Обама маха на поддръжниците на съпруга си на първия президентски дебат в Оксфорд, Мисисипи. Снимка: Ройтерс

Дамските списания се въодушевиха. Един блог беше озаглавен „Мисис О“. Немного скъпите облекла, като тези, които тя носи, се разграбват, а аксесоарите пак са „на власт“ – Мишел Обама накара американците отново да коментират разгорещено стила на бъдещата първа дама. След епохите „Клинтън“ и „Буш“ – двадесет години, през които президентските съпруги се носеха в подчертано класически и дискретен стил – сега модата наново „изригна“ в Белия дом, както в началото на 60-те години на миналия век.

Често сравнявана с неувяхващата икона на елегантността Жаклин Кенеди, 44-годишната Мишел Обама всъщност е доста различна както поради скромния си произход, така и с еклектичния си избор на дрехи. Съпругата на първия чернокож президент на САЩ Барак Обама е израснала в едностаен апартамент в предградие на Чикаго, сблъскала се е с расизма в университета и макар да обръща изключително внимание на външността си, без колебание проявява предпочитания към млади и неизвестни дизайнери. Дори купи от магазините „Ейч енд Ем“ малка лятна рокля за 35 долара.

Интернет сайтът www.blackvoices.com припомня, че роклите в черно и бяло с висока талия като тази, с която тя се появи през юни в дамско предаване на телевизия Ей Би Си били изкупени за часове от веригата евтини магазини „Чико“. Не знаем дали е било провокация или не, но тази дрешка за 148 долара носеше етикет „Бял дом – черен пазар“ (ексклузивна марка на „Чико“), след което по витрините моментално се появи рекламен плакат, представящ „роклята, която води към Белия дом“.

Висока 1,82 м и атлетична, Мишел Обама връща на дневен ред женствените форми, които тя на драго сърце подчертава с рокли по тялото, както с гордост отбелязва месечното списание „Ебъни“, създадено през 1945 година за чернокожите читатели. И докато най-известните моделиери като Марк Джейкъбс и Карл Лагерфелд се редят на опашка с предложение за тоалета, който Мишел да носи при встъпването в длъжност на съпруга си на 20 януари във Вашингтон, блогът www.mrs-o.org, създаден специално, за да следи стила й, отбелязва колко изискани, но не непременно скъпи са предпочитанията й, които придават голямо значение на аксесоарите.

Една от предпочитаните от г-жа Обама модистки е чикагската дизайнерка Мария Пинто. Мишел се появи с неин модел рокля в тюркоазено синьо с три четвърти ръкав и V-образно деколте на конгреса на демократите през август. Тоалетът беше допълнен от сребърна брошка с тюркоази във формата на звезда от личната й колекция, както посочиха много блогове, отбелязвайки със задоволство завръщането на един позабравен аксесоар.

Дело на Мария Пинто беше и цикламената рокля, която Мишел носеше вечерта, когато беше обявено, че Барак Обама печели номинацията на демократите. И ако черният й колан „Азедин Алая“ тогава беше марков, то перленото колие беше от непретенциозната бижутерия „Керълий“. Оттогава наричат колието, което красеше шията на г-жа Обама, „перлите на Мишел“. Можете да си го купите срещу петдесетина долара от онлайн бутика на марката.

Много се изписа и за роклята в червено и черно на дизайнера Нарсисо Родригес, която носеше съпругата на новоизбрания президент вечерта на 4 ноември в Чикаго. Страстните любители на коментари обаче могат да бъдат доволни: при интервюто на водещата журналистка на Ей Би Си Барбара Уолтърс със семейство Обама в края на ноември Мишел О. внесе поредната новост, появявайки се в малка рокля в слонова кост с бродирани черни мотиви на 26-годишния моделиер Джейсън Ву, роден в Тайпе.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.