Мадлен Алгафари: Сънищата ни изпращат послания. Как да ги тълкуваме?

Снимка: авторката

Мадлен Алгафари е завършила психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и психотерапия в неорайхианската психотерапевтична школа на Валдо Бернаскони в Швейцария. В момента работи като психотерапевт. Освен това е писател, поет, преводач от италиански и френски, режисьор. Издала е 3 книги със стихове и публицистика – “Мира нямам” и “Вяра имам” и “Всички можем да летим”.

Има ли нещо вярно в съновниците, които хората използват, за да си тълкуват сънищата?

– Със сигурност това не е най-сериозният начин да се интерпретира един сън. В психотерапията интерпретацията се прави в контекст. Не може да бъде извадено от контекста нещо сънувано и формално да се каже: „това значи еди какво си”. Винаги има значение в какъв момент този сън е сънуван, от какъв човек, с какво самият той асоциира сънуваното. Сънят говори на символен език, с метафори. Това е езикът на подсъзнанието и на душата. А рациото говори с конкретика. Затова се търси първо индивидуалната интерпретация. Да речем, че някой сънува обувка. Един ще я свърже с обувката на Пепеляшка, друг – с обувката, която вчера кучето му е изяло. Тълкуването не може да бъде винаги еднозначно.

Няма ли някакви общовалидни символи?

– Има едни универсални символи, които са в подсъзнанието на всички ни и са свързани с т.нар. архетипи. Водата например със сигурност в съня трябва да се свърже с женското начало, с гъвкавостта, с мекотата, с ирационалното, с нощта, със смъртта, с пасивността, с рецептивността, с умението да се върви по най-малкото съпротивление, както водата се движи. Огънят е мъжкото, асоциира се с борбеност, с действеност, с пробивност, с рационалност, с логика. Има такива универсални символи, но когато трябва да се конкретизира какво значат в съня, зависи от сюжета и от човека.

Какво трябва да знаят хората, за да си тълкуват правилно сънищата?

– Хората често не знаят, че при интерпретирането на един сън не е задължително участниците в съня да бъдат самите себе си. Да речем, че сънувам баща си. Това не означава непременно моя баща, а може да е онзи аспект от мен самата, с който аз го олицетворявам и свързвам. Ако го асоциирам със страхотно търпение примерно, сънувайки баща си, може би аз сънувам „търпеливата Мадлен”. То е като в приказките, където всички герои са аспекти на един и същ човек. Например юнакът е доброто в нас, което побеждава негативите и обезглавява пороците в образа на ламята. Баба Яга и Пепеляшка също са аспекти на един и същ човек. В този смисъл интерпретирането не е много просто. Едно буквално и повърхностно тълкуване често вкарва хората във филми, които нямат нищо общо с истината. Истината на съня е друга. Там не говорим за логиката на рациото.

Може би хората не знаят също и, че ние не сънуваме наведнъж, а няколко пъти през нощта. Сънят ни има няколко фази и се сънува само в т.нар. рем-фаза. РЕМ идва от rapid eye movement, тоест – бързи движения на очите. Когато на един заспал човек очните му ябълки се движат много бързо, това значи, че той сънува в момента. Тази фаза се повтаря няколко пъти през нощта. Сънищата се забравят много бързо. Затова, когато човек се събуди, ако иска да си ги помни, трябва да си държи тефтер с молив буквално до главата и преди още да е станал, да се опита да ги запише. Дори само едно отиване до тоалетната вече го разсейва, той влиза в другата реалност и образите избледняват.

Какво се знае за реалността на съня?

– Има много хипотези, включително и че ние сънуваме през деня, а нощем е нашата истинска реалност. Сънят е малкият брат на смъртта. Заспивайки всяка вечер, ние се учим да умираме. Тялото е в пълен покой, а вътре в нас нещо работи. Нематериалното е активно, а материята е напълно пасивна.

Кои хора имат проблеми със съня?

– Страдащите от безсъние в трите му разновидности – трудно заспиване, често будене през нощта или ранно събуждане (без да говорим за старческите изменения), са обикновено хора, които не могат да изпускат контрола. Те не умеят да умират на малки дози. Обикновено са властни, оправни, по-скоро с мъжка енергия. Трудно им е да оставят нещата да се случат. Изгубили са баланса между свободния избор и умението за смирение, умението да бъдем и пасивни, да приемем спокойно нещата, които не можем да владеем. Големите контрольори най-често страдат от безсъние. Както и обратното – сънливците са хора, които не искат да посрещнат деня, да бъдат активни, да взимат решения.

Понякога хората сънуват кошмари, в които онемяват от ужас и се събуждат от невъзможност да извикат или да реагират. Ако всички персонажи в един сън сме самите ние, това някакъв страх от себе си ли е?

– Тялото е пасивно, тялото е изключено, на тялото му е дръпнат шалтерът. Извикването и изтичването са физически движения. Ние толкова много се отъждествяваме с това тяло, че забравяме за душата вътре в нас, за нематериалното. В кошмарите човек се чувства неспособен да контролира ситуацията, защото на нас, днешните хора, контролът ни е изнесен навън. Ние познаваме външния свят, материалния. Обичаме да го премерим в сантиметри, в килограми, в калории, в градуси, искаме око да види, ръка да пипне. И понеже по-малко познаваме вътрешния свят, под контрол разбираме това – да владеем ситуацията чрез материалното.

Но много хора съумяват да контролират сънищата си нематериално. Те си дават сметка, че сънуват и тласкат сюжета в желаната от тях посока.

– Това означава, че не спи цялата мозъчна кора. Не е много пълноценно това спане, когато човек не е дълбоко отпуснат и има усещането, че дори режисира вътре съня си. Няма как да се събуди много отпочинал.

Как иначе ще си спомня съня, ако не осъзнава, че сънува?

– Ако не се събуди в рем-фазата, няма да си го спомня. Има хора, които казват: „Аз не сънувам”. Това означава, че те не се събуждат в рем-фазата. Иначе всички сънуваме.

Защо някои хора сънуват повече от други?

– При по-голямо емоционално напрежение или трамватични преживявания, възможно е сънят да бъде като компенсация, да стане арена, на която да се разрешават някакви конфликти, които наяве не са разрешени. По-емоционалните хора сънуват повече в напрегнати моменти от живота си. Разбира се, сънят е свързан и с това, което се случва наяве, но ние не виждаме връзката, защото езикът наяве говори конкретни неща, а сънят говори със символи и метафори. Затова по време на психотерапия се работи с т.нар. сънуване с отворени очи. Това са техники за визуализация. Когато човек се опита да остави въображението си без юзди и само го следва, за да види какво ще се появи на екрана на съзнанието му, образите след това може да се интерпретират. На хората, които казват, че изобщо не могат да сънуват, са им много полезни такива визуализации.

Някои хора имат повтаряеми сънища?

– Това означава, че имат някакво непреработено съдържание. Сънят им изпраща посланието многократно, тъй като не е разтълкувано, не е стигнало до човека.

Тоест, сънят иска да ни говори и да ни изпраща послания за нас самите, така ли?

– Със сигурност, разбира се. Затова, когато се работи със сънища, директно можем да разберем по-истинни неща за себе си, отколкото, когато работим с разума си. Разумът ни е пълен с много универсални неща – канони, правила, морално-ценностни кодекси, които са привнесени отвън и които си приличат за повечето хора по света. Ние се отъждествяваме с тях и губим в голяма степен своята индивидуалност, която в съня може да изплува. В съня сме винаги честни и истински. Там няма роли и лицемерие. Въпросът е да се разбере посланието, което не винаги е възможно. Понякога сънят представлява една буквално непреработена през деня емоционална реакция, която през нощта си допробива път. Примерно, имаме една изнасилена жена. Близките веднага казват: „Не се връщай, не го мисли, животът е пред теб, жива си, здрава си, минало е”. Това от гледна точка на близките е много терапевтичен съвет. Истината е, че изобщо не е терапевтичен, защото те капсулират травмата. От една страна, те не искат да я виждат страдаща и си мислят, че й правят добро, но всъщност спестяват на себе си болката да я виждат страдаща. Тази жена има нужда да го разкаже с цялата му гнусотия, да го изживее, да го изхвърли, да отреагира. Ако не го направи, започва да сънува изнасилването. Когато заспи рационалният контрол през нощта, а тази емоция не е отработена, тя избива там, където няма рационален контрол. Емоциите не са ни дадени да си ги колекционираме. Те са да се изразяват. Ние живеем във време, в което има свръхконтрол на спонтанността, а после се чудим защо сънищата ни са странни за нас самите.

Някои хора непрекъснато сънуват кошмари. Това какво значи?

– Зависи от човека. Това е някакъв вид страх, усещане за безпомощност, беззащитност. Но трябва да се види конкретният сън, какви детайли излизат в него.

Какво означава, ако човек пада или се катери по време на сън?

– Катеренето е – постигам, амбиция, успехи, фалос, първенство, активност, мъжко. Падането е – отпускам се, изгубвам контрол, предавам се, смирявам се, но го преживявам спокойно, сигурно, като нормална естествена човешка същност – женското. Мъжко и женско не трябва да се отъждествяват със сексуалност. Нито пък да се слага знак плюс или минус пред едно от двете. Във всеки от нас има и от едното, и от другото, а балансът между двете ни гарантира психическото здраве.

Има ли други устойчиви символи? Например, ако сънуваш къща, това какво значи?

– Да, разбира се, това се асоциира с утробата, майчинското, дома. Когато сънуваш нещо остро и дълго, това е фалосът, агресията. Когато сънуваш съд, който е вдлъбнат, това е утробата или женското начало. Има такива универсални символи. Майката, бащата, детето, учителят, мъдрецът, лечителят – това са архетипни образи, в които може да търсим някакъв вид обобщеност, но пак трябва да е съобразено с човека, с момента от живота му, с неговите лични асоциации.

Какво значи, ако човек сънува, че е гол на улицата?

– Пак не може да се каже универсално. Може това да е копнеж по голотата. Толкова много черупки и брони имаме, а няма нищо по-естествено от голотата. Най-лесно е да си гол и обратното – най-енергоемко е да си с костюми, с маски, с грим, да се преструваш. Нищо не хаби повече енергия от това човек да се преструва на това, което не е. Но със сигурност пак не може винаги да означава това. Трябва да се говори с Иван, Драган или Петкан какво е за него голотата, в кой момент от живота си го сънува, с какво го асоциира, какъв е контекстът на целия сън, сюжетът.

Някои хора твърдят, че имат пророчески сънища?

– Само в нашите субективни представи времето тече линейно. Всички потенциални, хипотетични възможности за развитие на едно събитие са налице в пространството, но онова, което ще се реализира в нашето материално измерение, е една от всички тези хипотетични възможности. Човек може да сънува една или друга от тези потенциални възможности. Когато той е сънувал тази, която се реализира след това, той казва: „Сънят ми е бил пророчески”, ако не, казва: „Сънят ми не е бил пророчески.”

Тоест, не може да се докаже, че има пророчески сънища?

– Какво значи да се докаже? Трябва ли под доказване да разбираме „научно” и да подхранваме прословутия конфликт, който напоследък стана съюз, между науката и мистиката? Ние сме свикнали да наричаме научно онова, което може да бъде измерено. Защото сме измислили машинка, апаратче. Понеже не сме намерили апаратче, казваме: „Това не е научно”. Има примерно стотици факти, дори статистически валидни, които доказват дадено явление, но понеже нямаме апаратче да го премерим, ние го отричаме. Да, със сигурност има възможности за пророкуване. Разбира се, че има и хора, които си приписват такива способности, без изобщо да ги притежават, но това не бива да отрече феномена.

Снимка: авторката

Някои хора решават задачи, проблеми, хрумват им гениални идеи по време на сън. Това на какво се дължи?

– Защото сънят е винаги творчески. Нашият разум е страшно ограничен и обременен. Менделеев е измислил таблицата насън. Много композитори са композирали насън. Аз съм си измислила стихчетата насън – без да претендирам за някаква гениалност, но ми се раждат наистина насън, събждам се да го напиша, защото знам, че няма да го помня на сутринта. Ние нищо не измисляме. Само се сещаме за неща. Ние се свързваме с информацията. Не искам това да звучи в т.нар. паранормална парадигма. Бях преди 2 седмици на един световен конгрес по психосоматика в Париж, на който вече официално беше заявено, че е крайно време да спрем да говорим за паранормално. Изтокът и Западът да си подадат ръце, защото вече има достатъчно на брой статистически валидни факти, които не е необходимо непременно да бъдат доказани с ограничените все още средства на науката, за да бъдат признати. Но всичко в крайна сметка опира до това в какво човек вярва. Ако човек не вярва, че това е така, то няма да е така. Реалността е тази, в която вярваме.

Може ли човек да си програмира сънищата? Да си намисли нещо и наистина да го сънува?

– При по-продължително трениране, сигурно би могъл да си повлияе, но не бих го препоръчала, защото това означава да се опитваме да набутаме рационалния контрол и там, където трябва да се радваме, че го няма. По-скоро може човек да си легне с желанието да сънува някакъв сън, който да му подскаже нещо, но не и да определи с какви средства да му го подскаже, с кой герой и с какъв сюжет. Защото в този случай главата ще му подскаже, а не душата.

Какво значи да сънуваш починали близки?

– По принцип телата ни са едни превозни средства. Вътре в нас близките ни не са умрели. Моят дядо си е вътре в мен и аз във всеки момент мога да си му спомня дори напуканите пръсти, както и да му чуя гласа. Вътре в мен е и Хан Аспарух. Така е. Във вътрешните пространства няма време. То няма и пространства. Там вътре всичко е безкрайно. Сънуването на тези близки е форма на желание за контакт или копнеж, или желание за споделяне. Нормално е, човек може да чувства липсата на някого във физическия свят.

Вярно ли е, че човек сам най-добре може да си разтълкува сънищата, защото само той си знае какво му е в главата?

– Хубаво е да е осъзнат човек. Хората са с различно ниво на осъзнатост. Има доста ограничени (което не ги прави лоши хора), но те биха могли да си интерпретират погрешно съня. Вярно е, че ако дълбоко се вслушаме в интуицията си, тя няма как да ни излъже, но е важно човек да има контакт с тази интуиция. А в света, в който живеем и начинът, по който живеем от хилядолетия, ни е необходима тренировка. Защото много пъти ние чуваме гласа на страха и си казваме: „Ето това е интуицията.” Необходимо е време, за да сме сигурни, че контактуваме с истинския си вътрешен глас, а не с гласовете на разума, които се залъгваме, че са на интуицията. Ако човек е практикувал, ако дълго е седял със себе си в тихото – да, вероятно той е по-осъзнат и би могъл да си интерпретира сънищата сам, без компетентна помощ.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.