Силен трус в София може да срути “Граф Игнатиев” и “Витошка”

Проектант, инвеститор и строител бягат от блок, изграден от тях, прекарват нощта във фургон след земетресението във Вранча

Сграда на ъгъла на улиците „Солунска“ и бул. „Витоша“, заснета откъм „Солунска“. Вижда се ,че магазинът е разположен под две помещения и стената между тях е прекъсната на партерния етаж. Снимка: e-vestnik

Ще оцелеят ли сградите и къщите, в които живеем, при по-силно земетресение? Има ли опасност за живота ни? Какво ще стане със София? Вярно ли е, че по “Графа” и “Витошка” няма да остане здрава кооперация, заради изтърбушените партерни етажи за магазини със стени, превърнати във витрини? Къде е по-сигурно и безопасно – в панелка, в стара сграда от началото на миналия век, в блок от средата на века или в новите шарени къщи с всевъзможни кулички и архитектурни фантазии?

След 15 ноември, когато в южните краища на София земята подскочи заедно със жилищата на столичани и за половин месец сеизмолозите регистрираха около 50 затихващи труса, все по-често се питаме какво да направим, за да предпазим себе си и дома си от бъдещи разрушения. Оглеждаме с тревога фасадата на сградата, в която живеем и стените на жилището си и отбелязваме всяка пукнатина и промяна в стените и таваните.
Строителни инженери и специалисти по сеизмично инженерство единодушно определят безотговорността и липсата на действен контрол при строителство и ремонти за основен проблем. Нормативи за антиземетръсно строителство има, България е районирана и за всеки район е определена степен на земетръсност, за която сградите трябва да се изчислят и осигурят. За град София тя стана 9 –а след разрушителното земетресение в Стражица през 1986 г., което бе усетено и в столицата. Преди това къщите се осигуряваха за 8-а степен, а преди земетресението с епицентър Вранча (Румъния) през март 1977 г., степента е била 7. Така в столицата една до друга съжителстват сгради, които са изчислени за девета, осма, седма степен земетръсност, такива които въобще не са осигурявани специално за сеизмични вълни, но са изграждани по всички най-добри правила на строителната наука, къщи строени без проекти и други, които уж са изчислени и са предвидени защити, но не се знае как са изпълнени.

Улица
Улица „Граф Игнатиев“, ъгъла с площад „Гарибалди“. Витрините на магазините опират до долу. Дели ги само тънка лайсна от повърхността на тротоара. Снимка: e-vestnik
Улица Вътрешността на магазин, намиращ се на партерния етаж на улица Магазинът, показан на предишната снимка - поглед отвън. Снимка: e-vestnik Какво ли поддържа етажите над този магазин на улица Същият магазин - вижда се колона  на мястото, където би трябвало да има стена. Колоната продължава нагоре със стена, която разделя две помещения, както се вижда от предишната снимка. Снимка: e-vestnik  Колко ли тухли са избити от партерния етаж, за да се направи това заведение за бързо хранене на Хората спокойно хапват. Ако удари силен трус, горните етажи могат да се сринат върху тях, ако сградата не е усилена допълнително. Снимка: e-vestnik В тази сграда, намираща се на ул. Същият магазин на

Във времената, когато живял и строил Уста Кольо Фичето, била обичайна следната практика. След като сложел последния камък на градежа, майсторът заставал под моста и карал да го натоварят колкото може повече, за да покаже, че построеното от него ще издържи на всяка тежест.
Преди дни И. П., инженер с повече от 30 годишен опит в жилищното и промишлено строителство, ми разказа случай от по-ново време.

„През 1977 г. при земетресението във Вранча (Румъния), което люля и сградите в София, работех в “Софпроект”. Мой колега се беше нанесъл току-що в блок, проектиран от него. В същата сграда имали апартаменти и инвеститорът и строителят. Тримата прекарали цялата нощ след труса в строителния фургон до блока от страх. Друг колега, който също живееше в сграда, проектирана от него, като започнало земетресението се изправил като Боримечката на площадката на стълбището и завикал: “Бягайте-е-е!” Причината за тази реакция не е, че кооперацията не е проектирана както трябва, а защото конструкторът знае, че тя може да не е изпълнена както трябва, обяснява инж. И. П. Знае, че е възможно при полагането на бетона работниците да са смачкали арматурата с ботуши, с вибраторите, да са сложили по-малко железа в нея, отколкото е изчислил, или… Ти си го проектирал, ти си го направил, но после дали е изпълнено добре.
Трябва контрол, контрол…”, повтаряше инженерът.

Колко сигурно се чувстват живеещите над този магазин на четири етажа на бул. „Витоша“? Снимка: e-vestnik

Веднага го питам: „Кажете, наистина ли е толкова страшно по „Графа“. Казват, че всичките сгради ще паднат заради изтърбушените магазини, ако ни удари по силен трус.“ „Ще паднат, защото на партерните етажи сигурно са махнати колони, носещи стени, направени са отвори в тях… Избиването на партерните етажи е голяма грешка, чиито последствия тепърва ще понесем, ако не се вземат някакви мерки”, категоричен е И. П.
В Свищов точно затова паднали два блока при земетресението във Вранча.
На другия ден след труса извикали инженер И. П. в Свищов да огледа пораженията. Трусът бил разрушил напълно високо общежитие, в което спели младежите от химическия комбинат и жилищен блок, изпълнени по еднакъв проект. Партерният етаж бил проектиран с повече витрини и колони – с големи отвори. Може би това е била причината да не издържат сградите. Може посоката на земетресението да е съвпаднала с посоката, в която сградата е била най-слаба. До срутените блокове, невредими стояли стари сгради от времето на Кольо Фичето с гредоред – коя с пълнеж от тухли, коя с кирпич. Само комините им били паднали.

В България има десетки хиляди сгради, които са преустроявани най-вече в партерните етажи и които са заплашени при по-голям трус, каза инж. д-р Светослав Симеонов, директор на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство в интервю за е- вестник.
Отначало витрините на магазините и заведенията по централните търговски улици на големите градове бяха малки, постепенно ставаха все по-големи, отваряха се още и още, докато някои заеха целите фасади… Човек не трябва да бъде специалист по антиземетръсно инженерство или строителен инженер, за да може като влезе в подобна сграда, да се убеди, че преустройствата са я съсипали, обяснява Симеонов.

Цяла София е надупчена като сирене

Мечтата на всички архитекти е колкото се може по-големи свободни площи, особено в партерните етажи. А трябва противоземетръсната шайба да тръгва отдолу догоре, за да има ефект. Ако не е закотвена, фундирана в основата, не може да държи натоварванията. Собственик иска да направи ресторант и казва – на мен тази стена не ми трябва – махайте я. Първо мазетата на жилищните кооперации ги направиха на механи и кръчми… Отдолу събаряха стени, без да мислят, че това оказва влияние върху цялата сграда. После се преместиха в партерните етажи и продължиха отварянето на свободни пространства.

Вътрешността на магазин, намиращ се на партерния етаж на улица „Граф Игнатиев“. Вижда се някаква колона вляво. На отсрещната страна няма друга колона. Помещението влиза дълбоко навътре и вероятно са махнати напречни стени. Снимка: e-vestnik

Едно време, когато е трябвало да се направи голям отвор, са правили свод. Ако трябва още по-голямо помещение се слага колона по средата и се слага един свод и още един свод. Така могат да се направят много колони и сводове. Тогава не е имало бетонови греди и сводът е иззиждан от тухла или камък. Сводът има свойство да се самозаклинва. Напреженията се предават настрани, а не вертикално надолу. Последният камък като се сложи, сводът се заключва и отгоре може да го товариш колкото искаш.

Каква е масовата практика при преустройствата? 

Решава някой в дадена стена с размери 4 на 2 метра, да отвори врата – 2 на 1 метра. В най-добрия случай се прави проект и се узаконява в общината. Но се прави преустройство, което може да е съвсем различно от разрешеното по проекта. Чиновникът, дал разрешението, се оправдава, че има проект.
Когато промяната е в собствен апартамент, дори не се обажда в общината, на своя глава, без да пита никой от съседите пробива стената и си слага вратата или дори маха цяла стена.

Изниква въпрос имало ли е контрол на проектирането и на изпълнението на такива преустройства. Защото очевидно за всеки специалист е, че не може в една тухлена стена да се премахне зидария. В по-старите сгради тухлената стена е с дебелина 36 см. и е основен носещ елемент против земетръс ако сградата няма колони и противоземетръсни шайби (това са стоманобетонови стени, които трябва да са непрекъснати и да вървят вертикално от долу до горе ).
В старите сгради с дебели тухлени стени, каквито са повечето по улица “Витошка”, мощната зидария е носеща при земетръс. Маха се част от тази зидария, отворът се обрамчва с метална конструкция и се казва, че тази метална конструкция има същата здравина, както премахнатите тухли. Но това не е така…, може ли тя да поеме тежестта на всичките 5- 6 етажа над нея. Не може стоманобетонна стена, която играе роля на антиземетръсна шайба, да се премахва или да се нарушава целостта й.
Или се изрязват част от колоните вътре помещенията, защото пречели на интериора в магазина, в заведението или нещо друго… Избиването на стени и превръщането на един двустаен апартамент в огромна стая с бокс и сервизни помещения стана мода през последните години, но “здравословно” ли е то за сградата. Какви компенсиращи мерки са взети?

Колко ли тухли са избити от партерния етаж, за да се направи това заведение за бързо хранене на „Графа“? Снимка: e-vestnik

Преустройството в една жилищна сграда засяга всички хора, които имат имоти в нея. Те трябва да бъдат изключително внимателни, когато дават съгласие за извършването му и след това задължително да проследят как то се изпълнява. Иначе то е посегателство върху тяхната собственост. Едно неразумно преустройство очевидно ще доведе до тежки последици за сградата при земетръс. То унищожава сградата, унищожава имота на всеки от живеещите там. Аз лично съм отказвал съгласие за такива преустройства, защото зная какво ще стане и знам кой ми иска съгласие, обяснява Симеонов.

Как да проверим дали надупчените сгради ще издържат на земетресение?

Първо собствениците трябва да вземат общо решение, че искат да направят обследване на тяхната сграда за земетръсна устойчивост, съветва Симеонов. Да проверят дали тя е изчислена, проектирана и изградена за проектното за района земетресение или не. Дали след преустройствата, които са направени в нея, ще може да издържи на 9-а степен по Рихтер. У нас няма специализирани фирми за сеизмично обследване. Затова хората могат да се обърнат към съответни специалисти от Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община, към проектанти, към Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство. За съжаление в района, където са правени такива преустройства в центъра на града, документацията на постройките едва ли се съхранява, защото сградите са от началото на миналия век – 1920 – 1930 година.
Ако не се намери проект, се пристъпва към архитектурно заснемане – описват се всички геометрични отвори, прави се архитектурен проект, изчертава се как изглежда сградата. След това се прави така нареченото конструктивно заснемане – със скенер се вижда кои елементи какви са, къде има изградена тухлена зидария, бетон, има ли колони, има ли шайби, пояси (поясът е стоманобетонова плоча, която завършва в края с греда, която обрамчва цялата плоча и стъпва върху зидарията). След като се определи от какви елементи по вид е съставена сградата, се взимат проби от строителните материали. Изрязва се част от зидарията – да се провери якостта на срязване и т.н., взимат се проби от бетона. Със скенери се определя каква арматура по количество и размери е вложена в стоманобетоновите елементи. Вземат се и проби от арматурата за изследване в лабораторни условия.
В резултат на обследването се получава пълна картина за състоянието на сградата и за якостта на основните строителни материали, които са вложени в нея. Прави се модел на сградата, той се изследва за сеизмичните въздействия, които са проектни за съответната площадка и се казва – да, това количество материали, с тези якостни свойства, разположени на тези места, могат да поемат земетресение в София от 9-а степен. Ако не могат, трябва да се направи проект за усилване на сградата, което е много трудно, скъпо и неприятно начинание, тъй като сградата става почти неизползваема, докато завърши ремонтът, обяснява директорът на Лабораторията по сеизмично инженерство.
Обикновено се пускат външни колони, което променя архитектурата на сградата. При всички случаи усилването на конструкцията едва ли ще надхвърли стойността на постройката. Собствениците трябва да преценят могат ли да го финансират или ще предпочетат да направят нова сграда на мястото на старата несигурна постройка.
Наредба 2 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), която влезе в сила миналата година, замести правилника за строителство в земетръсни райони от 1987 година, с който София е районирана за 9-а степен. В него се казваше, че ако решите да правите в своя имот някакви конструктивни изменения, трябва да докажете, че след преустройството сградата независимо от това дали е осигурявана за земетръс, е сеизмично устойчива по сега действащите норми. Това де факто беше един полузабранителен режим за преустройствата. С новата наредба 2 се дава по-свободен режим. Поставят се изисквания да бъде направен проект за преустройство и т.н., но продължава да стои проблемът с ефективния контрол.
Общината е трябвало досега да изиска и прегледа отново чертежите за преустройствата на партерните етажи по “Граф Игнатиев”, “Витошка” и другите централни улици, да мине комисия и да установи какви агресивни намеси в конструкцията на сградите са направени. Държавната комисия за строителен надзор също може да мине и затвори заведенията и магазините и направи предписание да бъдат осигурени противоземетръсно сградите.

Често и контролът при строителството на сградите е формален

Не може да се каже, че дадена улица е направена както трябва, а друга не. Може и на най-хубавата улица да паднат новите сгради, а старите да продължат да стоят. Зависи как са построени. А това никой не може да каже със сигурност, твърдят строителни инженери. По улица “Граф Игнатиев” кооперациите са стари. Не се знае как са изчислявани. Понякога гредоредът е по-здрав, защото е по-еластичен, отколкото тежките и масивни сгради, но само ако не са махани стени и не са правени големи отвори в тях.

Ъглова сграда на „Графа“- отдолу огромни витрини в двете перпендикулярни една на друга външни стени. Снимка: e-vestnik

Колкото една конструкция е по-лека, по-гъвкава, тя издържа повече на сеизмичните натоварвания. Когато сградата е по-тежка, тогава се вземат мерки срещу земетръс – правят се стоманобетонни шайби, допълнителни колони, пояси… Има плоча, но по-важно е по вертикала да има непрекъснати отдолу догоре бетонни стени, които да нямат отвори. Земетръсът има посока – затова сградата трябва да бъде оразмерена и подсигурена сеизмично с необходимия брой стоманобетонни шайби не само в една посока. Ако трусът удари в другата посока, и по нея трябва да има също толкова стоманобетонни шайби. Тоест трябва да бъде застрахована в едната и в другата посока, да издържи откъдето и да идва сеизмичната вълна.

Панелките са сигурни, ако са изпълнени както трябва

В ъглите на всеки панел стърчат железа, върху които отгоре трябва да легнат панелите за следващия етаж и те трябва да се срещнат точно. Но не винаги се срещат и тогава се разчита не на четири заварки, а на две или на три.
Отвън не се вижда дали работникът е направил заварката както трябва, колко е дълга тя. Може да е по-къса, може да се разминават железата, а той ги събрал и заварил. Трябва страхотен контрол – особено за случаите, в които цялата сграда се крепи на едни заварки. Не са ли направени връзките както трябва, в един момент тя тръгва като домино да пада, са категорични строителните специалисти. Преди известно време в Стара Загора панелна стена се откачи и падна върху една кола. Как ще падне този панел, ако е бил заварен? Така че панелните блокове са здрави, но ако са направени както трябва, заключава инженер И. П. В панелната сграда носещи са всички стени, които излизат на фасадата, които нямат прозорци. В тях не бива да се правят отвори, те не трябва да се разбиват и премахват.

Девета е най-високата степен по Рихтер и би трябвало, ако проектът се изпълни както трябва, всичко да е наред. В момента надзорът по строителството се изпълнява от частни фирми. Плаща им инвеститорът, който строи сградата. Напоследък големите строителни компании създадоха свои фирми по строителен надзор, които надзирават строежа на техните сгради. Дали се влагат определеното по проекта количество материали, тяхното качество и вид, изпълнението на строителните работи. Но правят ли го съвестно?

В София може да се построи небостъргач, няма никакъв проблем. Но трябва се проектира и да се изпълни както трябва, казва инженер И. П..
Проектантът няма да каже – тука мога да мина без шайби, няма да го осигуря срещу земетръс. Но инвеститорът може да спести нещо от интерес, за да направи далаверата, а изпълнителят – от мързел или от глупост.
Няма наказани за лошо строителство.

Кой ще застане сега “под моста”…като Колю Фичето, който извикал: “Минавайте, аз съм отдолу…” При земетресение всички бягат…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.