Професия фейсконтрол – нощна птица с много власт

Елица Попова се занимава вече десета година с фейсконтрол. Снимка: авторката

Нощна София в петък, пред столичен клуб се извива опашка от над 100 души, искащи да влязат и да се забавляват. На входа настава суматоха: „К’ва си ти ма, що не ме пускаш?“ крещи млад мъж. Репликата му е отправена към ефектно облечена и гримирана дама, чиято работа е да отсява посетителите на клуба. Дамата е непреклонна: „Приятна вечер, не сте подходящ за нашия клуб“, казва тя на възмутения мъж. Той започва да говори за майка й и я уверява, че боят й е в кърпа вързан.

Това е част от работата на фейсконтрола – буквално преведено „контрол по лицата“. Но не говорим за едрите господа, които стоят пред повечето заведения, облечени в черно. С безизразни лица те побутват по рамото с репликата: „Бегай!“ онзи, за когото решат, че не може да влезе в заведението.
Фейсконтролът има задължението да посреща клиентите на клуба и да отсява посетителите, в зависимост от политиката на заведението. Негово задължение е обаче да бъде учтив и да обясни на кандидат-клиента, защо не е подходящ и евентуално какво би могъл да направи, за да се присъедини към купона. Повечето се дразнят, когато чуят, че в някой клуб има „контрол“ – някой, който решава, че ти не си за този клуб. Често пъти е унизително, за много хора даже непонятно защо не са допуснати до даденото заведение.

Елица Попова се занимава вече десета година с фейсконтрол. Започва да „упражнява тази непонятна за България професия“ в „Спартакус“. „Клубът беше невероятно място – спомня си тя – имаше строги изисквания, не се допускаха всякакви хора, съществуваха специални пръстени за ВИП клиенти. Хората се стараеха да изглеждат наистина добре, беше интересно място – микс клуб, не гей, с много артистични и отворени хора. Бях редовна клиентка в заведението. Един ден управителят дойде при мен и каза: „Посещаваш ни редовно, познаваш повечето клиенти, искаш ли да застанеш на входа и да посрещаш гостите?“ И аз реших да пробвам. От тогава десета година се занимавам с това нещо.“ Сега Елица е фейсконтрол в клуб „Ялта“. Завършила е семестриално право, но не си се представя в офис.

„За да се занимаваш с това, трябва да си нощна птица. Да обичаш да танцуваш, да излизаш и да комуникираш с хора, да обикаляш нощните заведения и да познаваш хората, които излизат“, обяснява Елица. В началото не знаела какво трябва да прави като фейсконтрол. Управителят на „Спартакус“ й обяснил, че трябва да се научи да преценява хората, някои да посреща с усмивка, други – с по-строг поглед. С времето тя се научава, поглеждайки човека отдалеч да преценява по походката, по настроението, дали е подходящ за дадения клуб.

Трите групи клиенти

Според Елица има три групи клиенти – едните излизат да се забавляват. Разбрали са в дадения клуб кой диджей ще пуска, каква ще е програмата, има ли изисквания, има ли дрес код (изискване за облекло) . Това са истинските клиенти. Другите излизат, за да си покажат новите дрехи, чули са, че някъде ще има известен диджей и те трябва да са там, не че харесват музиката, просто е модерно. И третата група хора са такива, които излизат, за да правят проблеми, да се сбият, да си излеят арогантността. „Успявам да преценявам кой какъв е, но понякога се лъжа, казва Елица. Случва се клиентите да дойдат добронамерени, но като прекалят с алкохола, стават други. Естествено те биват изгонени.“

Елица Попова. Снимка: авторката

Правилата за работа започват с посрещане на гостите. „Добър вечер, заповядайте“, обикновено следва кратък разговор. „Когато има голямо парти, нямам тази възможност, но принципно обичам да разменям по няколко думи с клиента. И така да разбера дали този човек е подходящ за клуба, с каква нагласа е.“

„Когато човек излиза, трябва да знае къде отива – казва Елица – Много мразя, когато видя случайни хора, които не са наясно със ситуацията в даден клуб. Ако пускат резидент диджеите, входът естествено е един, ако има гости – то той е по-висок. Колко пъти се е случвало да ми искат обяснение защо е такава цената на входа и „кой ще пее“. Дразня се, когато българинът си излиза, без да се подготвя за даденото събитие, ако има такова. В „Спартакус“ си спомням, когато се правеха партита, за клиентите беше тръпка, шиеха се тоалети, беше важно как ще изглеждаш, кой ще е най-авангарден, най-интересен, как танцуваш. Сега за жалост на мода са наркотиците и падна възрастовата граница. Сега е модерно кой повече ще се надруса, не ги интересува интериорът на заведението, музиката.“

За върнатите

„Трябва да си психолог в тази професия. Понякога пък реагираш на момента. Заплашвали са ме, обиждали са ме: „Каква си ти, че няма да ме пуснеш“. Обикновено обяснявам защо. На големите партита обикновено нямам такава възможност, защото има огромна опашка. А и хората тук не са свикнали да чакат на опашка. Всички са ВИП. Аз лично съм чакала 2 часа на опашка, за да вляза в клуб в Барселона, хората си чакат, пушат си, смеят се, това е част от тръпката. Тук всеки се бута, всеки иска да е пръв, без вход.

Отношението към всеки клиент е индивидуално. „В събота, да речем, дойде една дама, която започна да се пазари за цената на входа, която беше 10 лева. Нашето работно време е от единадесет до осем сутринта. Дамата дойде в 4 часа – входът е 10 лева, а репликата й беше: „Не е ли малко скъпичко 10 лева“. Аз й казах просто: „Приятна вечер, явно нямате пари да си доизкарате вечерта“. При нас е „ако искаш“, за мен тя явно е искала да мине по-тънко, но съжалявам.
Случвало ми се е в „Спартакус“ един войник, със зелка в ръка, дойде при мен и каза: „Аз съм избягал от казармата, за да дойда тук на парти“. Аз му казах, ако имахме карнавал, с удоволствие те пускам, но сега…“(смее се)

Face control или Dress control

Случвало се е Елица да събличала и събува хора на входа на заведението, ако не са подходящо облечени.

„Или съм казвала: „Отиди и се преоблечи“ и хората отиват, преобличат се и се връщат. Не можеш да отидеш на клуб мръсен, цял ден обикалял някъде с едни и същи дрехи. Много са хората, които са немарливи, не обръщат внимание на това като излязат да изглеждат добре. Не залагам на марките. Дори с тишърт и джинси човек може да изглежда прекрасно. Излъчването е в основата на всичко.
А това с маратонки, с кецове да не можеш да влезеш в заведение, не го приемам. Когато отиваш на парти би трябвало да ти е удобно. Официалните обувки понякога са задължителни, но в останалите случаи не би трябвало спортното облекло да е проблем да влезеш в клуб.
Скоро ще има парти, организирано от Метрополис, подобно на White sensation Amsterdam – тук е обявено като бяло парти. Не съм сигурна, че всички ще спазят дрес кода, дори да са си купили билет. Тук повечето си казват – как така някой ще ми налага правила. Но на такова парти в Амстердам всички 30 хиляди души са в бяло и това е. Идеята е, че всички са заедно, и всеки изгражда идеята на партито.“

Номерата на клиента

Често на Елица предлагат пари, ако тя не допуска някой клиент да влезе в клуба. Заплахите са другият начин, за да се „спечели“ битката с дамата, която „коли и беси“ на входа. „Имаше период, в който охраната ме изпращаше до такситата, защото ме заплашваха хора, които не съм пускала. Случвало се е да върна приятели на управителя. Той е идвал и ми е казвал: „Върнала си мои хора, но щом си преценила, няма проблем“.

Едно от изискванията в момента е да не се допускат клиенти под 18 години, фейсконтролът следи и това. „На едно от последните партита хванахме над 10 фалшиви карти. А интересното е, че тинейджърите си ги разменят, мислят си, че ние, заедно с охраната, няма да забележим. Опитват се по всякакъв начин да ни обработват, за да ни излъжат.
Много е трудно, когато застане пред теб опашка от 200 човека. Когато се налага да върнеш някого, казваш „Приятна вечер“, или обясняваш, че не е подходящо облечен, да се постарае повече, или сменете нещо. Хората не разбират от дума, седят, вторачват се и не се отместват. Седи и чака да се смилиш над него. Няма ред. В чужбина ти казват – не, и това е.“
През зимата фейсконтролът стои на студено пред входа през цялата нощ. „Аз съм с тълпата, която чака. Хората не разбират, че ако не се бутат ще стане много по-бързо. Тежка работа е, защото до сутринта съм там. Аз много обичам да танцувам и понякога, когато приятелите ми са вътре, умирам от яд, че не мога да се присъединя към купона, особено ако любимият ми диджей е на пулта.“

Лошото настроение не би трябвало да се отразява при фейсконтрола. „Не обичам да съм груба. Но понякога някой ако ме вбеси, отговарям на настроението на хората. Понякога ме натоварва общуването с хората, искам да се скрия, да не говоря. Фейсконтролът обаче трябва да обърне внимание на всеки един клиент. Понякога тези, които не познавам, ги питам как са в клуба, как е настроението им, трябва да обърнеш внимание на всяка компания, да ги питаш дали се чувстват добре. Но лошото настроение бързо минава, когато дойдат любимите клиенти. Започват майтапи, смешки, повдигат ми настроението.“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.