www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 22 август 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Емигрантът Захаров отвори дома си в София за българи, родени в чужбина

Политическият емигрант Петър Захаров - между омразата към сърби и комунисти и безплатния пансион в кв. "Триъгълника"
Политическият емигрант Петър Захаров - между омразата към сърби и комунисти и безплатния пансион в кв. "Триъгълника"

3 Март 2009

 

Петър Захаров в дома си, зад него е снимка на Цар Борис III с царското семейство. Kъщата на емигранта е на разположение на всички българи родени извън пределите на страната. Снимка: Добрин Кашавелов

Къщата на Петър Захаров, 75-годишен, в софийския квартал „Триъгълника“ няма как да бъде сбъркана – има знамена на България и старото ВМРО, две паметни плочи и малък параклис „Св. св. Петър и Павел“. От шест години тя е безплатен пансион за два-три дни за българите, родени извън пределите на страната.

Идеята на Захаров е всички, които се чувстват българи, но не са родени в пределите на държавата, да знаят, че винаги имат подслон в София.

Такъв подслон е нямало някога за Петър Захаров - роден в село Вълковия, Западните покрайнини, минал е през югославските лагери и затвори и е дългогодишен политически емигрант в Германия и Швеция. Днес той поделя времето си между три държави – България, където има кауза, Сърбия, където е роден, и Швеция, където е пенсионер. Въпреки това кипи от енергия, смее се шумно, а пълната му с книги къща е подредена и уютна.

Отскоро на втория етаж живее и семейство с дете, пак напълно безплатно, но безсрочно. „Всичко тука е тяхно, всичко съм им дал, защото са честни и добри хора“, обяснява Захаров, докато пали камината в хола си. „Запознахме се чрез една съседка. Те живееха в Малашевци в едно мазе, мъчеха се”.

Гостоприемството на Захаров наистина е впечатляващо. И в момента той приема гости от чужбина на първия етаж. „Но стоят по един-два дена, не повече. Когато идват да оправят документи, да не чакат по гари, а тука да са на топло, с храна“, казва Захаров и ни кани на маса с тъкмо извадени от скарата пържоли, сладки и плодове.

Гостите от Македония и Западните покрайнини намират къщата му чрез ВМРО. Оттам трябва да вземат бележка, че не са били служители от УДБА (югославската държавна сигурност). „Достатъчно са ме гонили сръбски агенти, не искам и в дома ми“, обяснява Захаров. Казва, че иначе не работи с ВМРО на Каракачанов, а е привърженик на историческата организация на Иван Михайлов.

Петър Захаров в параклиса “Св. Петър и Павел”, който е построил в двора на къщата си. Снимка: Добрин Кашавелов

Въпреки, че не е партийно обвързан, Петър Захаров не крие, че е националист. В по-дълъг разговор усмихнатият и щедър възрастен мъж става изненадващо остър и говори с неприкрита омраза за някои лица и събития. „От сърбин брат и от грък - сват, не става“, казва Захаров и не крие, че като юноша се е надявал армиите на нацистка Германия да спечелят Втората световна война. „Ние знаехме, че ще имаме свобода, докато германският народ може да дава кръв”.

Парадоксите на историята

Подобно признание може да откаже много потенциални гости на безплатния пансион на Захаров. Емигрантът е свикнал с определението „български фашист“, лепено му много пъти в Югославия, и казва, че е получил свободата си от Германия на Хитлер, не от някъде другаде.

Трудно е да си представим, че нацисткият режим е носил нещо друго освен расизъм и унищожение. Но реалността на Захаров е друга. Той си спомня много добре как през 1941 г. репресиите в Западните покрайнини спират с намесата на германците. Тогава тези територии са дадени за административно управление на България. Преди това югославската кралска власт забранява българските имена, затваря всички български църкви и училища и не позволява използването на български език на публични места. Всичко това става с подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г., който отделя от България Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Южна Добруджа.

Петър Захаров си спомня: „Бях ученик в Цариброд. Това са единствените светли дни в моята биография. Живеехме в държава, стегната, справедлива. Но след 9 септември с болшевиките дойде адът.“

Когато Германия капитулира на 9 май 1945 г., целият свят с право тържествува. Родното село на Захаров, Вълковия, обаче плаче, защото знае, че пак ще дойдат сърбите. Така и става. „Когато дойдоха сръбските шумци, те избиха всички, които са участвали в българската власт. От моята фамилия бяха убити трима – от новата сръбска власт със сътрудничеството на новата българска“, разказва той.

Петър Захаров стои пред своя снимка от младите години, когато е бил акордеонист в родния си край. Снимка: Добрин Кашавелов

Репресиите срещу българите в социалистическа Югославия не са по-слаби от тези в кралската. Двамата чичовци на Захаров са убити, както и братовчед му. Баща му е вкаран в лагер. Не е подминат и самият Петър. Докато е на 21 години, първа година студент в Белград, и се подготвя за тежък изпит по немска литература, в стаята му идват агенти на УДБА и го отвеждат в затвора. Арестувани са още 20-ина студенти само защото са от известни български фамилии. Захаров е осъден на три години затвор, от които излежава две. „Изпратиха ме в Голи Оток, най-страшния затвор на Югославия. В Белене даже бяха по-човечни, убиваха хората и ги даваха на прасетата. Сърбите обаче имаха специално отношение към албанците, българите, унгарците и хърватите. Мъчеха ни до последно“.

Ужасите на Голи Оток озлобяват Петър Захаров срещу всичко сръбско. И така и до днес. “Преди това не се интересувах много от политика, разказва той. Да, спомнях си за убийствата, но бях младеж. Гледах си живота. Но сърбите сами ме въведоха в политиката и ме накараха да мразя всичко, което е сръбско“.

От този момент започва политическата кариера на Захаров, който, като учител в косовския град Гниляне, говори и пише, че в Македония живее български народ и че няма македонски език и нация. Затова отново е вкаран в затвора и този път излежава цялата присъда от две години и три месеца. Когато излиза на 40 години, не му дават работа дори като чистач.

Затова Захаров и един негов приятел от затвора решават да минат австрийската граница, въоръжени до зъби.Решението им е да се бият, ако трябва, но да не се предават. Успяват обаче да преминат незабелязано. Петър оставя син и жена в Югославия. На нея така и не дават паспорт и след време двамата официално се развеждат. И до днес са в добри отношения.

Петър Захаров. Снимка: Добрин Кашавелов

Следват години в Германия и Швеция, журналистическа работа за „Свободна Европа“ и „Дойче Веле“, както и дългогодишно участие в емигрантската организация „Български национален фронт“.

Между двете крайности

Така и до днес обичта и всеотдайността на Захаров за България дели място с омразата към сърби и комунисти. Той признава, че животът му го е накарал и сега да има желание за отмъщение и за възмездие. Но вместо това в двора на дома си Захаров е построил малък параклис в памет на жертвите, които неговата фамилия е дала. Поставил е и паметна плоча: „В памет на македонските и нишавските българи, убити от сръбския завоевател“.

„Едва ли тези жертви щяха да бъдат дадени, ако не беше Ньойският договор“, казва Захаров. Според него, несправедливостта в Западните покрайнини продължава и до днес. Това го кара да продължава да се бори - „срещу жестокото славянско племе на сърбите“. От лятото къщата му служи и за щаб на Общобългарски комитет „Западни покрайнини“. Той има за цел да настоява пред българските институции, бизнеса и политическите сили за решаване на проблеми с човешките права на българите в Сърбия.

Дейността на комитета не остава незабелязана в западната ни съседка. Тази година Петър Захаров е задържан от сръбските власти в Цариброд за повече от два часа, за да дава показания. Отказана му е и реабилитация по закона за обезщетяване на политическите емигранти от времето на титова Югославия. Мотивът на Върховния съд в Белград е, че Захаров не е бил затворник по идеологически причини…

Но в крайна сметка, омразата към сърбите и носталгията по германската армия остават на думи. На дело са гостоприемната къща и параклиса „Св. Петър и Павел“. „Завещавам този дом на всички българи, които са родени извън границите на страната – от външна България. Да идват тука, да си запалят свещ, да прочетат книгите и вестниците, казва Захаров. Да се събират тука и да създават една атмосфера за възраждане на България.“





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.

Страници: « 1 [2]

  1. 51) Елена
    Г-н Захаров, Прекланям се пред тежкия Ви живот предизвикан от лоши хора.Пожелавам Ви никога вече да не Ви се случват лоши неща.Да пребъде благородния Ви гений

Страници: « 1 [2]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com