Кредитната криза на 2008 и какво означава тя

Джордж Сорос представя книгата си в централата на Международния валутен фонд във Вашингтон през октомври т.г. Снимка: Ройтерс

Намираме се в разгара на най-лошата финансова криза от 30-те години на миналия век насам. Донякъде тя напомня други кризи от последните 25 години, но с една огромна разлика: сегашната криза отбелязва края на една епоха на кредитна експанзия на долара като международна резервна валута. Периодичните кризи бяха част от един по-голям процес на подем и срив; сегашната криза е кулминацията на един суперподем, продължил повече от 25 години.

За да разберем какво cе случва, ни е необходима нова парадигма. Преобладаващата досега такава, а именно, че финансовите пазари се стремят към равновесие, е както лъжлива, така и подвеждаща; проблемите, които имаме днес, се дължат до голяма степен на факта, че международната финансова система е била изградена на основата на тази парадигма.

Новата парадигма,  която предлагам, и която се основава на т.нар. от мен Теория за рефлексивността, не се ограничава само с финансовите пазари. Tя се занимава с връзката между мисленето и действителността и гласи, че погрешните концепции и интерпретации играят главна роля във формирането на хода на историята.
Накратко как точно теорията за рефлексивността е приложима към кризата. Обратно на класическата икономическа теория, която приема съвършеното познание, твърдя, че нито участниците на пазара, нито паричните и финансови институции могат да основават решенията си единствено на знания. Техните погрешни преценки и превратни тълкувания влияят на пазарните цени; още по-важно e, че и пазарните цени повлияват на т.нар. основни икономически принципи, които би трябвало да отразяват. Пазарните цени не се отклоняват от теоретичното равновесие по произволен начин, както твърди сегашната парадигма.

Гледните точки на участниците и на регулиращите власти никога не отговарят на действителното състояние на нещата; и така пазарите никога не достигат до равновесието, което предполага  икономическата теория. Съществува двупосочна рефлексивна връзка между възприятието и реалността, която в началото дава тласък на едни първоначално самозасилващи се, а впоследствие самопровалящи се процеси на подем и срив, или балони. Всеки балон се състои от тенденция и погрешно схващане, които си взаимодействат по рефлексивен начин. Спукването на балона с недвижимите имоти в САЩ не представлява единственият проблем на сегашната криза. Тя е по-голяма и от периодичните финансови кризи, които сме преживявали в миналото. Всички тези кризи са част от това, което наричам супербалон – един продължителен рефлексивен процес, развивал се през последните 25 години. Сегашната криза представлява повратна точка, в която както тенденцията, така и погрешната концепция се оказаха неиздържани.

Избухването на сегашната финансова криза може да бъде официално фиксирано от август 2007 г. Тогава централните банки трябваше да се намесят и предоставят ликвидност на банковата система. Кризата напредваше бавно и можеше да бъде предвидена няколко години по-рано. Тя води своето начало от спукването на интернетния балон в края на 2000 г. Федералният резерв отговори на това, като понижи федералните фондови тарифи. След това се случи терористичната атака на 11 септември 2001. За да противодейства на разрухата в икономиката, Федералният резерв продължи да намалява тарифите и те стигнаха чак до 1 процент към 1 юли 2003 – най-ниската тарифа през последните петдесет години, която се задържа така цяла година. В продължение на 31 последователни месеца основната регулируема от инфлацията краткосрочна лихвена тарифа беше отрицателна.

Eвтини пари предизвикаха балон на пазара за недвижими имоти, експлозия от изкупувания със заемни средства и други крайности. Когато достъпът да парите е лесен, разумният заемодател ще продължава да отпуска заеми, докато не се свършат хората, на които да ги дава. Ипотечните кредитори намалиха стандартите си и изобретиха нови начини да стимулират бизнеса и да събират такси. Инвестиционните банки на Уолстрийт разработиха множество нови похвати, за да прехвърлят кредитния риск на своите инвеститори като пенсионните или кооперативните фондове, които търсят начини за получаване на доходи. Също така те изобретиха структурираните финансови инструменти (като SIV).

Двуцифреното увеличаване на цените на жилищата предизвика спекулации. Когато стойността на собствеността се очаква да се покачи повече от цената на заема си, тогава си струва човек да притежава повече собственост, отколкото му е нужно за живеене. Така към 2005 г. 40% от всички купени домове не са били взети за постоянно живеене, а за инвестиция или втори домове. Кредитните стандарти се сринаха и ипотеките станаха широко достъпни за хората с нисък кредитен рейтинг.

Бившият управител на Федералния резерв Едуърд Грамлич предупреди лично председателя на Федералния резерв Алан Грийнспан относно злоупотребите сред високо рисковите ипотечни пазари през 2000 г., но предупреждението беше пренебрежително отхвърлено. Грамлич публично изказа притесненията си през 2007 г. и издаде книга за високорисковия балон точно преди да започне кризата. Но абсолютно никой не предвиждаше колко голям ще стане този балон и колко дълго ще продължи. Бедата се разпростря от жилищните имоти към задълженията по кредитни карти, автомобилите и стопанските имоти. Проблеми в монолитните застрахователни компании, които традиционно специализираха в инвестиции в общински облигации, но рискуваха да вложат в структурирани и синтетични продукти, доведоха до разрив и в пазара на общинските облигации.

През последните десетилетия САЩ преживяха няколко големи финансови кризи, като международната криза по заемите през 80-те години на 20. век и на спестяванията и заемите през 90-те. Сегашната криза обаче има съвършено друг характер. Тя се разпространи от един пазарен сегмент към други, по-специално към онези, които използват структурирани и синтетични инструменти. Под въпрос бяха поставени както откриването, така и капиталовата база на големите финансови институции и неяснотите по всяка вероятност дълго време ще останат неразрешени. Това възпрепятства нормалното функциониране на финансовата система, построена на лъжливи предпоставки и погрешни схващания.
*Джордж Сорос е председател на инвестиционния фонд „Сорос“ и основател на световната мрежа фондации, посветени в подкрепянето на отворените общества. Той е автор на няколко бестселъра, между които са: „Балонът на американското превъзходство“, „Гаранции за демокрация“ и „Ерата на погрешимостта“. Той е роден в Будапеща и живее в Ню Йорк. Със съдействието на ИК „Сиела“ публикуваме откъс от книгата му „Новата парадигма на финансовите пазари“, която ще излезе на 18 декември.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.