Страната на честните милионери

Шефът на ДАНС Петко Сертов предложи драконовски мерки срещу корупцията, които предизвикаха бурна реакция от страна на родни депутати от всички парламентарни групи. Те се възмутили от предложението да не се наказва склоняването към подкуп, ако извършителят след това си признае. Един от аргументите им бил, че така може да се стимулира саморазправата с този или онзи. Оставяме настрана въпроса кого всъщност бранят народните представители – себе си ли, своите покровители ли, и от какви дълбоко демократични подбуди се водят.

По-важното е, че отново и отново се измислят писани мерки, правила и закони, след като и сега съществуващите не могат и не могат да бъдат приложени на практика в цялата им строгост. Правосъдните и всякакви други органи толкова трудно доказват корупция, толкова трудно пращат някого зад решетките, че обикновените хора отдавна са загубили вяра в тях. Иначе самата корупция си съществува ачик-ачик, всеки знае кой взема, по колко взема, ама пусто да опустее, нямало как да се докаже.

И този сакрален въпрос с доказването спъва устрема на управляващите да се преборят с уродливото явление. А като не могат да го преборят, все нови и нови механизми за борба с него измислят. И никой не ще да признае, че има един лесен и прост начин за доказване на корупция или нетрудови доходи, ако щете. Съответствие между данъчна декларация и платени данъци, между обявените приходи и демонстрирания стандарт на живот. Американците са го измислили далеч, далеч преди нас.

Но в България този простичък метод упорито не се прилага. Щото ако се приложи, толкоз хора ще изгърмят, че направо не си е работа. Кажи-речи целият каймак на елита ще трябва да отиде зад решетките. Е, как тогава и кой да се бори с корупцията? Смеят ли правосъдните органи да посягат към свръхбогатите и силните на деня?

Вече половин година НАП не успява да изпрати до парламентарната комисия за борба с корупцията данни дали са плащани данъци за четири разследвани имота, които се свързват с Ахмед Доган. Е, хубава работа. Щом на парламентарна комисия отговарят така бавно, какво остава за любопитни журналисти или пък редови граждани. Ами ако бъдат поискани данни за платените данъци от всички родни милионери, кога и как биха отговорили от Националната агенция по приходите. Най-вероятно никога, като се има предвид досегашната практика на потулване, бавене и мотаене.

Едва ли у нас има спечелен по честен начин и един милион лева, ама маса хора с гордост се кичат сами с прозвището милионери. А управляващи и политици им се кланят доземи. Е, кой тогава да ги пита откъде са им парите и какви данъци плащат на държавата за своите несметни богатства и то от самото първоначално натрупване на капитала. Защото след като набързо забогатяха, всички след това се преквалифицираха в бизнесмени. А цялата държава се е заела да поддържа с обилни средства от обществени поръчки техния бизнес. И милионите от хазната се насочват без грешка към правилните частни джобове.

В цялата тази стройна организация ни се пречка сал една Европа. С претенциите на нейните висши чиновници да борим корумпираните. И с техните прищевки да ни спират парите от еврофондовете. Вместо да ни оставят да си ги разпределяме тук, както ние си знаем. Затова такива като Майкъл Лий трябва да бъдат побивани на кол.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.