Расизмът не си е отишъл от Америка

Нови изследване на американски учени показват, че негативните расови стереотипи са силни

Ново научно проучване показва, че избирането на Барак Обама за президент на САЩ не е сигурен знак за изчезването на расизма. Снимка: Ройтерс

Избирането на Барак Обама за президент на САЩ може да се смята за предвестник на лишено от расизъм общество, но нови изследвания показват, че негативните расови стереотипи са все още изключително силни. Дотолкова, че заради единствения факт, че са безработни, много хора биват възприемани от другите (и дори от себе си) като чернокожи.

Дългосрочно проучване проведено с 12 686 души, показва, че промяна в социалното положение – като падане под прага на бедността или престой в затвора, прави хората да бъдат възприемани като чернокожи, а не като бели. 19-годишният период на проучването показва и, че 20 процента от участвалите са променили собствената си идентификация въз основа на някакви промени в социалното си положение. Изследването е публикувано в списанието на Американската академия на науките.

Според учените, особено склонни към промяна на расовите възприятия (за себе си или за другите) са били хора със смесен произход. „Утвърдени професионалисти, които са наясно с произхода си, няма да променят самовъзприятието си, защото са влезли в затвора например“, казва Амон Емека, социален демограф към Американския върховен съд. Емека не е взел участие в проучването.

Отдавна е установено научно, че расата влияе на социалния статус, но последното изследване показва, че социалният статус също влияе на възприятията за расата. „Расата не е характеристика, която е веднъж завинаги зададена с раждането, казва социологът Андрю Пенър, един от авторите на проучването. Нашата идентичност и начинът, по който околните ни възприемат, се влияят главно от най-често срещаните стереотипи за поведение в обществото.“

Пенър и социоложката от Университета в Орегон Алия Саперстин са използвали статистика от Федералното бюро по труда. Изследването е базирано главно сред американци от смесен произход, родени през 50-те и 60-те години, които са снабдявали бюрото с информация за здравето си, брачния си статус, застраховките и дълговете си, включително расата: „бял“, „черен“ или „друг“. В 18 случая расата е била записана по преценка на служителите от бюрото по труда.

Същите хора, които при първото си интервю са били записани като „бели“, при второ записване в бюрото по труда в няколко случая стават „черни“ – защото са обеднели, загубили са работата си или са били изпратени в затвора. Хора, записани като „черни“, са имали двойно по-голяма възможност да останат в архива като такива, ако нещо подобно им се е случило.

Десет процента от „белите“, които по-късно са били рекласифицирани като представители на друга раса, са попаднали в затвора. Само четири процента от хората със „сменена“ раса не са били в затвор. Пенър обяснява, че този ефект се запазва, дори човекът от много време да е извън затвора – той продължава да бъде записван като „черен“.

Оказва се, че расовите стереотипи влияят и на самоидентификацията. Участниците е трябвало да посочат от коя раса са в началото на проучването през 1979 г. и отново през 2002, когато правителството опрости категориите за раса и етнос. 95% от хората, които са се записали като „бели“ през 1979 и не са влизали в затвора, са продължили да се смятат за „бели“ през 2002. Процентите намаляват при влизалите в затвор,  81% от тях са запазили самоидентификацията си като „бели“, а останалите вече се смятат за „черни“.

Според Емека резултатите полазват „силно разпространената в обществото расова стратификация“. „Фактът, че както притежателите, така и наблюдателите на „черното“ го обвързват с негативни асоциации, говори много за продължаващото да съществува расово разделение на американското общество.“

Робърт Картър, професор по психология от Columbia Teachers College , обаче не е толкова убеден, че стереотипите имат силата да влияят на възприемането на расата. Картър, който се занимава точно с раса, култура и расова идентичност, казва, че „не социалният статус оформя расата“. „Стратификацията на расов принцип е неделима част от нашето общество много преди създаването на Съединените щати. Тя е факт от хиляди години насам“, казва той.

Авторите на проучването обаче настояват, че резултатите не са плод на някаква механична грешка при записването на расата или нещо подобно. За да се убедят, те са проследили колко пъти е бил променян пола на лицата в статистиките на бюрото по труда. Имало е промяна в 0.27 % от случаите, което показва, че интервютата не са правени небрежно. Прегледани са били и случаите, в които хора са били интервюирани от един и същи човек в рамките на две последователни години. Дори в тези случаи, резулатите в параграф „раса“ се запазват.

Изследователите в момента работят по това дали други социални стереотипи влияят по подобен начин на възприемането на расата. Според Алия Саперстин по-малко образовани хора, които живеят във вътрешността на града, а не в богатите предградия, или са на социални помощи, по-често са възприемани като черни. „Събраната информация е много интересна, но в крайна сметка не ни дава възможност да кажем какво точно става в главите на тези хора, казва тя. Нашето мнение обаче остава твърдо – има постоянно предубеждение.“

По в. Лос Анжелис таймс

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.