Полицаят Петър Петров: Младите в полицията, като се поослушат, и започват да си искат пари

Петър Петров не е истинското му име. Той е около 50-годишен с над 22 години стаж като оперативен работник. Започнал е да служи още в т. нар. Народна милиция. Назначаван е бил в различни управления в големите квартали на София. Викали са го в НСБОП или ГДБОП, но отказвал. И в момента, по негови думи, е нещо като тесен специалист по залавянето на крадци. Запознаваме се с него на 13 декември по време на продължили около час и половина протест “Да изпушим по една цигара” в градинката  пред “Св. Седмочисленици” до МВР. Съгласява се да отговори на няколко въпроса само при условие, че няма да бъде сниман, а истинските му имена и местоработата му няма да бъдат публикувани.

– Г-н Петров, защо дойдохте да протестирате с пушене?

– Първо на първо аз не пуша. Тук съм заедно с моите колеги. Донякъде те ми завиждат, защото имам една, най-много две години до пенсия. Някои ми казваха: “Недей да рискуваш! Ще те снимат по телевизията, ще те видят началниците и ще те съсипят от глупости.” С други думи – както се казваше в казармата – ще те подгонят по устав. Но на мен не ми пука, излязох и съм с тях.

– Какво образование и чин имате?

– Имам висше техническо образование и допълнително в школата в “Симеоново”. Постъпих в МВР през 1985 г. с офицерски чин лейтенант. Но да ви кажа, сега и аз не знам какъв съм точно. Ако бяха запазили военизираната структура от едно време, вероятно щях да съм майор, подполковник или дори полковник. Може би трябваше да ходя на някакви курсове, след като съм направил години за капитан. Но то стана такава каша в МВР още преди 10 години. Когато дойде Румен Петков, направиха една реформа, а като се махна Петков – още една. По някое време бях главен инспектор на длъжността на инспектор. И престанах да се интересувам. Има някакъв клас Г, клас Д, не знам. Нещо друго ме подразни страшно. Тия в парламента при последните поправки на Закона за МВР говореха, че полицията трябва да се съкрати с 30 процента. Значи полицията е криминална, охранителна и икономическа. Коя от тези три основни части трябва да се съкрати? Не казват. А от 10 и повече години виждам, че полицията не стига. Говоря за София. Как е възможно във всички части на квартали като “Младост”, “Люлин” и “Надежда” нощно време да дежурят един автопатрул и един пеши патрул. Това са четирима  души. Да не би в Бургас, който е с 220 000 жители, колкото “Люлин”, да има нощем четирима полицаи. В столичните РПУ-та оперативните работници се разделят на групи от по 10-15 човека. Откакто се помня, винаги е имало по 2-3 свободни щата в групата. И се е налагало останалите да поемат допълнителни райони. И как ще говорят за съкращения, когато на един оперативен понякога се падат райони с 30 000-40 000 души население.

– Нали се направи преструктуриране, министър Михаил Миков каза, че се вдигат заплатите на полицаите в София?

– През всичките години стаж чакам да оправят заплатите на обикновените милиционери, които после станаха полицаи. Не говоря за началниците. Как ти ще докараш един млад човек на 25 години да служи в полицията с 500 лева, когато за пазач на платен паркинг дават 800 лева заплата. Да видим сега колегите в нашата група. 90 % от тях имат да изплащат кредити. Половината от кредитите са потребителски, като моя, другата половина – ипотечни, тоест – хората изплащат жилища. Моята вноска е 200 лева на месец за 5 години, тяхната е пак 200-300  лева за 20 години. От чисти 600 лв. на месец реално взимаме 400. Имаме семейства, плащаме ток и парно. Затова някои казват: “И със 100 лева да ми вдигнат, ще свържем двата края. Не сега няма как”.

– Казвате, млади хора не идват в полицията?

– Абе, идват. И на втората-третата година се разочароват. Някои започват да си търсят друга професия. Взимат болнични, карат курсове за шофьори от по-висока категория –  искат да управляват ТИР-ове, цистерни или бетонобъркачки за 1000 лева заплата. Други – като се поослушат и понаучат, почват да си искат пари. Съвсем млади, а вече скачат с двата крака в корупцията.

– Нещо не се ли промени в последните години?

– Започнаха да докарват компютри, боядисаха стените, та малко от малко да не е такава мизерия. Допреди половин година 90 % от компютрите в районното бяха лични. Хората си ги купили от битака или от фирми за втора употреба, защото иначе не можеха да работят. Принтерите – матрични. Единият от синовете ми веднъж вика: “Тате, вие все едно печатате на шевни машини “Сингер”. То вече са изчезнали тези фирми, които са произвеждали такива принтери преди 20 години.” Продължаваме да сме зле с колите и с бензина. Групата ни работи с една изгнила “Лада” с 30 литра бензин на месец. Всеки ходи да си върши служебната работа с личната кола. Моята е с газова уредба, с нея ходя напред-назад. Ако нещо се счупи, сигурно ще търся заем, за да я оправя.

– Не ви ли се струва странно, че полицаите протестират, но не си напускат работата. Като че ли ги е страх, че няма да оцелеят, ако се занимават с нещо друго?

– Вижте, да си полицай, не е точно работа, дето в пет часа ти свършва работното време и се прибираш вкъщи. Трябва да търпиш много неща – да ходиш нощем, да дебнеш някой крадец по една седмица, да се разправяш с разни кални типове, дето ти се хилят нагло, защото знаят, че утре ще излязат от ареста. Денят ти е напрегнат, има всякакви ядове и разправии. Но като добавиш и това, че започваш да си броиш стотинките и те е страх да не се охарчиш, ако си купиш две кебапчета, това идва в повече. Аз зная за какво търпя. Защото съм на финала и чакам 20 заплати накуп. Но ако бях на 30 години, много щях да се замисля дали да остана полицай.

Интервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.